Границите - първа среща на живо в "Съпричастност - въпроси и отговори"

05.12.2015 г.
Автор: Архангел.бг

На 30 ноември беше първата среща с екипа на виртуалния проект "Съпричастност. Въпроси и отговори" към сайта Arhangel.bg. Отец Василий Шаган, психолозите Емилия Бойчева и Милена Петрова и Борислав Аврамов, отговорник за работата с младежите към Варненска митрополия, споделиха своите виждания по темата за границите.

Отец Василий: Когато говорим за граници, първо си представяме пространствените граници. Ние много бързо свикваме с пространството, което обитаваме, и не забелязваме, че има хора, които са в периферията на нашия поглед, в периферията на нашето общество, в периферията на Църквата. Но аз не случайно използвам думата периферия, защото това пространство все пак прави човека, малко или много, съпричастен. Тоест стигнал е донякъде, а за по-нататък няма сили. А от друга страна, и ние също не винаги имаме сили да видим другите, които уж са тук, а не винаги ги забелязваме. Затова си мисля, че проектът „Съпричастност” ще бъде един начин за тези хора, от периферията, без да нарушават някакви свои граници, да се включат в нечии други пространства – на свещеника например. За тях ще стане достъпно още някакво знание и опит, ще имат още един ресурс в своите търсения.
Що се отнася до границите на човека, има една много важна граница – на човешката душа – и това е нашият ум. Той като строг граничар трябва много добре да преценява кого и какво да допусне в сърцето на човека. Тоест ние сме отговорни добре да управляваме ума и сърцето си. Да ги очистваме и пазим от злото, но и да разпознаваме и да сме отворени за доброто, за да не остава в нас пустота или отчаяние.

Емилия Бойчева: Много е важно хората да разберат каква е разликата между конвенционалната психология и християнски ориентираната, каквато ще намерят тук в наше лице, задавайки въпроси в „Съпричастност”. Разликата е в подхода. При християнския подход се разглежда човекът в неговото триединство – дух, душа и тяло, докато в психологията понятието душа не се използва, там се говори за психика. Там не става дума за духовните ценности и за духовните проблеми на човека. А без яснота в духовен план ние никога няма да имаме здрава основа, на която да стъпим и да градим живота си, винаги ще се колебаем и потъваме. Така е и с границите, те също имат духовен смисъл. И той се отнася до свободата и отговорността. Няма начин да се отстоява личната свободата и да се определят отговорностите на всеки, ако не се поставят границите на правилното място. Но трябва да внимаваме да не изпаднем в друга крайност – да изградим „стени”, които биха ни пречили да общуваме с другите.
Най-честата грешка, която допускат родителите относно границите в семейството, е прекаленото обгрижване и предпазване на децата, като в крайна сметка не им позволяват да живеят независимо, поемат всичко вместо тях и не ги научават, че всеки има своите отговорности.

Милена Петрова: В работата си аз често общувам със семейства на зависими и забелязвам колко голям проблем при тях е поставянето и запазването на границите. Затова се радвам, че сам част от този проект и че въобще го има, защото професионалният ми опит показва, че много често тези семейства крият своя проблем, а тук те могат да намерят едно защитено място, където да направят първата стъпка към решаване на своите проблеми.
От психологическа гледна точка границите се отнасят до цялостната структура на личността. Първо, телесни, или външни граници – допира до тялото ни и до нашите лични вещи и пространство. На нивото на душата границите са свързани с чувства, мисли, преживявания. Най-често родителите нарушават тези граници на децата си, като има казват какво може или не може да харесват, когато контролират чувствата и мислите им, когато се осъждат изказвания, различни от нашето собствено. А за духовните граници може би по-добре ще изяснят о.Василий и Борислав.
Знанието за границите обаче не ни гарантира, че няма да имаме проблеми с тях. Проблемите идват от това, доколко умеем да ги управляваме. Прекалено плътни и високи ли са, което ни прави недостъпни за другите, или са прекалено ниски и всеки може да ги прекрачва, защото не умеем да казваме „не”, което рано или късно ни кара да започнем да се чувстваме като жертва. Именно тези крайности водят до проблеми. Границите са нужни, но „вратите” в тях ни позволяват да общуваме с другия. Важно е тези „врати” да са фиксирани и да не се менят постоянно, тоест да се спазват правилата, които са допустими. Променят ли се, вече имаме проблем с границите. Обикновено проблемите в семействата възникват именно в резултат на неправилно отстоявани граници.

Борислав Аврамов: В настоящия момент думата "граница" е много спорна. Имаше един период, когато абсолютно се отхвърляха границите, за сметка на глобализацията. Но днес вече се спори, доколко е добро премахването на границите. Още по-страшно става, когато започват да се преместват границите между доброто и злото, когато с нови имена се наричат неща, доскоро неприемливи за хората, постепенно се рушат границите на ценностите и хората губят духовен ориентир. В тази връзка и в Църквата границите са изключително важни и не бива да се смъкват и размиват. Границата е там, където ги има: вярата, покаянието, кръщението и причастието. Който не е приел всичко това, той остава зад границата, извън Църквата. И е лъжа, ако не обясним на дошлите да се кръстят, че без живот в Църквата, няма да се спасят. И на хората в Църквата също трябва да е ясно, че това са границите – спрямо тях съвестта на човека го поставя на определено място пред Христос. Ако той има покаяние и дръзновение да се причасти, отива напред, ако няма – стои назад. И всеки според своето място стои и не се меси, не дава оценка на другия. Така и хора, които са извън Църквата, нямат право да я критикуват.

Повече за границите и по други теми, може да задавате своите въпроси в „Съпричастност”.
Следващата среща на живо ще бъде на 12 януари от 18 ч.

Още от Интервю

На Богоявление се освещава водата, която е в основата на всичко

05.01.2022 г. | Марияна Валентинова, д-р Дарин Алексиев | Интервю

Този празник всъщност ни напомня, че трябва да се осветим отново. Не просто да отидем да запалим свещичка... И да не се ограничаваме само с някакво външно религиозно почитание, а да пристъпим към този Христос, към въплътеното Слово, като се очистим от всички лоши мисли...

Младите хора са прекрасни

24.11.2021 г. | Архангел.бг | Интервю

Тази вечер в болницата е починал ставрофорен иконом Ангел Ангелов, предстоятел на столичния храм "Света София" и един от организаторите на поклонническия път "Рилския Чудотворец"... Ще ни липсвате, отче! Ще ни липсват и Вашите проповеди при гроба на св. Йоан Рилски... Вечная память!

Защо му е на съвременния човек Православието?

12.11.2021 г. | проф. Алексей Осипов | Интервю

За разлика от всички идеални образи на човека, създавани в литературата, философията и психологията, християнството предлага реалния и съвършен негов образ.Това е Христос. Историята показва, че този Образ е оказал Своето благотворно влияние на огромно количество хора, които са решили да Го последват в своя живот...

Какво се случва в центъра