Духовно просветен център

Добра земя, що принася плод с търпение

17.10.2017 г.
Автор: свeщеник Алексей Атанасов

Проповед на свещеник Алексей Атанасов по Лука (8: 5-15), 15.10.2017, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри,
Нашият Господ отправя към нас тайните на царството Божие чрез притчи. И особено важни са думите, които казва: Който има уши да слуша, нека слуша. Човек трябва да търси дълбочината в тези притчи на нашия Господ. Те са универсални. Минали са 2000 години, но може да минат и десет хиляди, и милион, те си остават. Това, което Той отправя към нас, човеците, е смисълът на царството Божие. За да може човек, когато ги чуе, да си представи къде е той в тези притчи, в коя ситуация се разпознава.

Днешната притча е една от най-известните – Христос я разтълкува и в нея всичко е ясно. Виждаме как всеки възприема словото Божие. Със сигурност ние, свещениците, виждаме много повече този процес, когато на различни места благовестим на хората думите на Христос. Виждаме как те ги възприемат, кой как реагира на тях – дали след това ще дойде в храма и ще продължи нататък…

Но и ние, които сме вече в храма, трябва да помислим. Ако не сме онова семе, което е паднало на пътя или на камък, то нека не оставаме и в следващите степени – да го заглушаваме сред тръните на житейските грижи, или да го приемаме с радост, но без корен в себе си. Нека се стремим към последната степен – да сме добра почва и да пазим в сърцето си онова, което Господ влага в нас. Но както при житното зърно е нужно време да израсте, така и тук е нужно търпение. Проблемът на съвременния човек обаче е, че иска всичко да се случва веднага. Само че в царството Божие всичко става с търпение.

Нека положим това търпение, братя и сестри, за да принесем плод вътре в себе си за слава Божия. Амин.

Още по темата – „Евангелието за Сеяча” – св. Николай Велимирович

 

Още от Проповеди

За съда на любовта и пътя на промяната

22.02.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

В онзи ден всичко ще премине, дори вярата и надеждата, и ще остане само любовта. И изправени пред Божията любов, ние ще можем категорично да видим себе си – доколко сме разрушили вложеното в нас от Бога, доколко сме изгубили своята човечност.

Всичко мое е твое

17.02.2020 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Господ Иисус Христос можеше да разкаже само тази първа част, за блудния син, която е толкова оптимистична... Защо разказва и за другия син? Този разказ за сина, който винаги следвал баща си, се отнася за всички християни...

Време е да сверим докъде сме стигнали

16.02.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Дали сме още с блудници, или вече се обръщаме към Бога; дали, вече ни посрещат на трапезата и имаме мир и радост в сърцето си, или сме онзи, верният, който работи на нивата и още не се е върнал при баща си, за да види трапезата Му пълна с блудници, чиито нозе умива лично Отца му и се радва, че са живи.

Какво се случва в центъра

Семейство и възпитание

Защо ни е нужен баща? (ВИДЕО)