Духовно просветен център

Нямаме право да се върнем същите, каквито сме били

21.09.2016 г.
Автор: Архангел. бг

Проповеди на св. Литургия, Варна – 11.09.2016 г. Протойерей Виталий Зелински, с. Копчак, Молдова, протойерей Радомир Никчевич, гр. Херцег Нови, Черна Гора, гости на завършилата Седмица на православната книга, и свещеноиконом Василий Шаган, настоятел на храм „Св. Николай Чудотворец”.
 

Отец Виталий: Възлюбени в Господа братя и сестри, тези думи, както никога, имат значение за нас, защото единството, което имаме в Светия Дух, ние получаваме от Бога в светата Евхаристия. Всеки от нас заради слаба вяра или от неопитност, като излезе от храма, забравя своето духовно призвание. Но Господ Бог ни подготвя не само по време на Литургията, а по Своя промисъл го прави в течение на цялата седмица, както и през целия ни живот. Като казваме промисъл, имаме предвид, че нищо в нашия живот не е случайно. Нашите радости, неприятности и болести – това са действията на Бога, с които Той се опитва да промени нашето сърце.

Всеки един от нас има особено призвание и затова, като идваме в храма, ние трябва да осмисляме онова, което ни се е случило през седмицата. Всичко, което сме осмислили, ние принасяме на Бога – своите чувства и своя опит да променим волята си от зло към добро. Когато сме постоянни в това свое действие, да приемем Светия Дух и да се променим към добро, ние даваме на Бог възможност да промени не само нас, но и онези, с които се срещаме. Затова при светите Отци срещаме такава мисъл – че има Литургия, но и литургия след Литургията. В житията на светиите ние не намираме разлика между живота им в храма и живота им извън него. Техните образи ни гледат днес от иконите в храма и чрез тях небето се отваря и за нас, слабите. Всеки от нас чувства в сърцето си особен глас, който на всяка служба по различен начин ни призовава към нови дела. Целият християнски свят е призван от Бога да действа именно по този начин, за да може огънчетата, запалени в сърцата ни във всеки храм, да запламтят в един огън на Божествената любов. А Бог смирено ни доверява да поддържаме този огън на любовта.

Така че ние не говорим днес само за този град, не се молим само за България и този народ, а нашата молитва съдейства за благосъстоянието на целия свят. Затова и ние, дошли при вас, усещаме, че сърцата ни горят и се радват, но също така осъзнаваме, че нямаме право да се върнем обратно същите, каквито сме били. И нашето съслужение със свещениците, и честта да служим с митрополит Йоан, ще отнесем в своята страна, в Молдова, където живеят много народности, в това число българи и гагаузи. Но молим и вас да живеете с това чувство на любов и да помните и да се молите за хората, които са някъде там, по-близо или по-далече, говорят на същия език, или на друг, но имат същите сърца като вас.

Искам да завърша с думите, с които се поздравяват свещениците, когато служат, и да ги кажа и на вас: Христос посреди нас! – И ест и будет!
Сега и винаги и во веки веков. Амин!
 

Отец Радомир: Братя и сестри, скъпи деца, за мен е голямо благословение да служим днес в този храм св. Литургия. Благодаря и на митрополит Йоан, който благослови да се съберем тук и да потвърдим единството на Православната църква. След хубавите думи на отец Виталий, ще ви предложа само да помислим за дара, който ни е дал Бог.

В Евангелието, ако внимателно го четем, ще забележим, че Господ се удивлява на човека само в един определен случай. Когато намери в него вяра, твърда истинска вяра. Отговорът ни към Христос за Неговата голяма любов към нас е нашата вяра в Неговото Възкресение. Затова традиционните и истинските християни се отличават много. Истинските християни всекидневно са отговорни за своята вяра във Възкресението и я изпитват, а така от ден на ден стават по-добри. И затова сме се събрали тук – и на Седмицата на православната книга, и на днешната Литургия – да станем по-добри.
Също така искам да ви предам благословението на нашия Черногорски и Приморски митрополит Амфилохий и да ви помоля да се молите за нас, защото в Черна Гора днес е трудно да бъдеш истински християнин, и да ви благодаря за вашата любов. Някои от вас са идвали в Черна Гора и винаги сте добре дошли. Каним ви и сега, на 25 септември, да осветим един голям храм, посветен на нашия общ светия Йоан Владимир и да бъдем заедно в тази радост. Божието благословение да бъде над всички вас! Амин!
 

Отец Василий: От свое име и от ваше име, братя и сестри, бих искал да благодаря на нашите гости, които изминаха толкова километри, за да дойдат при нас. Представете си само, тези пространства, които те са изминали, са пълни с християни. И това наше приятелство, на което разстоянието не може да попречи, е свидетелство, че никой не може насила да ни раздели. Но само от нас зависи това наше единство в Христа. Въпреки границите, които ни делят, или местната култура. Но ние имаме една обща култура, братя и сестри, и това е Евангелието на Иисус Христос, на което се прекланяме и Когото славим, понеже е благословен во веки веков. Амин!

Плод на нашето приятелство и сътрудничество е една нова книга – „Посъветвай ме, отче!”, която издадохме с благословението на митрополит Амфилохий и митрополит Йоан заедно с издателство „Светигора” на Черногорската и Приморска св. Митрополия, ръководено от о. Радомир. От миналогодишната Седмица на православната книга до тази година ние в Духовно-просветния център преведохме и подготвихме за печат тази книга, а в Черна Гора беше отпечатана и я представихме сега, през тази седмица. Това диалогично заглавие е насочено към всички, които търсят отговори на различни въпроси по различни теми от християнския живот. В кратките отговори след въпросите всеки от нас може да открие съвет за себе си, за своя живот.

Благодаря на преводачите и на всички, които се включиха в създаването на книгата! Това ни показва, че когато не се делим от енорията в своя егоизъм, а сме обединени, тогава и в нашата малка общност може да вършим добри дела и да свидетелстваме за Христос.

Благодаря и на всички доброволци, които се включиха в организирането и провеждането на Седмицата на православната книга. Въпреки трудностите, когато всеки допринася на своето място със своето служение, общото дело успява.
Благодаря ви и Бог да ви благослови! Амин!

Още от Интервю

Да укрепваме вярата и любовта си и да не допускаме крайни състояния

18.12.2020 г. | Двери.бг, Емилия Бойчева | Интервю

Интервю с психолога Емилия Бойчева за пандемичната ситуация в света и справянето на хората с нея. Как вярата може да помогне за осмислянето на кризата?

Този ли е будителят? Обаче ние знаем, че той е будителят

01.11.2020 г. | Георги Тодоров | Интервю

Знаем, че той е будителят. Защото по духовен път, той постига много повече, отколкото ние по недуховен път. Напротив, ние по недуховен път разваляме това, което той постига молитвено, чрез целия си живот, отдаден на Христа Бога...

Свидетелство за правдата

30.10.2020 г. | Черногорски и Приморски митрополит Амфилохий Радович | Интервю

Почина Черногорският и Приморски митрополит Амфилохий, Бог да го прости и да го упокои в царството Си! Припомняме си неговите будителски слова за ролята на Църквота в света и по други важни въпроси за съвременното общество...

Какво се случва в центъра