
Човекът като храм Божий

Проповед на иконом Василий Шаган в 9-та неделя след Петдесетница – 22 август, 2021 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна
Днешното евангелско четиво (вж. Мат. 14:22-34), братя и сестри, а и посланието на св. апостол Павел (вж. 1 Кор. 3:9-17), което чухме, са специално това слово, което е вдъхновено, както знаем от Бога, за да може ние да разберем Кой е Христос и защо Той може да бъде в основата на нашия живот.
Съвсем очевидно е от Евангелието, че Христос е този, Който може да ходи по вода, и това означава, че Той не е обикновен човек. Ние знаем и вярваме, че Той е Богочовек, Син Божий, и като такъв показа пред всички Свои ученици, а и пред всички нас, показа Своята божествена слава. И не само, че може да ходи по море, и не само, че може да изцерява неизлечимо болни и да прави чудеса, но и със Своето слово откри цялата пълнота на истината, за която всички ние жадуваме, и ни откри живота. И не само това – в Себе си Той ни откри, забележете, какъв трябва да бъде човек.
Св. Юстин Попович, разсъждавайки дълбоко за това, Кой е Иисус Христос като Богочовек, казва: „Човекът не е възможен, ако не влезе в единство с Христос Богочовека“. Защото и всички свети Отци потвърждават, че ние, които сме сътворени по Божия образ и подобие, всъщност носим върху себе си образа на Сина Божий, на Иисус Христос, Който е Богочовек, и само в нашата причастност и единство с Него може да се актуализира, или прояви и утвърди, нашата човечност. Тоест само в единство с Него ние можем да сме хора. А следователно, ако не сме с Него, нашата човечност е под голям въпрос. И затова много е важен въпросът: А кой е човекът? Той е един от най-актуалните въпроси в ХХl век – за човека, който е напреднал в прогреса, но трудно се променя и си преобразява към своята истинска природа, трудно вярва в това, кой е и откъде е произлязъл, и към какво е призван. И липсата на тази вяра ни вкарва в голям смут, и ние не винаги знаем кой път да изберем.
Но ето че Христос, Който вървеше по вода, поради което се смутиха Неговите ученици, позволи и на Петър да тръгне към Него, тоест и на него му даде същата власт, която и Той има. Но Петър се смути и започна да потъва, и когато потъваше, той отново извика не просто ей така, към небесата – той извика към Него: „Спаси ме”. И тогава Христос, като го дръпна, го попита: „Защо не вярваш? Защо се усъмни?” Така и ние, братя и сестри, много често в своята вяра, която имаме към Христос, се усъмняваме. И това си проличава, когато ние изпадаме в тежки духовни състояния на униние, а дори и на отчаяние. Буквално изпадаме като че ли от всичко, и не можем да повярваме какво се случва с нас. И това маловерие поради нашето съмнение в Господа, ни кара да разберем, че всъщност не е възможен животът ни, не е възможна радостта и не е възможно щастието без Христос, Който е протегнал вече ръка към всеки един от нас. (…)
В Христос, Който ни залавя силно, в Него е истинската крепост. Той няма да ни остави никога да потънем. И във връзка с това св. апостол Павел в своето Послание до коринтяни, което днес чухме, казва: „По дадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър първостроител, положих основа, а друг зида върху нея; ала всеки нека внимава, как зида.” (…) Тоест единствената основа, която е положена за съзиждане на нашия живот, на нашето личностно достойнство, на която може да израстваме и да се утвърждаваме като хора, както Бог е промислил за нас, е Иисус Христос. Чували сте, че Той е крайъгълният камък, върху който всичко може да се гради. И животът ни върху Него може да се гради… Важно е постоянството с което градим себе си и с какво градим – със „сено и слама”, или с дела на милосърдие, на търпение, на твърда вяра, на надежда и на любов към ближния и към Бога. (…).
Вижте цялата проповед в прикачения видео файл:
Всичко и във всичко е Христос (Кол. 3:11)
Това е светът, за който всеки един човек мечтае. Защото, ако „всичко и във всичко е Христос”, това означава, че всичко и във всичко е Неговата божествена благост, Неговата любов, Неговият мир, Неговата правда, Неговата истина...
От звани да станем избрани
На 21 януари се навършват шест месеца от блажената кончина на отец Илия Попов. След Светата Литургия, ще отслужим панихида в негова памет. Да се помолим заедно. Начало - 10:00 ч., храм "Св. Николай Чудотворец", Варна.
Усъвършенстване в любовта или жестокосърдие?
Има много изображения на това първо гонение – избиването на всички тези малки деца... А после и избиването на мъчениците... Жестокост. Жестокост. Жестокост... Как да го приеме човек?!
Какво се случва в центъра

Алтернатива - януари, 2023
За духовната радост, която не зависи от календара и в трудни житейски минути не изчезва, а ни дава сили и ориентир. Тази основна тема следва януарският брой на „Алтернатива”...
Събития
Св. Атанасий - стълб на Православието и духовен фар по пътя на истината
Как да обичаме себе си и ближния? (1 част)
Какво се случва в центъра
Съботната трапеза отново отвори врати
Празнични икони. Богоявление (+Видео)
Нови книги
Отвъд тези хоризонти. Квантовата теория и християнската вяра
„Веднъж за цял живот. Бракът, семейството, децата” - прот. Илия Шугаев
„Наръчник за адаптиране на библейски текстове за деца” - Илиана Димова