Да победим неверието си

13.08.2017 г.
Автор: протойерей Михаил Манев

И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя. (Матей 17:14-18)

За това чудо става ясно и в Евангелието от Матея, което четохме днес, но евангелистите Марк и Лука също говорят за него. Според св. Марк, Христос задал един прост въпрос на бащата: Вярваш ли, че Аз мога да сторя това, което искаш от Мене?

Колко пъти сме се изправяли пред Бога и сме искали от Него нещо? Всеки според нуждите си. Някои от нас – със съмнение. Някои от нас – с твърдата убеденост, че Бог ще ни даде това, ако е спасително за нас. А други – така, между другото, да не би случайно да пропуснат и тази възможност… И когато Бог ни зададе въпроса: Вярваш ли, че Аз мога да ти дам това, което искаш? – нашето неверие излиза на преден план. Излиза и ни изобличава в лъжата ни. Защото дори и пред лицето на Бога ние не заставаме със своята истинска същност, а с някакъв образ или маска, която сме си изградили. С която сме известни пред хората… А ето, бащата на момчето не се прикри зад фалша и лицемерието. Каза истината, каза болката, каза от какво се нуждае – да победи неверието си. И Христос изгонва беса от момчето.

Тогава учениците Му насаме Го попитали: А ние защо не можахме? И Христос разкрива слабостта ни – поради липсата на вяра… И тук се отварят много скоби – липсата на вяра в себе си, в нашите възможности, липсата на вяра в Бога. И тогава разбираме, че благодатта, която идва от Бога, благодатта, чрез която се проявява Той в този свят, благодатта, която чрез нас шества в света, не е даденост, а нещо, което ние трябва да заслужим. Всекидневно. Всекичасно. Всяко едно дихание от нашето сърце да бъде отправено към Бога. Защото тази благодат както се дава, така и се взема. Но как да се превърнем в Божии люде? Как да искаме така, че Бог да не може да ни откаже?...

Да искаме така, че Бог да не може да отвърне поглед от нас, означава да бъдем Негови. Означава с думите и с делата си, през целия наш живот, ние да бъдем част от Неговото съществуване и Той да бъде част от нашия живот, част, която диша и съществува с нас. Да Го усещаме с членовете си, с душата си, със съвестта си, с радостта си! Тогава можем да искаме – да просим за себе си или за други в нужда… И ако ние не можем, нека заведем болящите при Него. Да им покажем пътя – и Бог ще им даде според вярата им.

Това Евангелие ни показва какви можем да бъдем. И какви сме сега. И какво може да направим за нашите люде. Онези, които имат страдание в себе си, болка в душата си. Които страдат от това, че са загубени. Да ги заведем при Бога и да им покажем пътя на славата. Амин.

Проповед на протойерей Михаил Манев в Десетата неделя след Петдесетница - 13.08.2017, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

Цялата проповед - ВИДЕО

Още по темата
Още от Проповеди

Как да живеем

18.06.2018 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Страхуваме се категорично да застанем пред Бога и да кажем: Господи, аз съм твой и ще живея в Твое име, и целия си живот ще посветя на Тебе. Разкъсвани между земята и небето, ние сме се оплели и много често се чувстваме объркани и не знаем как да живеем... И нямаме никаква радост...

С любов към Бога и народа

11.06.2018 г. | свeщеник Алексей Атанасов | Проповеди

Без българските светии ние щяхме да живеем в едно друго време. Когато те са последвали Христос, те са променили не само хода на нашата българска история, но и на цяла Източна Европа, и на човечеството…

Избрали Бога и светостта

04.06.2018 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Благодарение на тези светци ние днес имаме утвърдена Църква, утвърдена общност, утвърден народ…, който, някак си, не вярва, че може да стане светец. А всъщност това е нещо достижимо, ако ние го пожелаем...

Какво се случва в центъра