Алтернатива - юни, 2022

Излезе от печат юнският брой (272) на „Алтернатива”. В периода между Възнесение и Пендесетница, както апостолите, които чакали обещания Утешител, днес и ние с надежда обръщаме очи към небето и чакаме утешение. Дали обаче Бог не ни е забравил? Защо става все по-труден животът ни тук, изпълнен с тревоги, болести, войни? Защо в опита да се освободим от болката и да ограничим злото, често попадаме в още по-сложни отношения и обстоятелства? Изгубили духовните ориентири, трудно можем да намерим смисъл в този живот, а още повече – упование и надежда в този несигурен свят. Защо Бог допуска всичко това? Защо не накаже виновните, а вместо това страдат невинни? Трудно можем да разберем с човешката си логика промисъла на Бога за нашето спасение. Факт е обаче, че според този промисъл, Нашият Господ Иисус Христос пострада доброволно и проля кръвта Си, за да изкупи човека от плена на греха и смъртта. Такъв Бог не може да ни е изоставил. Той стои и чака да Го потърсим наистина – да Го приемем като единствения възможен изход, и с доверие да сложим ръка в Неговата Бащинска ръка, за да ни изведе. А ние какво чакаме?

В анонс – редакторската колонка на броя:

Напоследък много се говори за достойнството, свободата и правата на човека. Но все повече това „говорене” се превръща в нещо абстрактно.Това се случва, защото за тези понятия се говори, без да се обвързват с вярата, а това ежизнено важно – да бъдат обяснени в светлината на Истината. Получава се така, че почти е невъзможно да се разграничат тези, които искрено се борят за запазване на достойнството на човека, на неговата идентичност и ценност, от тези, които манипулативно, уж в името на същото човешко достойнство, свобода и права, всъщност напълно обезценяват човешкото в човека. Затова е много важно да отстояваме своите принципи не абстрактно, а да градим ценностите в себе си. Защото да говориш за принципи и да ги прилагаш реално в своя живот, са две различни неща. За второто се изискват сили за промяна и труд над себе си, както и осъзнаване – защо трябва да го правим.
В проповедта на планината Христос ни казва да не се противим на злото. Много хора обаче разбират тези Негови думи като един вид бездействие пред злото, т.е. като отхвърляне на активното противопоставяне на злото. Но това напомня по-скоро оправдание. Защото този, който е наясно с истинската си същност, който има жива връзка с Бога, който осъзнава Божия образ, вложен във всеки от нас, и нашата ценност в очите на Господа, ще положи усилия да се противопостави. Без това осъзнаване обаче ние, вместо да съхраним достойнството си, ще възпитаме в себе си гордост, егоизъм и желание за манипулация и насилие.

Явор Георгиев

В броя четете текстове на: епископ Калистос Уеър, Лимасолски митрополит Атанасий, архимандрит Атанасий Митилинеос, ставрофорен иконом Иван Кондаков, иконом Василий Шаган, протойерей Владимир Дойчев, свещеник Владимир Соколов, проф. Владета Йеротич, Андрей Конанос.

Можете да закупите списанието от книжарницата в Духовно-просветния център или в някой от варненските храмове.