
Бог се яви на човеците

Проповед на свещеник Илия Попов на Богоявление – 6 януари, 2020 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна
Честит празник, братя и сестри!
Какво отбелязваме днес? Самото име на празника ни дава понятие какво се е случило всъщност на днешния ден. Днес Бог се е явил на човеците. Днес Бог е утвърдил тази истина и е дал познание за Себе си, че Той наистина е един Бог в три Лица. В Стария Завет ние виждаме няколко свидетелства, от които разбираме, че Бог все още много пестеливо открива тази тайна, тази истина, имайки предвид склонността на старозаветните люде, живеещи в иститнната вяра, и това, колко е крехка тя, и колко лесно могат те да се отклонят към вярванията и ученията на околните народи и племена, сред които са живеели, да изпаднат в идолопоклонство.
В началото, когато Бог сътворява света, казва: Да сътворим човека по Наш образ и по Наше подобие, – като това ни намеква за Неговата троичност. Бог сам се съветва със Себе си. Когато после отиде при Авраам, Той се яви също в троичен вид – във вид на три ангела – дойде и възвести, че Сара ще има син, който пък на свой ред сам стана предобраз на нашия Господ Иисус Христос. Но в Новия Завет ние вече виждаме тази велика тайна и истина. И ние всъщност, черпейки от истините на тази вяра, ставаме причастни на вечния живот. Защото какво е вечният живот, ако не познанието на единия истински Бог?!
А какво означава да познаваме Бога? Нима това означава само да знаем, че Той е един Бог в три Лица? Това означава да имаме някакви конкретни отношения с този Бог – да Го търсим, да се стремим към Него. Да познаваме някого, това не значи само да знаем кой е и къде живее, а да имаме нещо в сърцето си към него. И ако тази истина, която Бог е дал на нас човеците, не ни прави различни, не ни кара да положим новото начало в нашия живот, да променим всичко онова, което ни отделя от Бога и ни прави причастни на вечно осъждане, то тогава няма никакъв смисъл в нашата вяра. И ако в Стария Завет древните иудеи наистина са имали склонност и залитали към идолопоклонство, имайки предвид и техните царе, то трябва да кажем, че в Новия Завет доста често ние самите, макар и носейки името християни, също ставаме идолопоклонници, братя и сестри. Как? Принасяйки своето здраве, своя живот, своите мисли и чувства в жертва на онова, което ни прави чужди на Бога и на Божията благодат – на нашите вредни и зли навици, на нашите похоти, на нашите страсти. Ето с кое трябва ние да се борим.
Ние всъщност наистина живеем от Богоявление към Богоявление. От богоявлението на нашия Спасител по плът, което наскоро отбелязахме – Неговото раждане – като прие човешка плът, понизи Себе си, за да можем ние да бъдем въздигнати в онази свобода и онова достойнство, в което изначално бяхме сътворени. Към днешния ден, в това богоявление, в което Той разкрива тайната на Своето божество, дава ни да разберем Кой всъщност е Той – единия истински Бог – утвърждавайки Христос, като Негов Син. Неслучайно чуваме днес в Евангелието: Това е моят възлюбен Син, Него слушайте.
Някои сигурно биха казали: Как да Го слушаме, когато Той вече две хиляди години не е сред нас?... Цялото Евангелие, братя и сестри, е пропито от примера и словата на нашия Спасител, които трябва да бъдат основа на нашия живот. И Той е и днес тук, сред нас. Неслучайно на всяка една Литургия се чете това слово, за да може ние да слушаме онова наставление и онова свидетелство на нашата вяра, което трябва да ни утвърждава и прави силни в надеждата, крепки във вярата и непоклатни в любовта. Онова, което Бог е утвърдил в тайнствата на Църквата, чрез които ние се усъвършенстваме в тази вяра и се утвърждаваме в нея.
Следва Възкресението на нашия Спасител – следващото богоявление – в което всъщност ние празнуваме победата над греха и смъртта, заради която Христос прие човешка плът, за да можем съответно ние да наследим вечния живот. И последното богоявление, братя и сестри, когато Христос отново ще дойде, но не в образ на раб, на обикновен смирен човек, да принесе Себе си в жертва, а като такъв, Който ще има да въздаде всекиму според делата и всекиму заслуженото според неговия живот.
И тъй, нека се готвим за това, братя и сестри, защото, ако ние мислим и се надяваме, че може да станем преки свидетели на това събитие, то Божият промисъл може да се окаже друг. Може да си отидем по всяко време от този свят и да се окажем, подобно на онези петте неразумни девици, когато дошъл Женихът, пред затворените врати, а отвътре да чуем: Истина ви казвам, не ви познавам... За да получим онова с онези мъдрите, благочестивите – символ на тяхното благочестие било именно маслото, което греело в техните светилници – нека и ние, братя и сестри, докато сме в плът, да се потрудим за това.
Честитя ви славното Божествено явление и ви пожелавам мир в домовете, душевно и телесно здраве, много ревност, вяра, воля да следваме Христа и във всичко да се опитаме да бъдем подобни Нему – и в търпението, и в смирението, но най-вече в любовта, заради която и днес Бог ни яви Себе си, за да може ние да се спасим. Амин!
Какво е енория?
Църквата не е институция. Църквата е самият Христос. И ние, които, според думите на апостола, сме „тяло Христово”, сме членове на Тялото, на което глава е Христос. Призвани сме да живеем истинския живот в Църквата, тоест в единството с Христос... Но как се случва това и знаем ли какво е енория?
Покаяние значи промяна
Проповедта на Христовия Предтеча, а и първите думи на Христовата проповед звучат удивително еднакво. Те не съдържат в себе си нещо сложно като учение, но съдържат един призив към всички нас – Покайте се!...
По правите пътеки на Бога
Човешкият род от падението на Адам и Ева се разболя от смъртната болест. И трябваше да дойде Спасител. И когато пророкът каза: Направете прави пътеките на Този, Който идва, – иска да ни каже: Отворете себе си за Този, Който идва – тоест в своята немощ, приемете Лекаря, Който идва да изцели целия човешки род...
Какво се случва в центъра

„Алтернатива” стана на 20 години
Странното е, а донякъде и тъжно, че 20 години по-късно светът не спира да предлага своите „алтернативи”, а човекът – да се лута, заблуден и отдалечен от единствената. Оказва се, че темите от първите броеве на изданието продължават да са актуални...
Младежки ораторски форум „Св. Климент Охридски” - финал 2020 г.
Още един от проектите, по които работихме в Духовно-просветния център през 2020 г., приключи необичайно. Ораторски форум онлайн - досега не бяхме мислили, че е възможно, но неволята учи. Финалът за 2020-та е факт...
Нашата вяра
Ценности
Да се издигнем над своята природа
Образът на св. Климент Охридски в паметта на Църквата и в контекста на нашето съвремие
Семейство и възпитание
Света Богородица е образец за майка и жена
Семейството като рай за детето (+Видео)
Интервю
Суеверията и суетата са излишни пред Бога и ни отдалечават от Него
За Христос и рая, за Дон Кихот и свободата
Да укрепваме вярата и любовта си и да не допускаме крайни състояния
Какво се случва в центъра
Нови книги
„Светецът на моето сърце” – нова книга за св. Нектарий Егински
Атеистичните делюзии. Християнската революция и нейните модерни врагове
Православни светии
Св. Антоний Велики за борбата със злото
Никейският символ, Св. Атанасий, „консесусът” и чистотата на вярата