Част от цялото. Летен младежки форум - 2019 (2)

17.08.2019 г.
Автор: Архангел.бг

Много от тях усещаха промяната, настъпила в тях след срещата с живота на Църквата, и вече осъзнаваха, че православната вяра не е просто част от българската история и култура, а нещо, което дава сили и променя хората...

Продългава от 1 част

Промени и преображения

След посрещането на поклонниците в Рилския манастир и настаняването по стаите, събрани на обща трапеза, младежите започнаха да споделят преживяванията си по време на похода – какво е било за тях това преживяване, как са се чувствали, какво се е променило или биха искали да променят – всеки беше открил по нещо за себе си, беше получи подкрепа, беше си дал сметка за собствените сили и качества, които му бяха помогнали или му бяха показали посока за промяна. Но всички бяха единодушни в едно – колко е важно да са благодарни за нещата, които имат и възприемат за даденост или нещо естествено, като вода, електричество, легло, топъл дом, а всъщност са им осигурени от техните родители. Това беше добра подготовка за предстоящия празник Преображение Господне, но и началото на една добра традиция – до края на форума споделянето в края на всяка вечер беше неотменна част от програмата за деня.

Празничният ден

Преображение Господне започна както всяка година с Архиерейска света литургия, в която участват всички поклонници, изминали пътя „Рилския Чудотворец”. Редом с игумена на Рилската обител служиха свещениците от похода и много младежи – иподякони в своите енории. Сред тях бяха и три момчета от младежкия форум. По време на причастяването със Светите Тайни раката с мощите на св. Йоан отново беше отворена за поклонение, а след празничния обяд литийно шествие се отправи и към гроба на светеца. Там бе прочетен за последен път акатистът в негова прослава, а отец Ангел Ангелов отново припомни на всички поклонници, че, изминали този път, те вече стават Йоанови, а щом са Йоанови, значи са Христови.

Тук се сбогувахме с всички, с които преживяхме заедно трудностите и вълненията през последните три дни, и продължихме към следващия момент от програмата на форума. Това бяха игри и групова работа, подготвени от нашите психолози Павел и Милена така, че да насочат вниманието на младежите към позицията, която те заемат при общуване с другите – лидер,увличащ всички след себе си, активен участник или пасивен изпълнител. Изтъквайки предимствата на всяка една позиция, те стигнаха до извода, че всеки е важен като част от цялото и че без него то не би могло да функционира пълноценно. Накрая, разделени на групи, те прочетоха различни откъси от „Завета на св.Йоан Рилски”, търсейки лидерски послания в него и съвети, които биха могли да следват и днес. Според мнозина от тях, смиреният монах не би могъл да бъде лидер, но фактът, че столетия наред Рилският Чудотворец е духовен водач на нашия народ, им помогна да разберат, че лидерството не се състои в изпъкване над другите, а в грижата и увличането на всички в нужната посока за общото благо. Също така и много от напътствията в „Завета” на светеца се оказаха полезни и напълно приложими в наши дни. А за да има откъде да си го припомнят, всеки от младежите получи книжка с неговия текст.

При отец Нектарий

На следващата сутрин се сбогувахме със свети Йоан и неговата света обител и отпътувахме за Троянския манастир. По пътя обаче се отклонихме за малко, за да се поклоним и в Гложенския манастир, и определено не съжаляваме. Струваше си трудното изкачване по тесния криволичещ път, за да се запознаем с отец Нектарий – единственият монах и в същото време свещеник и игумен на манастира на св. Георги Победоносец. Той се появи, щом младежите запяха в храма, и посвети цялото си време на нас. Показа ни чудотворната икона на светеца – от типа „пътуващи”, която се появила тук по чуден начин и посочила мястото, където да се съгради манастирът (през 1230 г.) След това любезният домакин ни показа скривалището на Васил Левски и музея в чест на митрополит Климент (Васил Друмев), заточен тук по време на управлението на Стамболов.

За съжаление времето напредваше и трябваше да продължим пътуването. Отец Нектарий ни изпрати почти до автобуса, като не пропусна да поиска списък с имената ни, за да се моли за нас. И нищо чудно да го е направил веднага, щом преодоляхме така успешно всички трудности, спускайки се обратно по тесния път… Разбира се, вечерта в Троянския манастир, по време на споделянето след вечеря, никой не пропусна да спомене срещата с добрия монах – в манастира на св. Георги бяхме видели пример за това, как в Христа и сам войнът е войн.

