Да победим неверието си

13.08.2017 г.
Автор: протойерей Михаил Манев

И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя. (Матей 17:14-18)

За това чудо става ясно и в Евангелието от Матея, което четохме днес, но евангелистите Марк и Лука също говорят за него. Според св. Марк, Христос задал един прост въпрос на бащата: Вярваш ли, че Аз мога да сторя това, което искаш от Мене?

Колко пъти сме се изправяли пред Бога и сме искали от Него нещо? Всеки според нуждите си. Някои от нас – със съмнение. Някои от нас – с твърдата убеденост, че Бог ще ни даде това, ако е спасително за нас. А други – така, между другото, да не би случайно да пропуснат и тази възможност… И когато Бог ни зададе въпроса: Вярваш ли, че Аз мога да ти дам това, което искаш? – нашето неверие излиза на преден план. Излиза и ни изобличава в лъжата ни. Защото дори и пред лицето на Бога ние не заставаме със своята истинска същност, а с някакъв образ или маска, която сме си изградили. С която сме известни пред хората… А ето, бащата на момчето не се прикри зад фалша и лицемерието. Каза истината, каза болката, каза от какво се нуждае – да победи неверието си. И Христос изгонва беса от момчето.

Тогава учениците Му насаме Го попитали: А ние защо не можахме? И Христос разкрива слабостта ни – поради липсата на вяра… И тук се отварят много скоби – липсата на вяра в себе си, в нашите възможности, липсата на вяра в Бога. И тогава разбираме, че благодатта, която идва от Бога, благодатта, чрез която се проявява Той в този свят, благодатта, която чрез нас шества в света, не е даденост, а нещо, което ние трябва да заслужим. Всекидневно. Всекичасно. Всяко едно дихание от нашето сърце да бъде отправено към Бога. Защото тази благодат както се дава, така и се взема. Но как да се превърнем в Божии люде? Как да искаме така, че Бог да не може да ни откаже?...

Да искаме така, че Бог да не може да отвърне поглед от нас, означава да бъдем Негови. Означава с думите и с делата си, през целия наш живот, ние да бъдем част от Неговото съществуване и Той да бъде част от нашия живот, част, която диша и съществува с нас. Да Го усещаме с членовете си, с душата си, със съвестта си, с радостта си! Тогава можем да искаме – да просим за себе си или за други в нужда… И ако ние не можем, нека заведем болящите при Него. Да им покажем пътя – и Бог ще им даде според вярата им.

Това Евангелие ни показва какви можем да бъдем. И какви сме сега. И какво може да направим за нашите люде. Онези, които имат страдание в себе си, болка в душата си. Които страдат от това, че са загубени. Да ги заведем при Бога и да им покажем пътя на славата. Амин.

Проповед на протойерей Михаил Манев в Десетата неделя след Петдесетница - 13.08.2017, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

Цялата проповед - ВИДЕО

Още по темата
Още от Проповеди

Добра земя, що принася плод с търпение

17.10.2017 г. | свeщеник Алексей Атанасов | Проповеди

Нека се стремим към последната степен – да сме добра почва и да пазим в сърцето си онова, което Господ влага в нас. Но както при житното зърно е нужно време да израсте, така и тук е нужно търпение.

Трябва да вземем страна

10.10.2017 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Стоим на службата в храма и се молим, но знаем ли какви сме и какви искаме да бъдем... В битката между доброто и злото, между радостта и тъгата, между надеждата и отчаянието, ние трябва да вземем страна. Да знаем на кого сме. Да знаем кой е с нас – Христос или смъртта.

Ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда?

02.10.2017 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Човек, който е осъзнал в себе си липсата на любов, е щастлив. Той има всички възможности да се промени и да стъпи на пътя, по който всеки ден, всеки миг, при всеки случай ще се опитва да превъзмогва онова, което му пречи да открие себе си за другия и да го обикне.

Какво се случва в центъра