Част от цялото. Летен младежки форум - 2019 (1)

Тази година Летният младежки форум се проведе от 3 до 9 август под надслова „Част от цялото”. За няколко дни 30 младежи станаха част от живота на Църквата. В личен опит те имаха възможност да се убедят, че това не е живот с архаичен привкус, несъвместим с нашето време, а съвсем настоящ, динамичен и вълнуващ. В него има място за преходи през планината, служби под открито небе, песни край огъня, срещи и разговори както с връстници, така и с опитни християни, монаси и духовници. Лично време за споделяне и възможност за задълбочаване на познанията за православната вяра и българската християнска история и култура.

Програмата

Както и миналата година, програмата започна още в автобуса. По време на пътуването психолозите Павел Павлов и Милена Петрова предложиха на младежите игри за опознаване, които бързо ги сближиха. Те бяха полезни и за общата работа на форума – в импровизираните групи всеки сподели очакванията си от започващото пътуване, а след това бяха дадени и предложения за правила, които всеки трябва да спазва, да се случат тези очаквания. Правилата бяха записани и съпътстваха форума до края му. В една от игрите младежите споделиха своите проблеми при общуване – и с родителите си, а и с връстниците си, особено с невярващите, което от своя страна даде насоки на психолозите за предстоящия тренинг по време на форума (в Троянския манастир).

Разбира се, и тази година всеки участник получи тениска с оригинален надпис с темата на форума. Неотменна  беше и „музикалната програма” – вече запазена марка на летния форум. Новите участници бързо се присъединиха и скоро пееха наравно с всички тропарите на св. Йоан Рилски, на Преображение Господне и Пресвета Богородица, а към трите преводни песни – „Наша вяра”, „Говори ми, Боже” и „Дали знаеш”, се добави и още една, специално създадена за това издание на форума – „Песен за подвига на св. Йоан Рилски”. Така неусетно пристигнахме в крайната точка на пътуването – с. Белчин, където край крепостта Цари Мали град се присъединихме към поклонниците от пешеходния поклоннически път „Рилския Чудотворец”.

Поклонници

Следващите три дни на младежкия форум бяха синхронизирана с програмата на поклонническия път „Рилския Чудотворец”, който стотици вярващи извървяват – тази година вече за десети път – в чест на пренасянето на мощите на св. Йоан от Търново до Рилския манастир преди 550 г. За младежите това не беше първата среща с поклонниците. Много от тях добре си спомняха вълнуващото посрещне на похода в Рилската обител миналата година. Сега обаче предстоеше сами да изминат този път, и вълнението беше още по силно. Но като начало трябваше да се разпънат палатките. Дъждът, който беше валял цял ден, беше спрял като по поръчка за нашето пристигане, но небето не предвещаваше суха нощ. Така и стана – след общата вечеря, задължителния инструктаж за следващия ден и краткото музикално представяне на младежите край огъня, по време на вечерната молитва дъждът отново заваля. Бързо се скрихме в палатките, продължавайки на ум с молитва по-скоро да спре… Така съвсем директно и автентично се включихме в живота на поклонническия поход, ставайки част от това цяло, обединено от вярата в Христос и почитта към преподобния рилски Чудотворец.

4 август (неделя) започна с кратък преход до съседното село Клисура, където в храм „Св. Димитър” беше отслужена св. Литургия, оглавена от архим. Василий, протосингела на Софийска епархия, в съслужение с о. Ангел Ангелов, о. Стефан Стайков, о. Сава Кокудев от София и йером. Спиридон от Чипровския манастир. След като много от поклонниците се причастиха с Христовите тайни, всички бяха обилно нагостени от гостоприемните домакини. Напълнили термоси и бутилки с топъл чай, потеглихме през Лъкатишка Рила. Първият истински преход през планината – на места доста кален от нощния дъжд, но несъмнено вълнуващо преживяване. Още при първото спиране за отдих се оказа, че запознанствата вече са в пълен ход, а по време на голямата почивка за акатиста към светеца нашата група вече се беше увеличила с още няколко младежи от поклонниците…

До крайната точка в този ден – хижа „Рилски езера” – стигнахме през Паничище, с лифта. Неочаквано ниската температура на върха този път ни отказа от нощуването в палатки. С благодарност се възползвахме от свободните легла в хижата – с пълното разбиране, че в планината, под покровителството на св. Йоан, няма случайности.

5 август беше последният ден от прехода. Очаквахме го малко притеснени, защото предстоеше 10 часа път. Отрано започна стягането на багажа, който ще изпратим с лифта към автобуса. Междувременно решихме да загреем с малко гимнастика и … едно-две хора. Уви, заради травми, които не позволяват на петима от младежите да изминат дългия преход, се наложи да останат и с автобуса да се придвижат до Рилския манастир.

След акатиста и стриктния инструктаж поклонниците потеглиха към първата точка – Бъбрека, едно от Седемте рилски езера. Там след почивката и един бърз турнир по лицеви опори (мъже и жени) дойде ред за най-вълнуващото – водосветът. Отслужи го архим. Василий, който измина редом с всички целия поклоннически път. И накрая започна изкачването към билото - трудно, но и несравнимо с нищо изживяване. С всяка крачка пред очите ни се разкрива нова гледка, ново езеро, нов връх. Веят се трибагреници, песни, прегръдки, сърцето тупти забързано не само от умората, но и от вълнение и умиление пред красотите на родната природа и от усещането за споделеност на преливащите чувства.

При Рилския Чудотворец

Посрещането на поклонниците в Рилския манастир винаги е най-трогателният момент. В края на гората пред манастира всеки от пристигащите се посреща с хляб пред иконата на св. Йоан. Отслужва се за последен път акатист към светеца (до гроба на Джеймс Баучер), така се изчакват да се съберат всички и заедно влизат в манастира. В храма вече монасите и много посрещачи ги очакват. На колене пред раката с мощите на св. Йоан се прочитат молитвите и всеки минава да му се поклони. Принася на светеца онова, което е събрал в сърцето си по дългия път към него, и не спира да приглася с думите на тропара:
Покаяния основание, прописание умиления, 
образ утешения, духовнаго совершения 
равноангельное житие твое бысть, преподобне. 
В молитвах убо и в пощениих и в слезах пребывавый, 
отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших.

Следва

Още снимки - в ГАЛЕРИЯТА