Духовно просветен център

Алтернатива - януари, 2020

15.01.2020 г.
Автор: Архангел.бг

Излезе от печат първият брой (243) на „Алтернатива” за 2020 г. Началото на новата година е отново време за равносметка и планове. Разсеяни от отминалата празнична суматоха, след шума и веселието, и всички пожелания за щастие, любов, здраве, успехи, лека-полека започваме да се събираме в себе си и да си даваме сметка, че новото не настъпва автоматично със смяната на цифрите в календара. Нужно е и нашето участие – някакво осъзнато действие, след което да настъпи реална промяна в нашия живот. Опитваме да намерим правилната посока, по която да поемем към тази промяна. Надяваме се да откриете ориентири за това в статиите, включени в броя. Предлагаме кратък анонс:

Днес, след толкова столетия натрупан опит, след всичко, което знаем за човека, вече не можем да отъждествяваме щастието с едно нещо, нещо външно − пари, здраве, успех − за което знаем, че не съвпада с онова винаги тайнствено, винаги неуловимо понятие – щастието. Да, ясно е, че физическата удовлетвореност е щастие. Но не е пълно щастие. Че парите са щастие, но и мъка. Че успехът е щастие, но и страх. И поразителното е, че колкото повече външно щастие имаме, толкова по-крехко е то, толкова по-голям е страхът да не го загубим, да не го запазим, да го изпуснем. Може би затова в новогодишната нощ пожелаваме ново щастие, понеже „старото” никога не ни се получава истински, все нещо не му достига. И затова се взираме пак напред, с молба, мечта и надежда…
(Из „Кога човек е истински щастлив?” - протойерей Александър Шмеман)

Фенове на Новата година ни направиха комунистите. Ако не беше изобилието на идеологическите празници, никой не би влагал толкова сърце в очакваната смяна на цифрите в календара. Но всички други празници изискваха от нас или патетична скръб, или безграничен ентусиазъм. Просто да си човек – за това нямаше време. Оттук тази чисто детска любов към гирляндите и конфетите, аромата на хвойна и мандарини. Още едно доказателство за това, че старее тялото, а душата, облечена в умираща плът, не иска да старее, не може и не умее да го прави. Тя си остава все същото дете, иска й се приказка и чудо. Но има и тъга в Новата година. Тъга от това, че Новата година не донася нищо ново освен променилите се цифри на календара. Всичко останало си е старо. Ние, хората, мъкнем с удивително постоянство целия си вехт товар от страсти и пороци от една година на друга. Ето защо всяка нова година си е все същата стара.
(Из „Размисли за новата година” – протойерей Андрей Ткачов)

Днес повечето хора си мислят, че модерното общество или т.нар. светско общество е безрелигиозно, неутрално, а различните традиционни религиозни компоненти, които го съставляват, остават ограничени в частното пространство. Никога не е съществувало, няма и днес общество без религия или поне някакъв неин явен или прикрит заместител. Ако направим преглед, започвайки от палеолита, през древните развити култури, през Гърция и Рим и стигнем чак до Първата световна война, ще установим, че религията, метафизичната представа за човека и обществото са били основен градивен елемент на всяка човешка общност без изключение. Човекът има вътрешно, интуитивно, макар и понякога притъпено чувство, че той и природата са създадени с някаква цел, че имат и някакъв смисъл, че имат начало и край и че на човека е отредена някаква роля в тази драма.
(Из „Упадъкът на духовната основа на Европа” – архимандрит Емилиян Боцановски)

Нашата вяра не е плод на нашите дела и нашия разум, а идва от вековете. Вярата в Бога ние просто я продължаваме. Вярата в Бога и след нас ще остане, ние само ще я направим по-красива – с нашето зрънце на истината, с нашия опит да общуваме с Бога, с чудесата Му в нашия живот, променили не само нас, но и всички около нас. В началото беше само Богородица с Йосиф Обручник и Младенеца, а 21 века след това има хиляди хора, които се мъчат да се уподобят на Него, да изпълнят Неговите думи и Неговия завет, да Му угодят като Негови слуги, за да може Господарят да бъде радостен на Своята трапеза.
(Из „ Да напълним трапезата Му” – протойерей Михаил Манев)

В броя четете още текстове на: Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, св. Софроний Врачански, св. Антоний Велики, Лимасолски митрополит Атанасий, стареца Ефрем Аризонски, протойерей Ясен Шинев, както и статията на Мартин Дешев, предупреждаваща за поредната опасност при използването на социалните мрежи.

Можете да закупите списанието от книжарницата в Духовно-просветния център или в някой от варненските храмове.

Още от Какво се случва в центъра

Лични граници и взаимоотношения - втори модул в „Съпричастност”

03.08.2020 г. | Архангел.бг | Какво се случва в центъра

„Съпричастност” продължава на 5 август с втория модул – практически семинар „Лични граници и взаимоотношения”. Кога и как изграждаме своите лични граници, какво ограждат те, как влияят на взаимоотношенията ни с другите?...

Беседи за православната вяра

23.07.2020 г. | Архангел.бг | Какво се случва в центъра

Вечерните беседи за православната вяра в Духовно-просветния център продължават. Следващата е в четвъртък, 23 юли, от 18 ч. на тема: Молитвата. Заповядайте!

Започна осмото издание на пленера „Колко са чудни делата Ти, Господи”

17.07.2020 г. | Архангел.бг | Какво се случва в центъра

На 16 юли започна осмото издание на детския пленер „Колко са чудни делата Ти, Господи”. Зя една седмица дворът на храма ще бъде поле за изява но 30 млади любители на изобразителното изкуство...

Какво се случва в центъра