Свято и страшно. Поезия от Зинаида Гипиус.

05.08.2015 г.
Автор: Архангел.бг

Зинаида Гипиус /1869-1945/ е руска писателка и литературен критик, съредактор на сп. „Нов път” и съпруга на писателя Дмитрий Мережковски. През 1901 г. участва в основаването на Религиозно-философското общество в Петербург. Отхвърля събитията по време на Октомврийската революция и до смъртта си живее в емиграция.

Свято

Има навсякъде мъка.
Омръзнаха ми оплакванията.
И стихове няма да пиша…
О, да имах жило по-различно!

По-болезнено от това на пчелата,
По-остро от това на змията…
За да ранява по-точно,
да смразява по-парещо.

Не отровно и смъртоносно,
А с бавна и скрита ласка,
Докато се впива – да събужда
Душата – заспала дълбоко.

И най-сетне да трепне душата
от щастие безсловесно.
Искам да имам онова свято жило
На Божествената Любов.

Страшно

Страхувам се – спя, не живея.
Всичко се раздвоява, разчетворява.
Греховете на миналото са наистина много,
Не мога дори да погледна към Бога.

Животът бавно клони към нищото –
За покаяние времето ми изтича,
Но най-страшното, непоносимото е,
Че хората вече не се обичат.

Врата

Ние, умните – сме безумни.
Гордите, ние – сме болни.
Язвата на разтлението
Заразява ни поголовно.

От болка вече не виждаме даже.
Омразата като сол в раната
Идва, усилва се, дразни, разяжда.
Болката – ослепително страшна.

О, черен бич на страданието!
Злото, този звяр на тлението
Ще преминем ли с Покаянието
през Вратата за изцеление?

Катинарите й са здрави.
Крилата са тежки, железни,
Резетата трудно се вдигат,
Обковите им са медни.

Сили ни дай, Господи, да не губим
Твоите пътища, ние, бедните.
Сили ни дай, Господи
Да разбием вратата заветна!

превод: Румяна Рашкова, Десислава Неделчева

Още от Култура

Българската кирилица като знак за идентичност

27.05.2017 г. | Красен Кръстев | Култура

Настоящият материал е в подкрепа на инициативата „За българска кирилица”, тръгнала през юни 2014, която цели да популяризира особеностите на българската кирилица сред широката публика и да изясни разликите в графичната идентичност на българските знаци на кирилицата. Дебати около българската кирилица е имало още с нейното...

Сълзата на покаянието

20.03.2017 г. | Стилиян Чилингиров | Култура

Отшелникът Иоан обсени с длан очите си и погледна по урвата надолу. Редкият планински въздух не можеше да задържи слънчевите лъчи, нито да намали силата им, затова те падаха тежко върху сипеите на урвата, забиваха се в тях и сякаш отново припламваха. Мъчно беше да се погледне надолу. А сега там пълзеше човек, той посягаше към мурите с...

Георги Господинов: Да си дадем бъдеще

04.01.2017 г. | Геновева Радева, Даниел Чипев | Култура

През 2016 г. писателят Георги Господинов стана носител на швейцарската награда „Ян Михалски” за романа „Физика на тъгата”, а за превода на книгата на английски получи отличие в САЩ. Номиниран е за международната дъблинска литературна награда. По негов разказ е анимацията на Теодор Ушев „Сляпата Вайша”,...

Какво се случва в центъра