Нямаме право да се върнем същите, каквито сме били

21.09.2016 г.
Автор: Архангел. бг

Проповеди на св. Литургия, Варна – 11.09.2016 г. Протойерей Виталий Зелински, с. Копчак, Молдова, протойерей Радомир Никчевич, гр. Херцег Нови, Черна Гора, гости на завършилата Седмица на православната книга, и свещеноиконом Василий Шаган, настоятел на храм „Св. Николай Чудотворец”.
 

Отец Виталий: Възлюбени в Господа братя и сестри, тези думи, както никога, имат значение за нас, защото единството, което имаме в Светия Дух, ние получаваме от Бога в светата Евхаристия. Всеки от нас заради слаба вяра или от неопитност, като излезе от храма, забравя своето духовно призвание. Но Господ Бог ни подготвя не само по време на Литургията, а по Своя промисъл го прави в течение на цялата седмица, както и през целия ни живот. Като казваме промисъл, имаме предвид, че нищо в нашия живот не е случайно. Нашите радости, неприятности и болести – това са действията на Бога, с които Той се опитва да промени нашето сърце.

Всеки един от нас има особено призвание и затова, като идваме в храма, ние трябва да осмисляме онова, което ни се е случило през седмицата. Всичко, което сме осмислили, ние принасяме на Бога – своите чувства и своя опит да променим волята си от зло към добро. Когато сме постоянни в това свое действие, да приемем Светия Дух и да се променим към добро, ние даваме на Бог възможност да промени не само нас, но и онези, с които се срещаме. Затова при светите Отци срещаме такава мисъл – че има Литургия, но и литургия след Литургията. В житията на светиите ние не намираме разлика между живота им в храма и живота им извън него. Техните образи ни гледат днес от иконите в храма и чрез тях небето се отваря и за нас, слабите. Всеки от нас чувства в сърцето си особен глас, който на всяка служба по различен начин ни призовава към нови дела. Целият християнски свят е призван от Бога да действа именно по този начин, за да може огънчетата, запалени в сърцата ни във всеки храм, да запламтят в един огън на Божествената любов. А Бог смирено ни доверява да поддържаме този огън на любовта.

Така че ние не говорим днес само за този град, не се молим само за България и този народ, а нашата молитва съдейства за благосъстоянието на целия свят. Затова и ние, дошли при вас, усещаме, че сърцата ни горят и се радват, но също така осъзнаваме, че нямаме право да се върнем обратно същите, каквито сме били. И нашето съслужение със свещениците, и честта да служим с митрополит Йоан, ще отнесем в своята страна, в Молдова, където живеят много народности, в това число българи и гагаузи. Но молим и вас да живеете с това чувство на любов и да помните и да се молите за хората, които са някъде там, по-близо или по-далече, говорят на същия език, или на друг, но имат същите сърца като вас.

Искам да завърша с думите, с които се поздравяват свещениците, когато служат, и да ги кажа и на вас: Христос посреди нас! – И ест и будет!
Сега и винаги и во веки веков. Амин!
 

Отец Радомир: Братя и сестри, скъпи деца, за мен е голямо благословение да служим днес в този храм св. Литургия. Благодаря и на митрополит Йоан, който благослови да се съберем тук и да потвърдим единството на Православната църква. След хубавите думи на отец Виталий, ще ви предложа само да помислим за дара, който ни е дал Бог.

В Евангелието, ако внимателно го четем, ще забележим, че Господ се удивлява на човека само в един определен случай. Когато намери в него вяра, твърда истинска вяра. Отговорът ни към Христос за Неговата голяма любов към нас е нашата вяра в Неговото Възкресение. Затова традиционните и истинските християни се отличават много. Истинските християни всекидневно са отговорни за своята вяра във Възкресението и я изпитват, а така от ден на ден стават по-добри. И затова сме се събрали тук – и на Седмицата на православната книга, и на днешната Литургия – да станем по-добри.
Също така искам да ви предам благословението на нашия Черногорски и Приморски митрополит Амфилохий и да ви помоля да се молите за нас, защото в Черна Гора днес е трудно да бъдеш истински християнин, и да ви благодаря за вашата любов. Някои от вас са идвали в Черна Гора и винаги сте добре дошли. Каним ви и сега, на 25 септември, да осветим един голям храм, посветен на нашия общ светия Йоан Владимир и да бъдем заедно в тази радост. Божието благословение да бъде над всички вас! Амин!
 

Отец Василий: От свое име и от ваше име, братя и сестри, бих искал да благодаря на нашите гости, които изминаха толкова километри, за да дойдат при нас. Представете си само, тези пространства, които те са изминали, са пълни с християни. И това наше приятелство, на което разстоянието не може да попречи, е свидетелство, че никой не може насила да ни раздели. Но само от нас зависи това наше единство в Христа. Въпреки границите, които ни делят, или местната култура. Но ние имаме една обща култура, братя и сестри, и това е Евангелието на Иисус Христос, на което се прекланяме и Когото славим, понеже е благословен во веки веков. Амин!

Плод на нашето приятелство и сътрудничество е една нова книга – „Посъветвай ме, отче!”, която издадохме с благословението на митрополит Амфилохий и митрополит Йоан заедно с издателство „Светигора” на Черногорската и Приморска св. Митрополия, ръководено от о. Радомир. От миналогодишната Седмица на православната книга до тази година ние в Духовно-просветния център преведохме и подготвихме за печат тази книга, а в Черна Гора беше отпечатана и я представихме сега, през тази седмица. Това диалогично заглавие е насочено към всички, които търсят отговори на различни въпроси по различни теми от християнския живот. В кратките отговори след въпросите всеки от нас може да открие съвет за себе си, за своя живот.

Благодаря на преводачите и на всички, които се включиха в създаването на книгата! Това ни показва, че когато не се делим от енорията в своя егоизъм, а сме обединени, тогава и в нашата малка общност може да вършим добри дела и да свидетелстваме за Христос.

Благодаря и на всички доброволци, които се включиха в организирането и провеждането на Седмицата на православната книга. Въпреки трудностите, когато всеки допринася на своето място със своето служение, общото дело успява.
Благодаря ви и Бог да ви благослови! Амин!

Още от Интервю

На Богоявление се освещава водата, която е в основата на всичко

05.01.2022 г. | Марияна Валентинова, д-р Дарин Алексиев | Интервю

Този празник всъщност ни напомня, че трябва да се осветим отново. Не просто да отидем да запалим свещичка... И да не се ограничаваме само с някакво външно религиозно почитание, а да пристъпим към този Христос, към въплътеното Слово, като се очистим от всички лоши мисли...

Младите хора са прекрасни

24.11.2021 г. | Архангел.бг | Интервю

Тази вечер в болницата е починал ставрофорен иконом Ангел Ангелов, предстоятел на столичния храм "Света София" и един от организаторите на поклонническия път "Рилския Чудотворец"... Ще ни липсвате, отче! Ще ни липсват и Вашите проповеди при гроба на св. Йоан Рилски... Вечная память!

Защо му е на съвременния човек Православието?

12.11.2021 г. | проф. Алексей Осипов | Интервю

За разлика от всички идеални образи на човека, създавани в литературата, философията и психологията, християнството предлага реалния и съвършен негов образ.Това е Христос. Историята показва, че този Образ е оказал Своето благотворно влияние на огромно количество хора, които са решили да Го последват в своя живот...

Какво се случва в центъра