Духовно просветен център

Днес се открива Православният младежки форум

31.08.2016 г.
Автор: Архангел. бг

Борислав Аврамов:

Каква идея стои в основата на този Младежки форум?

Целта на форума е младите хора над тринадесет години да бъдат приобщени по-истински към църквата, защото в тази възраст родителската вяра вече не е достатъчна, трябва да се появи и тяхната лична позиция. А тази лична позиция не може да се формира, без да има лично отношение към младите от наша страна. Затова сме решили да ги съберем, да общуваме, да поговорим с тях като с личности, да видим какво им харесва и какво не в църквата, виждат ли някаква своя роля в нея чуем техните въпроси. Може би се виждат само като слушатели и зрители. Бихме искали да чуем всеки от тях спрямо личната вяра и личния интерес. Да говорим с младите не през родителите им.

Младежкият форум е озаглавен „Човекът - едно защо”. Защо това антропоцентрично заглавие Ви вдъхновява?

Целта са хората, тези деца, надяваме се те да имат въпроси, да не им е всичко ясно от медиите или от някъде другаде. Защото човекът е един голям въпрос. При младите хора това трябва да е най-силно изразено. Те сега са във възрастта, когато отново определят себе си като личности. Те вече не са деца.

Какви начини ще използвате за тази взаимна чуваемост?

За първата цел говорих, втората цел е младежите в групата да се сближат помежду си и да се опознаят. Защото са доста разнолика група. Не са от една енория и не са расли заедно. ХУбаво ще бъде през това сближаване да усетят смисъла на Църквата като общност и като близост.  А начините – надяваме се да е забавно, няма да има лекции и беседи, Формата ще бъде по-скоро проява на някакъв опит, който ще анализираме заедно, тоест, те ще говорят през своя опит и през нещата, които ще преживеят през тези дни. Като цяло, за мен е интересно да видя как мислят тези млади хора, нашите млади хора, златната младеж на църквата.

Откъде са тези деца, от варненските енории ли са?

Да, от енориите във Варна, но има и приятели на тези деца, има и приятели на приятелите.

Имате ли идея след това Форумът да продължи в някакви други събития?

Ако успеем да постигнем горните цели, естествено младежите ще имат желание да се събират отново и да живеят заедно. Преди време е имало такива младежки групички, 2-3 са били във Варна през различни поколения. Сега се надяваме да формираме нова такава младежка групичка, която да израсне във вярата заедно, лично, вече без посредничеството на родителите и който и да било друг.

 

Свещеноик. Василий Шаган:

Какво предизвикателство за един свещеник е да влезе в младежка група от тридесет тийнейджъри - разнородна група и незадължително въцърковена?

Като говорим за въцърковени и невъцърковени младежи, си давам сметка, че дори и въцърковените младежи днес носят особения характер на 21 век –усещат нещата по друг начин, комуникират със света съвсем по друг начин в сравнение с младите в църквата от началото и края на 90-те на миналия век. Имах възможност да наблюдавам онези  младежи тогава. Сега виждам много различни характерни особености у днешните подрастващите. Затова мисля, че днес да подходиш към един младеж е много по-сложно, защото неговата търсеща натура е по-сложна, по-многограмна, по-бодлива. Онзи ентусиазъм е трудно да се усети, защото днешният ентусиазъм при младите не си личи на пръв поглед. Не можем да кажем, че той липсва, защото той е в природата на всеки млад човек. Склонен съм да мисля, че липсата на този видим ентусиазъм при младите днес е поради това, че те са прекалено информирани и достъпът до информацията става с едно натискане на копче, например от Уикипедия. Няма го онзи огън при срещи, при нещо интересно и ново. Единствено се впечатляват, ако им се предложи някаква  атракция, която те досега не са виждали и чували.

Смятам, че работата в тази група на Младежкия форум ще бъде много трудна, най-вече за организаторите и ръководителите. Но от друга страна, трябва да се намери подход спрямо новите особености и навици за общуване. Трудно ми е да си представя как ще се създаде една църковна група /вярващи или определящи себе си като такива/, която ще може да общува помежду си. По-лесно бих приел, че младите могат да се сприятелят на чисто човешки основания. Но това също е трудно в днешно време – да сприятелиш едни хора. Да видят в себе си човешкото. Затова логото „Човекът – едно защо”, е голямо предизвикателство за дискусия с тези млади хора.  А това е вечен въпрос, който касае всеки, независимо на каква религия принадлежи. Общочовешко е. Така че едно от основните направления на моите занимания на Форума е да подчертая кое е истинското човешко, защото да си човек не означава просто да имаш антропоморфни черти, а дали носиш характерните духовни черти. Много често ние изгубваме своя човешки облик и понякога е трудно да се наречем човеци.

Как би изглеждала една проповед на православен свещеник в група от 30-тина млади, тя няма да е класическата?

За мен това е голямо предизвикателство. Да, няма да е класическата проповед. Аз не познавам повечето от децата. Но в същото време, имайки опит от общуването с моите деца, знам горе-долу какви могат да бъдат техните реакции. Давам си сметка, че ние в църквата нямаме опит да общуваме с младите на 21 век и трупаме голям дълг. Затова ще търся чисто човешките неща при работата в групата, онова, което търси един човек и го кара да се чувства приет. Човек се спира там, където чувства, че го обичат. Или там, където няма снобизъм, а всичко е по-просто и по-естествено.

Разбрах, че ще има занимания на плажа, има ли значение мястото?

Като говорим за занимания на плажа, нямаме предвид беседи по бански, а разговори на брега на морето.

Как би изглеждал един провал в предстоящата работа на Форума? Как ще усетите, че не се е получило?

Ще усетя , че не се е получило, ако забележа, че  децата не проявяват интерес и не задават въпроси в процеса на работата. За мен е много важно да предизвикам у тях този интерес, който да ги кара да се чувстват търсещи, постоянно търсещи. За търсещия човек Христос е казал, че той ще намери. Голяма задача е да предизвикаш у съвременния човек желание да търси нещо, което да му помага за неговото личностно израстване. Много е важно да се определят насоките, да се видят границите между доброто и злото, между истината и лъжата, между живота и смъртта. Това е и дългът на Църквата да покаже в днешно време истинския профил на любовта, на светостта, на истината и на доброто.

 

Още от Интервю

Да укрепваме вярата и любовта си и да не допускаме крайни състояния

18.12.2020 г. | Двери.бг, Емилия Бойчева | Интервю

Интервю с психолога Емилия Бойчева за пандемичната ситуация в света и справянето на хората с нея. Как вярата може да помогне за осмислянето на кризата?

Този ли е будителят? Обаче ние знаем, че той е будителят

01.11.2020 г. | Георги Тодоров | Интервю

Знаем, че той е будителят. Защото по духовен път, той постига много повече, отколкото ние по недуховен път. Напротив, ние по недуховен път разваляме това, което той постига молитвено, чрез целия си живот, отдаден на Христа Бога...

Свидетелство за правдата

30.10.2020 г. | Черногорски и Приморски митрополит Амфилохий Радович | Интервю

Почина Черногорският и Приморски митрополит Амфилохий, Бог да го прости и да го упокои в царството Си! Припомняме си неговите будителски слова за ролята на Църквота в света и по други важни въпроси за съвременното общество...

Какво се случва в центъра