Една история в три книги

23.04.2019 г.
Автор: Архангел.бг

В книжарница „Благослов” може да намерите книгите на отец Владимир Дойчев „Писмо до близък” и „Среща с Живота” – допълнено издание, което включва и „Срещи със смъртта” (изд. „Дива”). Трите книги съдържат проповеди и есета на автора и по думите му: „Те са една история, която започва с първия текст от „Среща с Живота” и завършва с последния от новата книга.”

Отец Владимир Дойчев е роден през 1975 г. в София. Завършва аудиовизуална журналистика в НБУ и работи като репортер, редактор и водещ в различни електронни медии. По-късно завършва Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и от 2008 г. е свещеник в столичните храмове „Св. преп. Наум Охридски” и „Въведение Богородично”.

За книгите си о. Владимир казва още:
Първата ми книга се казваше „Среща с Живота”. Надявам се, че съм успял с посредничеството. Втората озаглавих „Срещи със смъртта”. Вярвам, че не съм те уплашил. Но как би могъл да разбереш какво е Възкресението, какво е направил Христос за теб, ако не погледнеш смъртта във всичките й смисли. Мислех с това да приключа. Може би ти казах даже, че повече няма да пиша. Но все пак имах усещане за непълнота. Че не съм казал всичко, което исках да ти кажа. Че не съм ти прошепнал нещо, което е много важно. Така неусетно се появи „Писмо до близък” – третата част от моите пастирски проповеди.

Новата книга е за онова, което се намира между Живота и смъртта. За онова, което е между първия и втория том. Тоест, тя е за днешния ден. За настоящия момент. И за това, което предстои до края. Грешен човек съм и нямам дар на прозорливост. И все пак, дръзвам да говоря за края на света. „Писмо до близък” вече пристигна до част от най-близките ми. Вече получавам и отговори. Радвам се на всеки от тях. Но най-много ме трогна споделеното от един приятел: „Откакто привърших „писмото” ти, по-често държа жена си за ръка.” Какво общо има това с края на света ли? Като получиш пощата си – ще разбереш…

Къде отиваш, Господи?
отец Владимир Дойчев

Защо идваш и накъде отиваш, Владико? Боя се като апостола и все пак дръзвам да питам: Къде отиваш, Ти, Който си навсякъде и всичко изпълваш, а за Теб не се намери място дори в странноприемница? Къде отиваш, Ти, Който сътвори света, а в света няма място де глава да подслониш?

О, знам. Отиваш да откриеш на подивелия и самозабравил се в смъртта си човек какво е кротост и смирение. Какъв е смисълът на живота… Да му покажеш Себе Си!

Отиваш да приемеш хули и клевети, заплахи и подигравки. Ти, Който седиш на серафими и си славословен от херувими, отиваш да бъдеш обвиняван във връзки с бесовския княз. Тръгнал си да плачеш за Иерусалим, който не иска да се прибере под крилете ти. Тръгнал си да плачеш за Лазар и за всички негови братя, които гробът поглъща в алчната си паст. Да лееш кървави сълзи в молитва. Отиваш да бъдеш предаден с целувка от ученик. Ти, Който единствено Си верен, отиваш да бъдеш изоставен. Ти, Който се обличаш в светлина като в дреха, отиваш да бъдеш облечен в лъжлива багреница. Да приемеш дива омраза от онези, които са видели от Теб само неизразимо добро. Да бъдеш бит с ръцете, които си сътворил и плют с устата, които Си създал. Отиваш да бъдеш разпнат на Кръст и да вземеш върху Себе Си греховете на целия човешки род. И от Кръста да гледаш как меч пронизва сърцето на Пречистата Ти Майка. Ти, Безсмъртният, отиваш да вкусиш смърт. Ти, Царю Небесни, Си тръгнал към ада. Къде, къде отиваш, Пресладки Иисусе?

