За първи път картa на българските фестивали

28.02.2015 г.
Автор: Десислава Неделчева

Появи се нов вид изследване на българските фестивали. То е в двете студии на д-р Любомир Кутин, събрани в заглавието„Българските фестивали. Категории за системи и оценка”.
Базовата информация разглежда феномена „фестивал” от възможно най-много гледни точки. Фестивалът разтваря ветрилото на художествеността и практикуването на култура в три посоки – съхранение, създаване и разпространение на културни събития. Фестивалът по принцип изправя на нокти консерватизма на традиционните културни институти. Без провокацията на фестивала, те заспиват стогодишен сън, необезпокоявани от  публика и художествени резултати.

Фестивалът отива на места, където трудно или въобще не би дошла култура, така че той наистина демократизира едно трудно или вяло разпространение. Неща от „друга планета” се приземяват в нашето село. Фестивалът РАЗБИРА какво наистина се случва в една културна среда, защото само през него се вижда художественото насред цялата глобализация, само така се местят артисти и се обменят ценности. Сбъдват се срещи, които никога не биха се случили под това небе. Затова фестивалът отразява важния спор за човека тук и сега. Най-накрая фестивалът прави пари, които може да са и много пари.

За първи път в „Българските фестивали” на Любомир Кутин е предложена система за наблюдение и оценка на качеството на фестивалните събития. Изследването създава ориентири за оценяване, като дава на своите страници варианти за анкетиране и анализ. Само по себе си това е трудоемка и иноваторска работа, която идва от дълги години административен опит и теренен труд от страна на автора.

Анкетирани са организатори на 87 фестивала от 17 селища на територията на България.  Обект на анализ са различни параметри в администрирането и художествените характеристики на фестивалите. Това не е първо стъпало във фестивалната  тема, а следва издадената от Л. Кутин през 2004 година монография „Фестивалът като феномен на културата”.

Освен говоренето с езика на социологията и културологията, книгата въвежда и един „репортер”, Янко Кутин, който обговаря с „живото” си присъствие фестивални събития от Варна – преди, по време и след случването им. Интересно и изненадващо решение да се „вкара” читателя/наблюдателя в динамиката на конкретната вечер от фестивалния календар. Езикът на репортера е семпъл, неуклончив, не слугува на очаквания и казва необходимото кратко и ясно. Представяме си реално настроението на лятната вечер и групичките разотиващи се зрители.

Освен цялата практическа работа, която студиите могат да започнат – инструменти и подходи, гледни точки и конкретни правила за обследване на фестивалните дейности и събития, книгата ни връща в предисторията на сегашния фестивален делник, социалистическите прегледи на изкуствата , на художествената самодейност и детското „Знаме на мира”. Оттам направо сме „захвърлени” в съвременното случване на фестивала с неговата глобалност, понякога ексцентричност, незрелост, прибързаност и непълноценност. Малко са наистина професионализираните дейности във фестивалната ни реалност.

Затова още по-спешна е нуждата от подобно изследване и оценка – спешни са адекватните ориентири за ефектите и последиците, за обществената вреда и полза от фестивалите. Книгата предлага начин да бъдат избегнати разхищението на човешки и финансови средства, монополът, политическият натиск и корупционните схеми, познати негативи на общинското администриране.

Предлаганите начини за анализ и оценка на събития от културния календар оспорват административния  произвол и биха подпомогнали здравословни процеси в местните администрации. Разбира се, въвеждането на предложените инструменти за оценка изисква воля и съгласие в отстояването на правила и принципи за управление на култура. Да бъдат „прозрачни” фестивалите у нас е изключително необходимо, защото сега те все още са в зоната на сивото поле на разхищението и кражбата на обществени средства.

Книгата откроява липсата на критически поглед в правенето на регионални политики. Фестивалите възпитават публиката, но малко от организаторите на фестивали мислят движението на фестивалните събития в историческа перспектива.

Това изследване върху фестивалната практика оспорва голяма част от нерегламентираните дейности във организирането на фестивали. Тъкмо по този начин то се стреми да разкаже от своя страна за дългосрочните ползи и културни предимства на фестивалната дейност.  
 

Още от Култура

Паисий

19.06.2022 г. | Иван Вазов | Култура

През 2022 се навършват 300 години от рождението на св. Паисий Хилендарски, 60 години от неговата канонизация и 260 години от написването на "История славянобългарска".

Църковният славянски език

11.05.2022 г. | Борислав Аврамов | Култура

В човешката история няма друг книжовен език, който да е създаден специално за християнска проповед и молитва. Той е създаден от Църквата и за Църквата, с молитва и за молитва и проповед на Евангелието. От раждането си той е християнски език...

Немногословен ерудит

06.02.2022 г. | доц. д-р Нели Костова | Култура

Цариградският патриарх Фотий е първият средновековен библиограф и може би първият рецензент с света. Основание за тази оценка е съчинението му „Мириобиблион” - опис и анотации на прочетени от него книги...

Какво се случва в центъра