Алтернатива, ноември 2019

Ноемврийският брой (241) на „Алтернатива” излезе от печат в началото на седмицата. На фокус в него е „малката църква” – християнското семейство. Така, с наближаването на празника Въведение Богородично, насочваме вниманието на читателите към темата за брака и семейството. Подбраните статии в броя задават и отговарят на много въпроси, свързани с темата. Бракът като събитие в живота на двама души слага начало на нещо повече от едно съжителство. Независимо дали се раждат деца, или не.

„Когато говорим за семейството от гледна точка на вярата, в структурата на семейството освен родителите и детето има още едно ниво – това е Бог. Той стои между двамата родители и помага за тяхната връзка, за тяхната сплотеност, помага да съществува този съюз между двамата. Ние имаме нужда от Бога, имаме нужда от това съвършенство, Бог ни помага да запълним непълнотата в себе си. И когато Той отсъства от схемата, се получават аномалии. Започваме да търсим това съвършенство от другия – той да запълни нашите липси. Схемата се обръща с главата надолу и на мястото на Бога поставяме детето. И за съжаление наричаме това любов. Стараем се да направим всичко за детето, но същевременно очакваме то да ни даде всичко онова, което на нас ни липсва. Имаме изключително много претенции към децата си, на които те не могат да отговорят.”
(Милена Петрова, психолог – откъс от редакторската колонка)

„Възможно е казаното от мен да звучи езически, но аз мисля, че християнското семейство най-напред трябва да бъде щастливо. Това не значи, че съпрузите трябва да си угаждат един на друг във всичко. Но ако християнското семейство представлява нещастно съчетание на трима или четирима души, то всеки невярващ или полувярващ, виждайки тази картина, ще си каже: „Ако това е всичко, което Бог може да направи!…” Или още по-лошо: „Ако намесата на Бога в отношението между двама души дава такива плодове, то по-добре без Него…” И ми се струва, че в центъра на семейството трябва да бъде любовта, радостта, а не постоянното мъчение в името на някакъв идеал, често измислен. Нерядко християнското семейство може да бъде най-убедителният довод за това, че ако Бог идва при някаква група хора, Той внася нещо, което не съществува никъде другаде и което може да се нарече щастие, а не разединение. Затова говоря за щастието като първо и много важно условие. Щастието, разбира се, трябва да бъде нравствено издържано, т.е. между мъжа и жената трябва да има истинска християнска любов. И когато казвам „християнска”, нямам предвид нещо екзотично и странно, а просто отношение, с което аз почитам, обичам другия, съобразявам се с него, считам, че той или тя (това се отнася и за двамата) с радост ще пожертва нещо желано заради мен. Децата също се възпитават в правда, в любов, двамата родители се стараят да им внушат, че доброто носи радост, а не е само нещо, което се върши пряко сили.”
(Митрополит Антоний Сурожки – из „Бракът като подвижничество”)

„Днес психолози и социолози анализират безрадостния семеен живот и са разтревожени от неустойчивостта на брака и от болката, която тази неустойчивост причинява както на съпрузите, така и на децата. Това е така, защото изначалният смисъл на брака днес се оказва неразбираем за хората. Мнозина разглеждат брачната институция просто като частен договор и му придават утилитарен характер. Някои разглеждат брака от чисто социално-държавна гледна точка. При нея семейството се превръща в малка частица, клетка от държавния организъм, натоварена с голяма тежест, често не по силите ѝ. Но психологията и социологията, изхождайки от своите области, които са ограничени от постановката на проблемите и областите на изследване, не могат да достигнат до  пълнотата на брака и неговото предназначение, както това е разкрито в опита на Църквата.”
(прот. Добромир Димитров – из „Бракът като тайнство”)

В броя четете още текстове на архим. Варнава Янку, архим. Вартоломей Газетас, архим. Евсевий Витис, прот. Александър Шмеман, прот. Джон Брек, свещеник Роман Брага, свещеник Алексей Атанасов.

Можете да закупите списанието от книжарницата в Духовно-просветния център или в някой от варненските храмове.