Духовно просветен център

Да вярваме истински

25.03.2019 г.
Автор: свещеник Алексей Атанасов

Проповед на отец Алексей Атанасов във Втората неделя на Великия пост – на св. Григорий Палама. 24.03.2019 г., храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”, Варна

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри,
В Евангелското четиво (Марк 2:1-12), което е определено да чуем днес, трябва да забележим едно важно нещо. Когато Христос вижда вярата на тези четирима мъже, които носят разслабения, Той бил много учуден. Това трябва да бъде пример и за нас.

Човек може да се моли много дълго, да ходи на служби, да прави какво ли не, но именно тази смелост, тази дързост трябва да има в себе си. И когато отиваме на служба, и когато се молим, трябва да имаме такава дързост, като тези четиримата. Не толкова в многословието на молитвите, колкото в тази дързост към Бога и в осъзнаването Му като Син Божий – тогава Христос би чул молитвите ни. Трябва да имаме тази нагласа и Бог ще забележи, че имаме това дръзновение към Него. (...)

Като си мислех и се подготвях за проповедта, се запитах кое е по-лесно... На нас ни се струва, че човек да има телесно здраве , е много трудно, и пренебрегваме душевното, но като се замислих в една психиатрия какво се случва... Лекарите имат възможност да лекуват телесното здраве, но душевното здраве почти не се лекува... Потиска се някакви неща, но лечението практически почти на 90% е невъзможно. И ето Христос казва: „Прощават ти се греховете”. И ние трябва да имаме това дръзновение. Когато идваме на изповед, да осъзнаваме, че всъщност на първо място стои душевното ни здраве. За Господ Иисус Христос е много лесно да ни даде и телесно здраве, но първо иска да види - ние да пристъпим към Него

Нека запомним това дръзновение на тези четирима мъже, които не като обикновените хора казват: „Дай да пробваме”, просто така, на късмет да разчитат. Не, те наистина са осъзнавали Христос като Син Божий. (Вж. цялата проповед във видео файла)

Но освен смелост и дръзновение в тези мъже има и обич – към разслабения. Именно тези две неща – обичта и дръзновението към Бога – иска да види в нас нашият Господ. Когато някой наш приятел или близък е болен, ние много често не намираме в себе си сили, а трябва. Трябва да показваме обич и грижа към този човек в немощ. Именно това трябва да се стремим да придобием и да добавим към вярата си в Бога, това иска да вижда Бог в нас. Амин.

Още по темата
Още от Проповеди

Не бях планирал да умра

24.02.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Христос не говори за този съд като страшен - ние го схващаме като такъв. Страхът от изобличение е онова нещо, което ни кара да се чувстваме на съда като на страшен съд, защото там изведнъж ще се разкрият делата на нашия живот...

За съда на любовта и пътя на промяната

22.02.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

В онзи ден всичко ще премине, дори вярата и надеждата, и ще остане само любовта. И изправени пред Божията любов, ние ще можем категорично да видим себе си – доколко сме разрушили вложеното в нас от Бога, доколко сме изгубили своята човечност.

Всичко мое е твое

17.02.2020 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Господ Иисус Христос можеше да разкаже само тази първа част, за блудния син, която е толкова оптимистична... Защо разказва и за другия син? Този разказ за сина, който винаги следвал баща си, се отнася за всички християни...

Какво се случва в центъра

Семейство и възпитание

Защо ни е нужен баща? (ВИДЕО)