Динамика в осмислянето на църковното пение в периода ІV – VІ век (аксиология и праксиология)

В книжарница „Благослов” е налично новото издание на Варненска и Великопреславска света митрополия – „Динамика в осмислянето на църковното пение в периода ІV – VІ век (аксиология и праксиология)”. Автор е д-р Любомир Игнатов, преподавател по източноцърковно пеене в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” и в Богословския факултет при СУ „Св. Климент Охридски”. Книгата представя неговия дисертационен труд, плод на дългогодишните му изследвания по темата. Посветена е на ранния период на християнската музика. Освен теоретична, тя има и практическа насока и може да е от полза на всички, които се интересуват от източното църковно пеене. Научната редакция на изданието е дело на проф. д-р Юлиан Куюмджиев, доц. д-р Светослав Риболов, доц. д-р Йордан Банев, доц. Димитър Димитров и доц. д-р Костадин Нушев. Книгата е с твърди корици, 249 стр.

Прилагаме в анонс предговора на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, в който са представени достойнствата и полезността на изследването от гледна точка на музикологията и богословието:

Предговор

Драги читатели,

Свещените песни и църковното пение заемат най-обширното място в богослужението на светата Православна църква. Затова и важността им е очевидна. Вниманието на влизащия човек в православния храм на вечерно богослужение бива привлечено от словата на съответните стихири за деня. По-нататъшното течение на православната служба – утренята с четенето на каноните, задържа молещата се душа в същото внимание и води до осезаемо духовно утешение.

Ръководството на духовните отци, което изисква като основно духовно правило всекидневното отслужване на православните служби, устроява духовния мир и съдейства всяко църковно тържество и всеки ден от седмицата да станат живоносни. Всичко това помага на човешката душа за правилното разбиране на цялата съкровищница от светоотечески мисли, което представлява безценна помощ в разрешаването на основните въпроси от духовния живот на човека.

На Вашето внимание представяме дисертационния труд на г-н Любомир Игнатов – „Динамика в осмислянето на църковното пение в периода ІV – VІ век (аксиология и праксиология)”. Господин Игнатов е дългогодишен преподавател по източноцърковно пеене в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”, както и преподавател по същата дисциплина в Богословския факултет при СУ „Св. Климент Охридски” в София. Изследването на автора е плод на дългогодишен труд, на много усилия и търпение, затова тази книга има своето важно място и представлява ценност в областта на музикологията и богословието.

Няма да скрием, че църковните певци никак не са много в родната ни света Църква. Този труд, който е посветен на ранен период на християнската музика (IV – VI век), би бил вдъхновение за всички онези православни християни, които имат подчертан интерес към църковната музика, както и за всички духовници. Този труд има и практическа насока, защото са систематизирани много факти по редици важни въпроси за църковното музикално изкуство от онова време.

Епархийското ръководство на Варненската и Великопреславска света митрополия счете за важно този труд да бъде издаден, за да бъде прочетен от всички хора, които се интересуват от източното църковно пение.

Книгата на автора се състои от седем главни части:  въведение, пет глави на изложението и заключение.

Въведението представя задълбочен анализ на състоянието на църковната музика в навечерието на историческото обявяване на християнството за позволена религия, т. е. времето, когато проявите на богопочитане при последователите на Христовата вяра били все още disciplina arcana – скрити за външния свят. Поместена е с цел да запознае читателя с проблемите на онова време, като постепенно го въведе в епохата след Миланския едикт.

В следващите редове е изложен бурният развой на християнското богослужебно пение със съответните предпоставки и проблеми, свързани с утвърждаването на църковнопевческата традиция в този твърде ранен, но и основополагащ, съзидателен в историята на църковната музика период. Поставен е акцент преди всичко на неизследваните или недостатъчно изследваните и непознати на музикалната общественост църковномузикални проблеми.

Първата глава представя характерното за изследвания период ново осмисляне на църковнопевческото изкуство, но предимно в аксиологичен аспект. Тук са изследвани и анализирани редица процеси в новото църковнопевческо време, които са съответно представени като белези на динамиката в осмислянето на църковната музика в дадената епоха. Поставени са за разглеждане и морално-естетически въпроси, свързани с църковното пение, като респективно са подложени на проучване и анализ важни гледища и препоръки в това направление на бележити църковни отци и учители, имащи авторитетен поглед относно мисията на църковното пение и достойнствата на свещенопевците.

Втората глава е посветена на един твърде интересен проблем от историята на църковното пение. В разглеждания период се наблюдават противоречия по повод на ползата от духовното пение сред монашестващите. Съществува аскетическа традиция, която отрича каквато и да е полза от пението в иноческото правило, и такава, която с охота прилага в подвижническия живот молитвите, облечени в музика. Тук проблемът е подложен на задълбочено изследване и резултатите от него също са принос към църковномузикалната наука.

Третата глава разглежда канонотворчеството в църковнопевческо отношение. Обръща се по-специално внимание на правилата, издадени на църковните вселенски и поместни събори, отнасящи се до църковното пение и до носещите църковнопевческото служение. Тук за първи път са събрани и изложени почти всички правила на църковните събори – апостолски, вселенски и поместни, засягащи пението и певците, като същевременно са приведени свързаните с тях коментари на видни църковни канонисти. Изследването на посочения материал има за цел да представи интересни факти и обстоятелства, даващи нови знания в областта на църковномузикалната история.

Четвъртата глава авторът посвещава на иновациите в праксиологическа насоченост. Редицата иновации, например разцветът на църковната химнография, утвърждаването на монодийното пение като традиционно, трайното установяване на църковното пение в чинопоследованията, зараждането на жанрово християнско песнописателство и др., в тази част на монографията са представени отново като белези и прояви на църковнопевческия подем в новата музикално осмислена епоха. И тук проучванията се позоват на авторитета на бележити църковни отци и учители на Църквата. Представени са и резултатите от проведените изследвания, водещи към нови знания в областта.

Петата глава има особен характер. В нея се засяга проблематика, коята всъщност не е проява на иновативност, характеризираща динамиката в новата църковнопевческа епоха, а напротив – представя като белег на тази епоха утвърждаването в практика на нещо добре познато от зората на християнството. В нея се говори за псалмопението, което в изследваната епоха се утвърждава като неделима част от християнското богослужение, вместо да бъде преустановено поради небивалия до момента възход на християнската химнография. В главата са засегнати още редица недостатъчно осветлени положения, свързани с псалмопението: псалмопението в бита на християните от разглежданата епоха, псалмите като връзка между двата завета, псалмите като средство срещу еретическите учения и т. н.

Монографията завършва със заключение, сумиращо постигнатите резултати при разглеждането на отделните подтеми в дисертационния труд, като последователно са представени и научните приноси на работата.

Смеем да се надяваме, че това изследване ще предизвика интерес сред православния читател и ще има особена полза за дълбокото осмисляне и разбиране на духовното пение в светата Църква, което всъщност е искрена, проникновена и чистосърдечна молитва.

На автора благопожелаваме крепки духовни сили и добър успех в по-нататъшния му изследователски труд.

На всичките любезни читатели пожелаваме приятно четене!

† Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

17 септември 2021 г.
(Св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов)
гр. Варна 

Източник: mitropolia-varna.org