Алтернатива - януари, 2020

Излезе от печат първият брой (243) на „Алтернатива” за 2020 г. Началото на новата година е отново време за равносметка и планове. Разсеяни от отминалата празнична суматоха, след шума и веселието, и всички пожелания за щастие, любов, здраве, успехи, лека-полека започваме да се събираме в себе си и да си даваме сметка, че новото не настъпва автоматично със смяната на цифрите в календара. Нужно е и нашето участие – някакво осъзнато действие, след което да настъпи реална промяна в нашия живот. Опитваме да намерим правилната посока, по която да поемем към тази промяна. Надяваме се да откриете ориентири за това в статиите, включени в броя. Предлагаме кратък анонс:

Днес, след толкова столетия натрупан опит, след всичко, което знаем за човека, вече не можем да отъждествяваме щастието с едно нещо, нещо външно − пари, здраве, успех − за което знаем, че не съвпада с онова винаги тайнствено, винаги неуловимо понятие – щастието. Да, ясно е, че физическата удовлетвореност е щастие. Но не е пълно щастие. Че парите са щастие, но и мъка. Че успехът е щастие, но и страх. И поразителното е, че колкото повече външно щастие имаме, толкова по-крехко е то, толкова по-голям е страхът да не го загубим, да не го запазим, да го изпуснем. Може би затова в новогодишната нощ пожелаваме ново щастие, понеже „старото” никога не ни се получава истински, все нещо не му достига. И затова се взираме пак напред, с молба, мечта и надежда…
(Из „Кога човек е истински щастлив?” - протойерей Александър Шмеман)

Фенове на Новата година ни направиха комунистите. Ако не беше изобилието на идеологическите празници, никой не би влагал толкова сърце в очакваната смяна на цифрите в календара. Но всички други празници изискваха от нас или патетична скръб, или безграничен ентусиазъм. Просто да си човек – за това нямаше време. Оттук тази чисто детска любов към гирляндите и конфетите, аромата на хвойна и мандарини. Още едно доказателство за това, че старее тялото, а душата, облечена в умираща плът, не иска да старее, не може и не умее да го прави. Тя си остава все същото дете, иска й се приказка и чудо. Но има и тъга в Новата година. Тъга от това, че Новата година не донася нищо ново освен променилите се цифри на календара. Всичко останало си е старо. Ние, хората, мъкнем с удивително постоянство целия си вехт товар от страсти и пороци от една година на друга. Ето защо всяка нова година си е все същата стара.
(Из „Размисли за новата година” – протойерей Андрей Ткачов)

Днес повечето хора си мислят, че модерното общество или т.нар. светско общество е безрелигиозно, неутрално, а различните традиционни религиозни компоненти, които го съставляват, остават ограничени в частното пространство. Никога не е съществувало, няма и днес общество без религия или поне някакъв неин явен или прикрит заместител. Ако направим преглед, започвайки от палеолита, през древните развити култури, през Гърция и Рим и стигнем чак до Първата световна война, ще установим, че религията, метафизичната представа за човека и обществото са били основен градивен елемент на всяка човешка общност без изключение. Човекът има вътрешно, интуитивно, макар и понякога притъпено чувство, че той и природата са създадени с някаква цел, че имат и някакъв смисъл, че имат начало и край и че на човека е отредена някаква роля в тази драма.
(Из „Упадъкът на духовната основа на Европа” – архимандрит Емилиян Боцановски)

Нашата вяра не е плод на нашите дела и нашия разум, а идва от вековете. Вярата в Бога ние просто я продължаваме. Вярата в Бога и след нас ще остане, ние само ще я направим по-красива – с нашето зрънце на истината, с нашия опит да общуваме с Бога, с чудесата Му в нашия живот, променили не само нас, но и всички около нас. В началото беше само Богородица с Йосиф Обручник и Младенеца, а 21 века след това има хиляди хора, които се мъчат да се уподобят на Него, да изпълнят Неговите думи и Неговия завет, да Му угодят като Негови слуги, за да може Господарят да бъде радостен на Своята трапеза.
(Из „ Да напълним трапезата Му” – протойерей Михаил Манев)

В броя четете още текстове на: Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, св. Софроний Врачански, св. Антоний Велики, Лимасолски митрополит Атанасий, стареца Ефрем Аризонски, протойерей Ясен Шинев, както и статията на Мартин Дешев, предупреждаваща за поредната опасност при използването на социалните мрежи.

Можете да закупите списанието от книжарницата в Духовно-просветния център или в някой от варненските храмове.