Духовно просветен център

Благодарим за всичко!

25.01.2019 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделята на 10-те прокажени (Лука 17:12-19) - 20.01.2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, гр. Варна

Размишлявайки за себе си, за своите духовни преживявания, за своите духовни и душевни немощи, винаги може да добавим и това, за което мнозина казват, че е най-голямата добродетел – благодарността, за която днес чухме в Евангелието.

Макар тези прокажени да били отхвърлени от обществото поради тяхната тежка болест, Христос намерил сили да се спре. От цялото общество – само Той спира и разговаря с тях. Но и те, от своя страна, разпознават в Него Наставника и викат към Него: „Помилуй ни”. И не случайно се акцентира на това. Защото да разпознаеш в Христос своя наставник, е велико нещо, братя и сестри!

В дълбокото си сърце обаче ние различаваме и своята самонадеяност, която всъщност е и нашата немощ. От една страна, самонадеяни – като силните на деня, но в съкровеното си сърце осъзнаваме и своята немощ. Сами пред себе си не можем да не признаем, че не се справяме с най- естествените неща – любовта към ближните си, със своя гняв, със своята неприязън и ред други чувства, които толкова силно ни терзаят, че дори ни пречат да се обърнем към Иисус и да кажем: „наставниче, помилуй ни”!

Тези прокажени го направиха и получиха изцеление. И един от тях намери кураж и вдъхновение да се върне и да благодари. А къде са останалите?... Няма нужда сега да се упрекваме относно това, колко често благодарим, достатъчно е да разсъждаваме за това, какво е благодарението като добродетел. И изобщо поставяме ли благодарността наред с другите добродетели?

Благодарният човек успява да се отърве от своите самонадеяни нагласи и от своята самоувереност и да види около себе си нещата, за които може да благодари. И сами разбирате, че едно е да благодариш на някой конкретен човек за нещо, и съвсем друго – да благодариш на Бога, Когото не виждаш, но от Когото осъзнаваш, че си получил благодеяния. Това може да са изцеления, а може и оправдания за своите постъпки или ред други неща.

Да благодариш на Този, Който те е изцелил, да благодариш по принцип, е велико дело. Защото благодарността, братя и сестри, това е смирение, в което намираш сили да признаеш и да осъзнаеш, че не всичко е възможно за теб.

Много често нашият живот като че ли толкова е тежък е труден, че ние даже си казваме: За какво да благодаря?… Но нека признаем, че застанали пред въпроса за своето спасение, а не как да уредим живота си и здравето си тук и сега, разбираме, че само Бог е Този, Който ни е хванал за ръка и ни води към спасението... А спасението е възможно, когато придобием смирение (…)

От днешния ден, с това Евангелие, Църквата започва като по една стълбица да ни води към Христовото възкресение – с Евангелието за благодарността. Но всички думи биха били излишни, ако не кажем, как може да се случи това…И Църквата също ни подсказва как трябва да живеем с благодарност към Бога. Ненапразно нашето събрание, в което ние сме се събрали днес тук – Литургията, Църквата нарича Евхаристия, тоест благодарение. И всичко в нея е акт на нашата благодарност към Бога. Дори само в евхаристийния хляб, който сме приготвили в своя дом и го принасяме, е събрана цялата ни благодарност. Всичко, което имаме, което ни е дал като умения и дарби, Неговото принасяме на Него в знак на благодарност (…)

Всичко, което правим, целият ни живот, ако е пред Бога, братя и сестри, няма място за неискреност и няма място за страх. Ако сме искрени пред Него в своята немощ, ще се смирим в нея и в смирението ще получим благодат (…)

Виж още по темата по-долу, след видеото.

Още по темата
Още от Проповеди

Не бях планирал да умра

24.02.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Христос не говори за този съд като страшен - ние го схващаме като такъв. Страхът от изобличение е онова нещо, което ни кара да се чувстваме на съда като на страшен съд, защото там изведнъж ще се разкрият делата на нашия живот...

За съда на любовта и пътя на промяната

22.02.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

В онзи ден всичко ще премине, дори вярата и надеждата, и ще остане само любовта. И изправени пред Божията любов, ние ще можем категорично да видим себе си – доколко сме разрушили вложеното в нас от Бога, доколко сме изгубили своята човечност.

Всичко мое е твое

17.02.2020 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Господ Иисус Христос можеше да разкаже само тази първа част, за блудния син, която е толкова оптимистична... Защо разказва и за другия син? Този разказ за сина, който винаги следвал баща си, се отнася за всички християни...

Какво се случва в центъра

Семейство и възпитание

Защо ни е нужен баща? (ВИДЕО)