Да преобърнем сърцето си

Проповед на иконом Георги Стоименов във Втората неделя след Неделя подир Въздвижение – 1 октомври 2023 г., храм „Св. Архангел Михаил”, гр. Варна.

„И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат...” (Лук. 6:32)

Христос, идвайки в света, през цялото време на Своята проповед ни учеше на това – да обичаме. Да се обичаме един другиго, да показваме любовта си. И ето тук сега, в това Евангелие (Лук. 6:31-36), Той ни разкрива, че да обичаме тези, които са добри към нас, които са благосклонни и ни също ни обичат, е лесно. Но я си представете, доколко можем да обикнем онези, които са постъпили нечестно спрямо нас, онези, които са ни обидили, онези, които са ни излъгали, онези, които са ни наранили. Доколко сме способни дори само да им простим?

Всеки в живота си се е срещал с нещо подобно. Ако се върнем към онзи момент, в който ние сме се почувствали обидени, наранени, излъгани, то колко лесно и дали въобще можем това чувство, което изпитваме, да го заменим с чувство на любов? Доколко сме готови лесно да опростим, да не се разплатим по същия начин, по който сме получили, а да обърнем другата буза и да простим с любов? Да прегърнем човека, който ни е обидил, да прегърнем човека, който ни е наранил и излъгал, който ни е злепоставил...

Виждате, тук е необходима малко повече сила на волята. Необходимо е да превъзмогнем гнева си, да превъзмогнем злобата си към този човек, и не само да ги превъзмогнем, а да ги превърнем в любов. Защо? Защото така ни учи Христос. Да дадем воля на любовта си към тези. И не само към тези, които нас обичат, а даже към тези, които не ни обичат. Да постъпваме добре към тези, които не постъпват така с нас. И трябва да го правим най-малкото затова, защото и те са синове на Авраама.

Да постъпваме по този начин е трудно. Особено когато нашето его е по-голямо. Когато мислим, че сме повече от този, който е до нас, който ни е обидил, или онзи, който дори в църква не е стъпвал... и затова пред Бога сме по-високо от него... За всички е ясно, според мен, че за да заобичаме този човек, трябва да загърбим егото си, трябва да загърбим злобата си, трябва наистина да преобърнем себе си и сърцето си. Трудно е да обичаме така.

В днешния материален всичко това, което се чу в днешното Евангелие, всичко е трудно. Кой от нас ще даде на заем, без да очаква този заем да му бъде върнат!? Че ние живеем в ерата на заемите... Всеки втори днес има заем, ние дори не си представяме живота без тях. Но истината е, че заради заемите, които имаме, не трябва да ставаме душевадци. По-добре е да помагаме и да се раздаваме, защото Христос към това ни е призвал. Да търсим царството небесно, като отделим всяко земно и веществено, и да Го последваме. Да последваме Неговите заповеди, онова, което Той ни е завещал, постигайки и вървейки към вечния живот в царството Божие. А пътят към това царство минава именно не през користта, а през любовта, през добротворчеството, през помощта към всички хора. Не само към онези, които са ни симпатични, а към всички.

Така че следващия път, виждайки човека в беда, нека да се постараем да му подадем ръка с любов. Не по заслуги и не по задължение, а с любов. Именно това ще бъде нашата помощ по пътя към нашето спасение. Амин.