Под покрова на св. Богородица в Троянския манастир

„Младежки форум - Обучение - Молим, не влизайте!” С този надпис два дни опитвахме да спираме любопитните посетители на Троянския манастир, да не влизат в залата, където се провеждаха заниманията на младежите от форума. Но любопитството беше разбираемо – кой не би надзърнал зад врата, от която долита оживена глъчка и периодично избухва смях?! Залата също е специална. Уредена е в памет на архимандрит хаджи Макарий – игумена на манастира по време на освободителните борби.

След вечерната служба в храма с молебния канон пред чудотворния образ на св. Богородица - Троеручица, започна вторият цикъл от програмата на летния форум.  Първо младежите чуха беседата на Борислав Аврамов, отговорник за работата с младежта към Варненска и Великопреславска митрополия. Тя беше за това, какво значи да си част от Църквата и как се става част от нея. Свързвайки темата с отминалия празник Преображение Господне, той припомни събитието, описано в Евангелието – момента, в който Христос показал на учениците си какво означава човекът да бъде преобразен от Божествената благодат. Събитие, което открива и на нас какви ще станем един ден ние, вярващите християни, как ще бъдем преобразени от Божествената благодат при възкресението ни от мъртвите. Като пример за такъв човек, в когото действала Божията благодат, лекторът посочи св. Йоан Рилски. Той я придобил в своя монашески подвиг и тя до днес действа в неговото нетленно тяло тук, на земята, и в неговата душа на небесата, и по неговите молитви тя действа и в нас, като ни укрепва и изцелява... Каква връзка има всичко това с нашия живот, беше нагледно обяснено на младежите с три пластмасови бутилки – пълна неразпечатана, празна с капачка и празна смачкана, без капачка. Оказва се, че благодатта, с която Бог ни изпълва при нашето Кръщение, може да бъде изгубена, а изпразнени от това ценно съдържание, с нас се случва едно друго преображение – малко по малко изгубваме своята цялост и започваме да се разрушаваме духовно, психически и физически (както смачканата бутилка). Защото в човека освен енергията на благодатта, живее и действа и друга енергия – на греха, унаследен от първите хора, който постепенно ни разрушава, ако не използваме своята свободна воля в правилната посока.

Също за свободната воля и за случаите, когато без да си даваме сметка, се отказваме от нея, ставаше дума в тренинга на психолозите Милена и Павел следващия ден. Тяхната тема беше „Зависимостите”. В групова работа младежите показаха своите знания по нея, а от коментарите на специалистите си направиха извод доколко тези знания съответстват на истината, и какво още е важно да научат. Игрите, колкото и забавни, толкова и поучителни, им показаха колко е важно да обмисляме своите избори и решения, защото понякога от това зависи животът ни. Ако сме лековерни и самоуверени или подражаваме на някого, за да придобием увереност, сами попадаме в капаните на зависимостта. Какви причини водят човека до зависимост от нещо, какви видове зависимости има, може ли и как да помагаме на такъв човек, кое е по-лесно: да опиташ и да спреш, или да откажеш на предложението още в началото – все важни въпроси, на които, надяваме се, младежите получиха ясен отговор. А за това, че имат доверие на психолозите и ще приемат казаното от тях сериозно, личеше по многобройните разговори, които водеха с тях по всяко време, търсейки отговор и на други важни въпроси.

Срещата с йеромонах Стефан в последната вечер от престоя в Троянския манастир беше също много ценна както като преживяване, така и като знания и съвети, които получиха. Младият монах бързо скъси дистанцията и ги обезоръжи със своето непринудено общуване с тях. Впечатлен от темите, които са разглеждали в беседите и тренингите, той подчерта колко е важно човек да се научи да живее без да си вреди. Но също толкова е важно, - каза той, - да се научи да живее и без да вреди на другите. Интересно беше решението, което им предложи, за да преценяват правилно, дали се справят с тези две задачи – думите на св. ап. Павел към коринтяни (1Кор. 13:4-8), известни още като химн на любовта. Ако замените думата любовта със своето име, - каза той, - и видите, че написаното в този текст не съответства с вашите действия и начин на живот, значи имате нужда от корекция. Доста добър урок по смирение – и то не само за младежи...

