Човекът като храм Божий

23.08.2021 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в 9-та неделя след Петдесетница – 22 август, 2021 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Днешното евангелско четиво (вж. Мат. 14:22-34), братя и сестри, а и посланието на св. апостол Павел (вж. 1 Кор. 3:9-17), което чухме, са специално това слово, което е вдъхновено, както знаем от Бога, за да може ние да разберем Кой е Христос и защо Той може да бъде в основата на нашия живот.

Съвсем очевидно е от Евангелието, че Христос е този, Който може да ходи по вода, и това означава, че Той не е обикновен човек. Ние знаем и вярваме, че Той е Богочовек, Син Божий, и като такъв показа пред всички Свои ученици, а и пред всички нас, показа Своята божествена слава. И не само, че може да ходи по море, и не само, че може да изцерява неизлечимо болни и да прави чудеса, но и със Своето слово откри цялата пълнота на истината, за която всички ние жадуваме, и ни откри живота. И не само това – в Себе си Той ни откри, забележете, какъв трябва да бъде човек.

Св. Юстин Попович, разсъждавайки дълбоко за това, Кой е Иисус Христос като Богочовек, казва: „Човекът не е възможен, ако не влезе в единство с Христос Богочовека“. Защото и всички свети Отци потвърждават, че ние, които сме сътворени по Божия образ и подобие, всъщност носим върху себе си образа на Сина Божий, на Иисус Христос, Който е Богочовек, и само в нашата причастност и единство с Него може да се актуализира, или прояви и утвърди, нашата човечност. Тоест само в единство с Него ние можем да сме хора. А следователно, ако не сме с Него, нашата човечност е под голям въпрос. И затова много е важен въпросът: А кой е човекът? Той е един от най-актуалните въпроси в ХХl век – за човека, който е напреднал в прогреса, но трудно се променя и си преобразява към своята истинска природа, трудно вярва в това, кой е и откъде е произлязъл, и към какво е призван. И липсата на тази вяра ни вкарва в голям смут, и ние не винаги знаем кой път да изберем.

Но ето че Христос, Който вървеше по вода, поради което се смутиха Неговите ученици, позволи и на Петър да тръгне към Него, тоест и на него му даде същата власт, която и Той има. Но Петър се смути и започна да потъва, и когато потъваше, той отново извика не просто ей така, към небесата – той извика към Него: „Спаси ме”. И тогава Христос, като го дръпна, го попита: „Защо не вярваш? Защо се усъмни?” Така и ние, братя и сестри, много често в своята вяра, която имаме към Христос, се усъмняваме. И това си проличава, когато ние изпадаме в тежки духовни състояния на униние, а дори и на отчаяние. Буквално изпадаме като че ли от всичко, и не можем да повярваме какво се случва с нас. И това маловерие поради нашето съмнение в Господа, ни кара да разберем, че всъщност не е възможен животът ни, не е възможна радостта и не е възможно щастието без Христос, Който е протегнал вече ръка към всеки един от нас. (…)

В Христос, Който ни залавя силно, в Него е истинската крепост. Той няма да ни остави никога да потънем. И във връзка с това св. апостол Павел в своето Послание до коринтяни, което днес чухме, казва: „По дадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър първостроител, положих основа, а друг зида върху нея; ала всеки нека внимава, как зида.” (…) Тоест единствената основа, която е положена за съзиждане на нашия живот, на нашето личностно достойнство, на която може да израстваме и да се утвърждаваме като хора, както Бог е промислил за нас, е Иисус Христос. Чували сте, че Той е крайъгълният камък, върху който всичко може да се гради. И животът ни върху Него може да се гради… Важно е постоянството с което градим себе си и с какво градим – със „сено и слама”, или с дела на милосърдие, на търпение, на твърда вяра, на надежда и на любов към ближния и към Бога. (…).

Вижте цялата проповед в прикачения видео файл:

 

Още от Проповеди

Всичко и във всичко е Христос (Кол. 3:11)

24.01.2023 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Това е светът, за който всеки един човек мечтае. Защото, ако „всичко и във всичко е Христос”, това означава, че всичко и във всичко е Неговата божествена благост, Неговата любов, Неговият мир, Неговата правда, Неговата истина...

От звани да станем избрани

21.01.2023 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

На 21 януари се навършват шест месеца от блажената кончина на отец Илия Попов. След Светата Литургия, ще отслужим панихида в негова памет. Да се помолим заедно. Начало - 10:00 ч., храм "Св. Николай Чудотворец", Варна.

Усъвършенстване в любовта или жестокосърдие?

29.12.2022 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Има много изображения на това първо гонение – избиването на всички тези малки деца... А после и избиването на мъчениците... Жестокост. Жестокост. Жестокост... Как да го приеме човек?!

Какво се случва в центъра