Но и друго знам. Отиваш да дадеш откровение за Себе Си на Предтечата и на всички други хора. Да промениш водата във вино, за да се порадват сиромасите на сватбата. Да изцериш болните. Да дадеш зрение на слепите. Да прогониш бесовете от бесноватите. Да утешиш отрудените и обременените. Да спреш камъните, които хвърлят по блудницата. Да направиш апостол сребролюбивия митар. Да дадеш мъдрост на неразумните и да посрамиш тия, които имат себе си за мъдри. Да беседваш със самарянката и да й дадеш извор от жива вода, от която който пие не ожаднява. Отиваш да изтръгнеш Петър от вълните на бурното море на маловерието. Тръгнал си да дадеш Тялото и Кръвта Си за храна и питие на онези, които Сам ще укрепиш, за да Те обикнат. Отиваш да вземеш главата на възлюбения Си ученик върху гърдите Си, като знак на благоволение към всички, които желаят целомъдрие и са способни да превърнат това целомъдрие в богословие. Твоите прострени на Кръста ръце, Владико, са прегръдката ти към всички нас. Ти се молиш за враговете Си с невъзможната за човека молитва: „Отче, прости им, те не знаят какво правят.“ Твоята смърт е живот. Ти отиваш в ада като победител. Като Господар на всичко. Трошиш вратите му и извеждаш оттам отвека осъдените. Ти възкреси не само Лазаря, за когото плачеше, но и Сам възкръсна от мъртвите, за да изтриеш нашите сълзи. И напълно съсипа, посрами, обезсмисли и изличи смъртта. И Се възнесе на небесата, за да приготвиш жилище за всички ни. И ни изпрати Утешител, Който да ни покровителства по пътя към бъдещия ни дом.

И сега предстоя пред Теб, Идващия и Тръгващия. И си казвам, че не Те разбирам. Много пъти ми се е струвало, че знам. Че съм прочел достатъчно. Че съм настроил ума си, сърцето си, душата си на Твоята честота. Но ако Те разбирах наистина, трябваше поне малко да приличам на Теб. Тихата Витлеемска нощ и пътят, който се открива след нея, са ми напълно непознати. Ако знаех, не трябваше ли да предпочитам Теб пред себе си? Не трябваше ли да не робувам на егоизма си? Не трябваше ли да избера чистотата пред блудството, правдата пред лъжата, простотата пред лукавството, послушанието пред самоугаждането, разкаянието пред гордостта? И при всичко това, съм имал дързостта да приемам помисъл, че недостатъчно добре се грижиш за мен – Ти, Разпъналият Се за моите грехове. Ти, Пострадалият за мен. Ти, Окървавеният вместо мен. Ти, Оставеният вместо мен. Ти, Умрелият вместо мен. Ти, Възкресителят ми. Ти, Далият ме за син на Пресветата Си Майка под самия Кръст.

Къде отиваш, Господи? Къде отиваш, Боже Всемогъщи? Нима си струвам? Как може да се направи подобна жертва за такъв като мен? Не Те разбирам. Не заслужавам това.

И все пак, вземи ме със Себе Си! Където и да отиваш – на Тавор, на Голгота, в гроба с отваления от него камък, на Елеонската планина… Вземи ме със Себе Си! Сега, докато съм в съзнание, докато мога да мисля, докато мога да чувствам, Ти казвам: Искам или не искам – не ме пускай! Води ме със Себе Си. И ако се изгубя – намери ме и ме върни пак в обятията Си. Когато човек Те познае, но не върви с Теб, той се разболява от най-страшната лудост на всички лудости и попада в най-страшната геена от всички геени. Затова, вземи ме със Себе Си! Където и да отиваш…

Още по темата
Още от Нови книги

Книги на Мартин Ралчевски в книжарница „Благослов”

10.07.2024 г. | Архангел.бг | Нови книги

В своите романи авторът не спира да изследва човешката душа, да търси смисъла и чрез своите герои и техните съдби да помагана хиляди да намерят смисъл и надежда.Темите за съхраняването на българските корени и Православието, за молитвата и Божия отговор са неизменни в творчеството му...

„Господ е крепост на моя живот” – в памет на Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил (1954-2013)

09.07.2024 г. | Архангел.бг | Нови книги

Днес се изпълват 11 г. от кончината на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил....

„Хлябът на живота” – изяснение на Божествената литургия, т. 1

16.06.2024 г. | Архангел.бг | Нови книги

В книжарница „Благослов” вече е налична книгата „Хлябът на живота” – ново издание на Ловчанска Епархия. Сборникът съдържа най-новите беседи на Лимасолския митрополит Атанасий - изяснения на Божествената литургия...

Какво се случва в центъра