8 август завърши с вечеря, благословена задочно от игумена, дядо Сионий, но не само затова беше по-специална. Още от предишния ден течеше подготовката за нея, или по-точно за програмата, с която да закрием четвъртото издание на Летния форум. Освен игрите и викторините, в които наравно с всички се включи и о. Стефан, беше поднесена и една празнична изненада. Поводът беше рожденият ден на новия член в екипа на форума – скромната и грижовна, безценна с опита и знанията си и обичана от всички Маша. Разбира се, имаше и торта (доста плодова и сочна), и картички с пожелания, впечатляващи с размера си. А при споделянето по време на вечерята младежите се опитах да обяснят как те разбират израза част от цялото. Повярвайте, мненията им бяха удивително мъдри.

Сутринта на 9 август. Дойде ред да се сбогуваме с нашите любезни домакини – с о. Георги, който служеше в храма и отдалече се радваше на младежите през тези два дни, и с о. Стефан – вече като добри познайници и желани гости занапред. И дано срещите не закъснеят. Поклонихме се на Божията Майка и потеглихме към дома.

Тук остават само смелите

На връщане към Варна вместо манастирите в Арбанаси, решихме да посетим Патриаршеския манастир „Света Троица”. Някога основан от св. Теодосий Търновски, а по-късно станал средище на Търновската книжовна школа под ръководството на св. Патриарх Евтимий, днес той е девически манастир и за него се грижат две монахини – сестра Анисия и игумения Харитина. На малкото дворче до храма, под надвисналите скали на платото, игуменията ни разказа историята на обителта – за трагичната съдба на братята при падането на Търново и заточението на Патриарха, за възстановяването на сградите и братството след Освобождението и последвалото разрушително земетресение, за поверяването му под грижите на сестрите, но и за това, колко е трудно, когато няма достатъчно монаси... „Тук остават само смелите!” – каза тя и продължи да разказва притчи и да съветва младежите да пазят своята чистота и вярата си. Специално внимание обърна на облеклото им и защо в манастира държат непременно да са покрити главите на момичетата и никой да не влиза с оскъдни дрехи, особено в храма. „Пример може да ни бъде св. Богородица – каза тя, – както в своето отношение към Бога, така и с външното си поведение”.

С размисли за чутото и видяното, потеглихме към автобуса, а в главите на мнозина звучаха думите от песента за подвига на монашеския живот: „Голямо чудо е да се/ откажеш от всичко,/ да вземеш смело кръста си/ и след Христа да тръгнеш... Човек не става монах,/ като си сложи расо,/ ако не се предаде/ на Божията воля... Това е много тежък кръст,/ но той е и сияен/ и който го понесе,/ ще свети над всички...”

Завръщане

Следваше финалният отрязък от пътуването – завръщането във Варна. Песните и разговорите не спираха, а част от младежите се възползваха от микрофона – отново да споделят как се чувстват след преживяното през изминалата седмица. Много от тях усещаха промяната, настъпила в тях след срещата с живота на Църквата. Бяха осъзнали, че православната вяра не е просто част от българската история и култура, а нещо, което дава сили и променя хората.

Разбира се, постоянно се чуваше въпросът кога пак ще ги съберем, както и пожелания да се случи скоро – поне за един ден, ако не за седмица. Но отговорът и за тях самите вече беше съвсем ясен – няма нужда някой да ги събира, те вече са едно цяло – една малка общност от православни младежи, и от тях зависи тя да се запази и да се увеличава. Ние само ще помагаме и ще се радваме на тази нова, млада част от Тялото Христово, укрепваща под покрова на Пресвета Богородица и на св. Йоан Рилски.

Снимки - в ГАЛЕРИЯТА

Още по темата
Още от Какво се случва в центъра

Алтернатива, ноември 2019

12.11.2019 г. | Архангел.бг | Какво се случва в центъра

Ноемврийският брой на „Алтернатива” излезе от печат в началото на седмицата. На фокус в него е „малката църква” – християнското семейство. Така напомняме на читателите за наближаващия празника Въведение Богородично и за най-важното в семейния живот...

Енорийски срещи през ноември

11.11.2019 г. | Архангел.бг | Какво се случва в центъра

Просветната дейност на енорийския духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил” - Варна се обогатява с още едно предложение – енорийска среща „Архангелова сяда”.Срещите ще бъдат тематични и ще се провеждат всяка сряда от 18.00 ч....

Будителски слова в навечерието на празника

04.11.2019 г. | Архангел.бг | Какво се случва в центъра

Будителски слова звучаха и тази година в седмицата преди празника, защото будителството и възраждането са същността на българската история и култура и днес.

Какво се случва в центъра

Въздигане на Светия Кръст Господен

Какво е Кръстът за нас?