Човекът като храм Божий

23.08.2021 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в 9-та неделя след Петдесетница – 22 август, 2021 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Днешното евангелско четиво (вж. Мат. 14:22-34), братя и сестри, а и посланието на св. апостол Павел (вж. 1 Кор. 3:9-17), което чухме, са специално това слово, което е вдъхновено, както знаем от Бога, за да може ние да разберем Кой е Христос и защо Той може да бъде в основата на нашия живот.

Съвсем очевидно е от Евангелието, че Христос е този, Който може да ходи по вода, и това означава, че Той не е обикновен човек. Ние знаем и вярваме, че Той е Богочовек, Син Божий, и като такъв показа пред всички Свои ученици, а и пред всички нас, показа Своята божествена слава. И не само, че може да ходи по море, и не само, че може да изцерява неизлечимо болни и да прави чудеса, но и със Своето слово откри цялата пълнота на истината, за която всички ние жадуваме, и ни откри живота. И не само това – в Себе си Той ни откри, забележете, какъв трябва да бъде човек.

Св. Юстин Попович, разсъждавайки дълбоко за това, Кой е Иисус Христос като Богочовек, казва: „Човекът не е възможен, ако не влезе в единство с Христос Богочовека“. Защото и всички свети Отци потвърждават, че ние, които сме сътворени по Божия образ и подобие, всъщност носим върху себе си образа на Сина Божий, на Иисус Христос, Който е Богочовек, и само в нашата причастност и единство с Него може да се актуализира, или прояви и утвърди, нашата човечност. Тоест само в единство с Него ние можем да сме хора. А следователно, ако не сме с Него, нашата човечност е под голям въпрос. И затова много е важен въпросът: А кой е човекът? Той е един от най-актуалните въпроси в ХХl век – за човека, който е напреднал в прогреса, но трудно се променя и си преобразява към своята истинска природа, трудно вярва в това, кой е и откъде е произлязъл, и към какво е призван. И липсата на тази вяра ни вкарва в голям смут, и ние не винаги знаем кой път да изберем.

Но ето че Христос, Който вървеше по вода, поради което се смутиха Неговите ученици, позволи и на Петър да тръгне към Него, тоест и на него му даде същата власт, която и Той има. Но Петър се смути и започна да потъва, и когато потъваше, той отново извика не просто ей така, към небесата – той извика към Него: „Спаси ме”. И тогава Христос, като го дръпна, го попита: „Защо не вярваш? Защо се усъмни?” Така и ние, братя и сестри, много често в своята вяра, която имаме към Христос, се усъмняваме. И това си проличава, когато ние изпадаме в тежки духовни състояния на униние, а дори и на отчаяние. Буквално изпадаме като че ли от всичко, и не можем да повярваме какво се случва с нас. И това маловерие поради нашето съмнение в Господа, ни кара да разберем, че всъщност не е възможен животът ни, не е възможна радостта и не е възможно щастието без Христос, Който е протегнал вече ръка към всеки един от нас. (…)

В Христос, Който ни залавя силно, в Него е истинската крепост. Той няма да ни остави никога да потънем. И във връзка с това св. апостол Павел в своето Послание до коринтяни, което днес чухме, казва: „По дадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър първостроител, положих основа, а друг зида върху нея; ала всеки нека внимава, как зида.” (…) Тоест единствената основа, която е положена за съзиждане на нашия живот, на нашето личностно достойнство, на която може да израстваме и да се утвърждаваме като хора, както Бог е промислил за нас, е Иисус Христос. Чували сте, че Той е крайъгълният камък, върху който всичко може да се гради. И животът ни върху Него може да се гради… Важно е постоянството с което градим себе си и с какво градим – със „сено и слама”, или с дела на милосърдие, на търпение, на твърда вяра, на надежда и на любов към ближния и към Бога. (…).

Вижте цялата проповед в прикачения видео файл:

 

Още от Проповеди

На дълбоко с Христос

24.09.2023 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Когато Христос казва на ап. Петър: „Иди там, в дълбокото, и хвърли мрежата си”, този зов отеква в него. Всичките му представи и цялата му опитност заговорват, че това, което трябва да направи, е безумно, но надделява зовът на сърцето...

Кръстът е сила Божия

14.09.2023 г. | протойерей Тодор Тодоров | Проповеди

Днес целият християнски свят се покланя на Честния Животворящ Кръст Господен. Възпоменаваме това историческо събитие, случило се благодарение на равноапостолната дейност на светите Константин и Елена – намирането на Кръста Господен и въдигането му от Йерусалимския патриарх...

За да бъде светът спасен (Йоан 3:17)

13.09.2023 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

В неделята преди Въздвижение, четем най-красивото Евангелие от всички - Евангелие, което ни дава да разберем, защо Бог прави тези неща за нас... Защото обикнал света повече от всичко. Обикнал го така, че да може да предаде Сина Си за този свят... (2018 г.)

Какво се случва в центъра