Личността на света Богородица в православното богословие

24.03.2016 г.
Автор: Месогейски митрополит Николай
Личността на света Богородица открива нещо уникално за човешката природа. Чрез света Богородица Божият Син и Слово, нашият Господ Иисус Христос, се въплъти и стана човек. Това придава уникалност не само на нейната мисия, но и на предпоставките, с които тя пристъпва към нея.

Боговъплъщението е велика тайна, която се извършва с едно неповторимо знамение. Не било възможно Бог да стане човек, освен чрез някакво знамение, което, естествено, е уникално и неповторимо за човешкия ум. Това знамение е раждането на Дева.

В почти всички пророчества в много от апостолските текстове, четени по време на царските часове и на вечернята на Рождество Христово, откриваме две много важни богословски истини, които са свързани едната със самото рождение на Господ, а втората – с начина, по който тази тайна се осъществява. Първата истина е скрита зад образа на Младенеца, а втората се разкрива в личността на света Богородица.

Първата е, че Бог става човек, принизявайки се. Принизяването /кеносисът/ означава „смаляване” на божествената природа, тоест, славата на божествената природа се крие зад пълното смирение на човешката природа. С други думи, този Младенец, Когото виждаме смирен, презрян, нищ, положен в пещерата, в яслите, на студа, в компанията на безсловесните животни – този Младенец не е някакъв обикновен човек, не е някакъв пророк, не е пратеник от Бога, не е някой „почти Бог”, не е един бог от многото; Той е всесъвършен Бог. Това е догматът за въплъщението на Господ.

Втората голяма догматическа истина е, че тази Девойка, изобразена в иконографията, в химнографията, в евангелските четива, която бива наречена от евангелистите Мария, е едновременно Майка и Дева, което означава, че Господ се ражда като човек в този свят от девствена утроба. Той не идва по естествен път, както всеки човек, не бива заченат от „мъжко семе”, а влиза в историята по един „чужд”, напълно необичаен начин – безсеменно и девствено. Макар че рационалистичното коравосърдечие на нашата епоха се скандализира от факта, истината е, че Господ се роди от „девическа утроба”.

Греъм Спийк изразява заедно тези две истини по следния начин:

„Девството на света Богородица е значимо, защото…подчертава факта, че Рождеството на Христос не е довело до създаването на едно ново лице, а до въплъщението на второто Лице на Света Троица, на вече съществуващия Син Божи, Който е съществувал преди всички векове. Следователно то изразява вечното присъствие на Сина”.

Защо обаче е трябвало Той да се ражда от Дева? Същото недоумение, което навярно смирено имаме и ние, същото недоумение е формулирано и от Църквата. То присъства като изумление и удивление в църковните химни: „ Виждам странна и чудна тайна”. Химнографите развиват идеята за раждането от Дева, макар че Църквата недоумява за тайната, тя не се съмнява в нея, а само вярва. От тази вяра се раждат ясни отговори, които показват, че е било невъзможно Бог да се роди от недевическа утроба. Не е същестувал друг начин, освен този, по който това се е случило.

Нека видим няколко причини, които потвърждават тази богословска истина.

Първата е тайнствена причина. Бог е трябвало да дойде не като следва законите на природата, а като ги превъзмогне, за да може само да загатне за своята божественост. „В тебе, Дево, се побеждават границите на природата.” Превъзмогвайки законите, Той преобръща логиката, поражда надежди на всички нива, обновява всичко. Въпреки това самият Йосиф не разбрал случилото се /Мат. 1:19/. „Изненада се Йосиф от свръхестественото видение”, отбелязва химнографът. Но и света Богородица се изненадала в момента на благовещението, когато й бива възвестено за въплъщаването на Господ. /Лука 1:35/ чрез нея ”от Светия Дух” /Мат. 1:20/. И едва когато се подчинила на увещанието на ангела, тогава започнала да разбира какво  приблизително предстои да се случи с нея. „Предвечното Божие решение” е „извечно скрита и на ангелите неизвестна тайна”, която изненадва човешката мисъл като нещо наочаквано, необяснимо и неразбираемо. Първата причина  за раждането на Дева е свръхестествеността на събитието, тоест нуждата от отмяна на природните закони, за да се съхрани скритият образ на божествеността на Господ.

Втората причина за знамението на раждането на Господ от Дева е нуждата от абсолютна чистота, тоест от преобръщане на последиците от падението. Бог трябвало да дойде по неопетнен начин, а не по начина, установен след грехопадението. Начинът на зачеване и раждане на всеки от нас е навлязъл в човешката природа чрез падението. /…/

Същестуват и други две богословски причини. Отците казват, че в Стария Завет прародителският грях се предавал от род в род и от човек в човек чрез мъжко семе, чрез семенно раждане. Обаче не било възможно Господ да дойде с наследството на греха, бидейки съпроводен от прародителския грях. Това не е съвместимо нито с Неговата божествена природа, нито с Неговата мисия. Как Той би могъл да избави човешкия род от греха, ако Сам носеше неговия белег? По тази причина не било възможно Господ да се роди от мъжко семе. Трябвало да се отмени и законът на греха.

Ще спомена още една богословска причина. Ако Господ се беше родил от мъжко семе, тоест от човешко, тогава Той би подчинил Своята божествена природа на човешката. Господ дойде, за да даде нов живот, а не за да вземе живот, да се оскверни от последиците на стария живот, да наследи чертите на някой земен баща. /…/

Мъжката природа не е могла да участва в боговъплъщението. Неговата чест /на боговъплъщението/ е изключителна привилегия на женската природа. Оттук и Дева Мария е неповторимата личност, която обезпечава богочовешкия характер на Господ.

Из „Света Богородица в живота на Светогорския монах”, „Там, където Бог се вижда” от Месогейски митрополит Николай, превод Константин Константинов, „Двери”, 2014

 
Още по темата
Още от Проповеди

С живот пред Бога просияла между човеците

15.10.2018 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Каквото и да правим в този свят, трябва да живеем не пред човеците, в угода на тяхното човешко и светско мислене и норми, а само пред Бога. Животът ни пред Бога ще бъде толкова истински, че няма как да не просияе като живот и пред човеците…

Тебе думам, стани (Лука 7:11-16)

08.10.2018 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Всъщност тези две шествия се срещат тук, в храма, срещат се тук, между нас. Ние, умъртвените от греховете и страстите си, идваме тук, за да се срещнем с Христос, да ни даде Той живот, да ни оживотвори, да ни възкреси, да можем отново да бъдем живи…

По Твоята дума ще хвърля мрежата (Лука 5:1-11)

24.09.2018 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

За доверието и недоверието в Божия промисъл според Евангелския разказ (Лука 5:1-11) и Апостолското четиво (Гал. 4:22-31) в Неделя първа след Неделя подир Въздвижение. 23.09.2018, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна...

Какво се случва в центъра