Етапите на атеизма

03.06.2020 г.
източник: pxfuel.com
Автор: Митрополит Йеротей Влахос

Всяко духовно състояние има своите етапи. Духовното развитие на човека преминава през различни етапи и състояния. Пребиваването в греховност както и добродетелният живот също има своите етапи. Така можем да говорим за етапи и в атеизма.

Трябва да сме внимателни, когато говорим за атеизъм, защото е възможно онзи, когото виждаме като атеист, всъщност да не е такъв. Някой може да живее много по-различно от начина, по който живеем ние, но това не може да се приеме априори за безбожие. Има теоретичен, има и практически атеизъм, а можем да твърдим, че съществува и религиозно безбожие. Към последното се числят онези хора, чийто църковен живот е повърхностен, и които не придобиват лично усещане за Божията благодат, лично познание за Бога. Фарисеите са живеели в един такъв своеобразен атеизъм. Те преподавали закона, но пренебрегвали Законодателя. И не само Го пренебрегвали, а и Го разпънали на Кръста. Затова е трудно да се прокара рязка разделителна линия между вярата и неверието. Може някой да изглежда вярващ, а животът му да завърши в пълен атеизъм и липса на автентичен духовен опит, а друг външно да изглежда безбожен, но да е на прага да намери истинската вяра.

Бих искал да очертая етапите на атеизма, както ги описва Оливие Клеман. Той разграничава основно три етапа.

„Първият е антитеизмът, бунтът срещу Бога в името на свободата и справедливостта. Антитеизмът се ражда от настъпило разложение в християнството, когато то е превърнато в идеология и упорито търси тоталитаризма, за да подмени изгубената сила на Цялото.” Когато традиционната религия се превръща  в идеология, тя разочарова хората, а те – повлияни и от други мотиви, свързани с мирогледа им – се борят открито срещу тази мъртва и слаба религия. Подиграват се с всичко, присъщо на религията, разбира се, „в името” на справедливостта и свободата. С една дума, този етап преминава под знака на бунта.

Вторият етап следва предходния. След като се уморят да осмиват и да се бунтуват, хората стигат до друго положение. Бунтовническият и войнстващ атеизъм се обезсилва от собствената си победа. Докато масите се подхлъзват към апатията и към бягството от нея в развлечението на „обществото на зрелищата”, най-последователните критици се сблъскват със своята ограниченост. Те изоставят оптимизма във възгледите си, като развиват философии на абсурда и погнусата.

Така безразличието и отчаянието стават отличителни за този втори етап на безбожието. Умореният от борба човек изпада в отчаяние, което, разбира се, не решава абсолютно нищо. Вместо да разгледа какво се случва във вътрешния му свят, и да стигне до покаяние, човекът се отчайва и разочарова от света. Разочарован от всичко, той безуспешно търси начин да смекчи болката си.

Когато напълно се обезвери, той стига до един особен етап в атеизма. „Има един трети тип безбожие, който бихме могли да наречем „мистичен”. Човекът търси антидот срещу „червената пустиня” на науката и техниката, но все още отхвърляйки личностния Бог, Който стана Човек. Тогава разочарованият преоткрива нещо „странно” – скрития човешки потенциал, стария символизъм на вселената… В този трети етап се търси „духовността” на източните религии, на философията, попадайки във властта на илюзията за социална справедливост чрез псевдомесианство и активизъм. Съвременният човек е завладян от този болен мистицизъм.

От анализа дотук можем да направим няколко извода.

Първият извод е, че за жалост това, което отминава като тенденция в Западния свят, го преживяваме при нас сега тук. Изживяваме неща, които Западът е преживял преди 50 години. Влияем се от Запада, но от отминалия Запад, от това, което вече преминава там. До нас достигат закъснели житейски модели, затова и днес на много места можем да забележим феномена на атеизма в неговия първи бунтовнически етап, който днес вече е преодолян на Запад. Те вече излизат от втория етап и преминават в третия, с други думи – търсят избавление от мъчителните си вътрешни проблеми. А ние винаги сме закъснели…

Вторият извод е, че в православната традиция имаме здрава духовност – балансирана и жива, в която можем да избегнем лъжата на болния мистицизъм. Можем да придобием лично познание за Бога, тъй като нашият Бог не е абстрактен, на философи и мислители, а истински, на нашите праотци. Защо да изпадаме в безличен мистицизъм или да залитаме по магии и други подобни, когато в традицията ни разполагаме с пълнотата на учението и с духовния опит, който следва примера на Самия Господ Иисус Христос?

Православната църква има една неизмерима дълбочина, която не може да се различи с просто око отвън. Можем да гледаме на Църквата като на установена институция, но, встрани от това възприятие, в нея има една жива действителност. Една Истина, въплътена в Личности. Опитът ни в търсенето на тази Истина може да попречи на напредъка ни в атеистичния тип възприемане за света, който изсмуква живителните сили на нашето битие.

Превод от гръцки: Лидия Балулова

Източник: pravoslavie.bg / www.alopsis.gr

Още по темата
Още от Нашата вяра

За опазването на петте сетива - 2

14.07.2022 г. | Св. Никодим Светогорец | Нашата вяра

Според св. Василий Велики, очите са две нематериални ръце, чрез които душата усеща всичко, което се намира далеч от нея. Пази внимателно очите си, защото идолите на зрението се запечатват дълбоко в паметта - остаряваме и умираме заедно с тях...

Молитва за Отечеството и народа ни

22.06.2022 г. | Нашата вяра

Преблагий и всевишний Боже, Господарю на цялата земя и Царю на всички народи! Пред Твоята всемогъща власт и пред възвишения Твой престол ние се прекланяме и смирено Те молим милостиво да погледнеш на нашето Отечество и на нашия народ.

Петдесетница - 2 част

12.06.2022 г. | Митрополит Йеротей Влахос | Нашата вяра

Чрез тайнството Кръщение човекът става член на Църквата, член на Тялото Христово. За апостолите денят на кръщението бил именно денят на Петдесетница. И Христос за тях бил не само Учител, но и Глава... Слизайки над учениците, Светият Дух ги кръстил...

Какво се случва в центъра