Алтернатива – декември, 2019

Излезе от печат Рождественският брой (242) на „Алтернатива”. В очакване на празника се опитваме да намерим правилното отношение към него. Какво е Рождество Христово за нас – началото на спасителната мисия на Бога за човека? В този период от годината често чуваме думите „На Коледа стават чудеса!” Ние често търсим именно чудесата на Бога, а не Самия Него... Къде да намерим мярката, за да осмислим и да преживеем в дълбините на сърцето си празника... На тези въпроси в интервю, поместено в броя, проф. Каприев отговоря:

Който има истинен усет за Рождеството, той ще запази тишината в себе си, но заедно с това не ще отрече веселието, блясъка на празника, свързващи се прочее и с публичното, и с детинско карнавалното, носено от Дядо Коледа, и с „комерсиалното”, при което едва ли ще смогне да стигне до чак „пълно потапяне” в него. Ние понякога забравяме, че християнството е религия на радостта, на веселието... Повечето човеци даже не си дават сметка какво значи „Божие чудо”. Те го тълкуват като нарушаване на естествения ред. Но то не е това. То е потапяне в Божия „ред”, който не е длъжен да кореспондира или да не кореспондира със земния, с реда на света. Човешката природа е спасена с Възнесението на Христа и със сядането Му отдясно на Отца. Благодарение на Него тя стои там: в най-интимното на Божествеността.

Потвърждение на казаното виждаме и в думите на св. Григорий Палама, които четем в колонката на броя:

И тъй, Син Божи стана човек, за да ни покаже на каква висота ни възнася. За да познаем любовта Божия; за да ни посочи, че Бог е създал нашето естество добро; за да стане Началник на новия живот; да потвърди възкресението и да прекрати безнадеждността. За да направи човеците синове Божии и участници в божественото безсмъртие, като Самият Той стана Син човешки. За да узнаем, че човешката природа, за разлика от всички твари, е сътворена по образ Божи и е толкова сродна с Него, че може да образува в Господа Иисуса Христа една ипостас.

Но още по-ясен и категоричен е свещеник Максим Шиткин в статията „Христос се е смалил до човек заради нас”:

Тихо и незабелязано станало идването в света на Спасителя. В пещерата, където гледали скотове, в яслите за храна на животните лежи Христос, повит с пелени... Къде е величието? Къде е тържествената среща с Този, Който е „очакване на народите”... Величието на тайната на въплъщението на Бога не се нуждае от външна грандиозност. Днес най-височайшата слава Божия е явена в Неговото велико смирение, Неговото умаление до човек, до пеленаче, до слабостта на младенеца. „Христос се ражда – славете Го!” Славата Божия не се нуждае от поклонници, тя няма да възрасне от нашите славословия. Не е по силите на нашия слаб ум да вмести, да осъзнае величието на ставащото в пълнота, но ние самите се нуждаем от това, за да разберем, макар отчасти, какво Бог е направил за нас, за какво Той се е въплътил, колко нужен ни е този Младенец, лежащ в яслите... Ако ние днес не се изпълваме с радост, значи, ние още не сме разбрали какво означава за нас Христос, от какво Той е дошъл да ни спаси. Значи, ние още не сме възприели родилия се Христос в своето сърце, то не усеща Божията милост, както не усеща и своята погибел... Ако пък ти разбираш, не само с ума си, но в самата дълбина на душата си чувстваш, че ти си грешник, и твоите грехове са тежки – радвай се, грешнико, весели се за въплъщението на Бог-Слово, защото днес се е родил твоят единствен Лекар, за да те изцели от греховните язви, да възкреси погиващата ти душа!

В броя четете още текстове на архиепископ Йоан Сан-Франциски (Шаховски), отец Харалампос Пападопулос, архим. Варнава Янку, св. Варсануфий Оптински, Лимасолски митрополит Атанасий, свещеник Димитър Антокас.

Можете да закупите списанието от книжарницата в Духовно-просветния център или в някой от варненските храмове.