Ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда?

02.10.2017 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Нищо друго не можем да разберем от това Евангелие, освен че трябва напълно да се променим – своята закоравялост и своето сърце, което съвсем по друг начин е настроено. Ние сме израснали с други нагласи спрямо света и спрямо хората, които ни заобикалят. Егоизмът в нас е много по-голям, отколкото любовта и желанието да послужим на другия. Превръщаме ежедневието си в едно скучно постоянство, понеже не можем да променим себе си към добро, и оставаме такива, каквито сме. Затова са верни думите, че човек, който е осъзнал в себе си липсата на любов, е щастлив. Да, звучи странно, но щастието при такъв човек идва от това, че има всички възможности да се промени и да стъпи на пътя, по който всеки ден, всеки миг, при всеки случай ще се опитва да превъзмогва онова, което му пречи да открие себе си за другия и да го обикне. В днешното Евангелие по съвсем прост начин Христос ни подсказва как трябва да се случва това – Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. Всички сме чували и всички знаем колко сме непостоянни в желанието си да изпълним тези думи, тази препоръка на Христос. И дори когато имаме желание, усещаме, че нямаме сили за това. Защото са необходими усилия, които започват още с нашата бдителност, нашето внимание. Вниманието може би е една от най-големите добродетели. То е нужно спрямо всичко, което ти се случва, и спрямо всичко, пред което стоиш в даден момент. Пред Бога, пред трудни решение, пред нуждите на своите ближни, пред хора, които срещаме в своя живот… Вниманието би ни накарало да съсредоточим всичките си духовни сили и да постъпим така, както ни учи Христос.
Виж цялата проповед - видео.

Още от Проповеди

Добра земя, що принася плод с търпение

17.10.2017 г. | свeщеник Алексей Атанасов | Проповеди

Нека се стремим към последната степен – да сме добра почва и да пазим в сърцето си онова, което Господ влага в нас. Но както при житното зърно е нужно време да израсте, така и тук е нужно търпение.

Трябва да вземем страна

10.10.2017 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Стоим на службата в храма и се молим, но знаем ли какви сме и какви искаме да бъдем... В битката между доброто и злото, между радостта и тъгата, между надеждата и отчаянието, ние трябва да вземем страна. Да знаем на кого сме. Да знаем кой е с нас – Христос или смъртта.

Да победим неверието си

13.08.2017 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Да искаме така, че Бог да не може да отвърне поглед от нас, означава да бъдем Негови и Той да бъде част от нашия живот. Да Го усещаме с членовете си, с душата си, със съвестта си, с радостта си! И ако ние не можем, нека заведем болящите при Него. Бог ще им даде според вярата им.

Какво се случва в центъра