Духовно просветен център

Боже, глад е!

02.08.2020 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в Осмата неделя след Петдесетница – 2 август 2020 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

Само пет хляба и две риби! Това евангелско чудо, за което всички знаем и което си припомняме преди всеки празник, с тези пет хляба и две риби Христос нахрани повече от пет хиляди души и останаха още дванадесет коша с къшеи. Това се е случило сред някакво пусто място, където Христос е излязъл на поредната проповед. В Евангелието се казва: видя около себе си много свят, т.е. много народ, които са излезли, да слушат Неговото слово. И винаги съм си задавал въпроса: Как са могли тези хора – практични, източни хора, да тръгнат в пусто място без да вземат със себе си храна? Но явно не са били толкова практични, както ние, както е практичен съвременният човек. (...)

В нашия практичен свят ние сме толкова практични, че за хляба си се трудим много повече, отколкото за душата си. Но ето, тези хора са тръгнали след Христос в очакване на нещо много повече от хляба. Или може би били така пленени от Него и Неговото слово, че всичко останало е отишло на втори план. Защото ненапразно блаженият Августин казва, че ако Христос е на първо място, всичко останало отива на второ място. А те не са знаели още Кой е Той, те са мислели всъщност, че Той е един от поредните пророци. (...) Но Неговото слово ги пленява и те вървели след Него. Словото Божие, братя и сестри, е това, което наистина може да е водещо, и винаги всъщност е било водещо, за човека. И ние, които сега живеем в един разколебан свят, който в нищо не е подреден, дори в своята земна практичност не е подреден – голям е хаосът и в социален, и в политически, и във всякакъв план. Клатят се краката на големия светски колос, това се вижда и ние го усещаме. Но кое е това, което е непоклатимо? И кой е този, когото може да слушаме? И къде всъщност е насъщният хляб, от който можем да се нахраним? (...)

И ако приемем, че Бог ни говори – да, на нас говори! – то нека да се запитаме: ние как реагираме на словото Му, доколко сме изпитали жаждата за това слово?... Защото Литургията всъщност е място на великото тайнство и на словото Божие, и на тази велика жертва, която Той принесъл за нашето изкупление от смъртта. И ако е така, то може ли това слово да бъде нашият насъщен хляб? За мен, за всеки един от нас?… Може. Особено тогава, когато ние признаем, че сме объркани, че сме немощни, че недостатъчно сме се вдъхновили от тази благост на словото. И когато признаем, няма как да не потърсим словото за вдъхновение, за изцеление и спасение… И затова идваме в лечебницата – в Църквата, при Христос, Който лекува човешките умове и сърца... и казва: Аз съм хлябът, Аз съм истинската храна и мога да ви нахраня. (…)

Това слово още като го замислях, исках да го започна с една кратка история. Моите родители винаги са ми разказвали колко тежък е бил гладът, който те преживели през 1946-47 г. в Молдова. Но покрай това майка ми винаги разказваше една забележителна история – това, как един от нейните братовчеди, останал поради глада без никого, ходел по селото и викал. Викал към Бога… Не с обвинение! Не с ропот! А с някакво неясно, поне за мен, отношение. Той викал: „Боже, глад е!”… Но защо тази история – тук и сега, във връзка с това Евангелие?! Защото човек е жадуващо същество. И той изпитва жажда, както за хляб, както за вода, така и за духовна храна… И ако онзи младеж е викал „Боже, глад е”, то как ли викаме ние, осъзнавайки своя духовен глад?! (…)
Текстът е със съкращения, вижте цялата проповед в прикачения видеофайл:

Още по темата
Още от Проповеди

По Твоята дума ще хвърля мрежата (Лука 5:1-11)

27.09.2020 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

За доверието и недоверието в Божия промисъл според Евангелския разказ (Лука 5:1-11) и Апостолското четиво (Гал. 4:22-31) в Неделя първа след Неделя подир Въздвижение. 23.09.2018, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна...

За лозето и благото на Стопанина

06.09.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Мислим си, че без Бога сме свободни, че така живеем по-лесно, присвоили Неговото имане… Но когато прогоним Бога на тишината, с какво ще я запълним в себе си? Кой ще отговори на нашите вътрешни чувства и копнежи… Без Бога губим всичко!

Избирам вечния живот!

03.09.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Нека да започнем от най-малките неща, ако ни се вижда, че е прекалено трудно да оставим всичко... Но какво става, ако ние и в най-малките неща сме слаби, нерешителни, безотговорни?! - Проповед в 12-та Неделя след Петдесетница.

Какво се случва в центъра