„Обединение на православните младежи” в Бая Маре, Румъния

06.11.2014 г.
Автор: Митко Иванов

За първи път тази година Румъния стана домакин на голяма международна среща на православни младежи от различни страни. Организаторите от град Бая Маре, Трансилвания успяха да съберат 3500 човека, които прекараха заедно няколко дни участвайки в различни дейности.

България беше представена от трима участника. Сред чужденците имаше хора от Полша, Словакия, Украйна, Сърбия, Македония, Молдова, както и от Йордания, Израел и Палестина.

За нас „Обединението на православните младежи” , избраното име на срещата, премина под знака на автентичната радост, която изпитахме от срещата ни с нашите братя и сестри по вяра.

Запознахме се и се сприятелихме с участници от почти всички представени страни. Много приятно впечатление ни направиха православните младежи от Полша, Словакия, Йордания, Палестина и Израел.

Първите два дни програмата се състоя от обиколка на няколко манастира. Сградите бяха почти изцяло от дърво, построени от местни майстори без образование. Навсякъде се радвахме на гостоприемството на свещеници и манаси, които ни въведоха в исторически събития и ни разказаха за светии, подвизавали се в техните манастири.

Така научихме за св. княз Константин Бранковяну и неговите синове и за живота и книгите на Николай Щайнхарт.

През цялото време бяхме заедно с останалите чужденци и за краткото време станахме добри приятели. Хората от Близкия изток са много открити и емоционални. Заедно с тях преживяхме невероятни моменти, научихме основен арабски и пяхме много песни.

Срещата на различни култури превърна събитието в празник, на който всеки научи много и успя да усети многообразието в единството.

Според отец Милан, основният организатор на събитието, това е начинът, по който ние се опитваме да утвърдим и съхраним нашата вяра и традиции.

Ето какво още каза отец Милан:

За първи път в Румъния се опитваме да съберем млади хора от различни страни, с които заедно да утвърдим и укрепим нашите собствени идентичности. Идентичности с обща и автентична вяра и местни традиции, различни от тези на Запада.

За нас организирането на събитие за 3500 участника беше едно малко чудо. Ето защо помолихме отеца да сподели как са успели да организират и финансират цялото събитие.
 
Това събитие не е толкова скъпо, защото хората, които идват тук сами плащат за транспорта си. В Бая Маре имаме повече от 1000 приемни семейства от 39 енории. Имаме и места в студентските общежития. Относно осигурената за три хиляди и петстотинте гости храна, нашият кмет е добър християнин и той плати за нея. Също така имаме и няколко спонсора. Казвам ви, провеждането на подобно събитие не е толкова скъпо. Наред с това, част от артистите от артистичната програма, с която завършват някои дни, участват доброволно.

Заедно с митрополита на епархия Марамуреш Юстин, кмета на града, всички румънци, доброволци и чужденци участвахме в тържествено литийно шествие. Всяка нация прочете послание до останалите участници.

Чрез проведените дискусии в катедралата „Св. Троица“ се запознахме с живота на нашите братя и сестри от другите страни.

Конференцията на площада на свободата имаше за акцент православието и националната идентичност.

Внимание заслужават и трите концерта на сцената до катедралата. Под звуците на местни музиканти и певци се изиграха много хора и изпяха много песни

Цялата организация беше на много високо професионално ниво. За чужденците имаше радио честота, на която постоянно течеше превод на английски език. Доброволците дадоха всичко от себе си, за да помагат и насочват участниците при нужда.

Мисля, че след целия медиен отзвук и създадените взаимоотношения, догодина ще станем свидетели на събитие от поне два пъти по-голям мащаб.


 

 

Още от Моята история

Едно румънско приключение

27.09.2018 г. | Ралица Петкова, Младен Гургуров | Моята история

Младежите от Африка и Близкия Изток учудваха всички с радостта, която излъчваха, постоянно усмихнати и пеят, макар че имат толкова проблеми в страните си... Именно радостта в Христос е тази, която може да изпълни живота ни. Но си давам сметка колко ни липсва…

Бог обича смирените

15.02.2018 г. | Ангел Карадаков | Моята история

В тези дни няма как да не се замисли човек дали ще се роди някой друг като дядо Добри. Не знам. Може би. Знам обаче, че той ще продължи да дава пример за доброта и жертвеност, защото в това се състои смирението – да жертваш от себе си за другите. Бог да го прости!

Благотворителна инициатива

30.11.2017 г. | Галина Станева | Моята история

за събиране на детски книги за бесарабските българчета в гр. Тараклия и гр. Твърдица, Молдова.

Какво се случва в центъра