Духовно просветен център

Благодарим за всичко!

25.01.2019 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделята на 10-те прокажени (Лука 17:12-19) - 20.01.2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, гр. Варна

Размишлявайки за себе си, за своите духовни преживявания, за своите духовни и душевни немощи, винаги може да добавим и това, за което мнозина казват, че е най-голямата добродетел – благодарността, за която днес чухме в Евангелието.

Макар тези прокажени да били отхвърлени от обществото поради тяхната тежка болест, Христос намерил сили да се спре. От цялото общество – само Той спира и разговаря с тях. Но и те, от своя страна, разпознават в Него Наставника и викат към Него: „Помилуй ни”. И не случайно се акцентира на това. Защото да разпознаеш в Христос своя наставник, е велико нещо, братя и сестри!

В дълбокото си сърце обаче ние различаваме и своята самонадеяност, която всъщност е и нашата немощ. От една страна, самонадеяни – като силните на деня, но в съкровеното си сърце осъзнаваме и своята немощ. Сами пред себе си не можем да не признаем, че не се справяме с най- естествените неща – любовта към ближните си, със своя гняв, със своята неприязън и ред други чувства, които толкова силно ни терзаят, че дори ни пречат да се обърнем към Иисус и да кажем: „наставниче, помилуй ни”!

Тези прокажени го направиха и получиха изцеление. И един от тях намери кураж и вдъхновение да се върне и да благодари. А къде са останалите?... Няма нужда сега да се упрекваме относно това, колко често благодарим, достатъчно е да разсъждаваме за това, какво е благодарението като добродетел. И изобщо поставяме ли благодарността наред с другите добродетели?

Благодарният човек успява да се отърве от своите самонадеяни нагласи и от своята самоувереност и да види около себе си нещата, за които може да благодари. И сами разбирате, че едно е да благодариш на някой конкретен човек за нещо, и съвсем друго – да благодариш на Бога, Когото не виждаш, но от Когото осъзнаваш, че си получил благодеяния. Това може да са изцеления, а може и оправдания за своите постъпки или ред други неща.

Да благодариш на Този, Който те е изцелил, да благодариш по принцип, е велико дело. Защото благодарността, братя и сестри, това е смирение, в което намираш сили да признаеш и да осъзнаеш, че не всичко е възможно за теб.

Много често нашият живот като че ли толкова е тежък е труден, че ние даже си казваме: За какво да благодаря?… Но нека признаем, че застанали пред въпроса за своето спасение, а не как да уредим живота си и здравето си тук и сега, разбираме, че само Бог е Този, Който ни е хванал за ръка и ни води към спасението... А спасението е възможно, когато придобием смирение (…)

От днешния ден, с това Евангелие, Църквата започва като по една стълбица да ни води към Христовото възкресение – с Евангелието за благодарността. Но всички думи биха били излишни, ако не кажем, как може да се случи това…И Църквата също ни подсказва как трябва да живеем с благодарност към Бога. Ненапразно нашето събрание, в което ние сме се събрали днес тук – Литургията, Църквата нарича Евхаристия, тоест благодарение. И всичко в нея е акт на нашата благодарност към Бога. Дори само в евхаристийния хляб, който сме приготвили в своя дом и го принасяме, е събрана цялата ни благодарност. Всичко, което имаме, което ни е дал като умения и дарби, Неговото принасяме на Него в знак на благодарност (…)

Всичко, което правим, целият ни живот, ако е пред Бога, братя и сестри, няма място за неискреност и няма място за страх. Ако сме искрени пред Него в своята немощ, ще се смирим в нея и в смирението ще получим благодат (…)

Виж още по темата по-долу, след видеото.

Още по темата
Още от Проповеди

Всичко е за наше спасение

13.07.2020 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Има такива душевни хора, които приемат единствено съществуването си в този свят. Самият Господ напуска техните предели със смирение. Не прави нищо повече. Не ги наказва, не ги заплашва. Те дори да видят чудо, пак ще го отхвърлят...

Любовта не дири своето

12.07.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Според светите отци, страхът е единственото нещо, от което трябва да се страхуваме в своя живот. Той е онова състояние, в което човек пребивава, притеснен да не би да загуби нещо ценно, свое. Така и хората от този град...

Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. (Марк 8: 34)

09.07.2020 г. | Архангел.бг | Проповеди

Седем години от кончината на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Кирил...

Какво се случва в центъра

Моята история

"Господи, аз бях до тук!"

Любов и брак

Женските избори