Духовно просветен център

Ако любов нямаме, кои сме?

12.03.2020 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделя Православна – 8 март 2020 г., храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” Варна

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Честит празник, братя и сестри!
Днес, в първата неделя от Великия пост, която ние наричаме Неделя Православна, е хубаво да си спомним някои неща. Миналата неделя например, в Неделя Сиропустна, Църквата ни напомняше за изгонването на Адам от рая. Всички знаем тази трагична история на човечеството – Адам, а чрез него и всички ние изгубихме рая. Да, този рай, за който сме чували, за който жадуваме и който дълбоко в сърцето си усещаме, за който копнеем и го търсим. Всеки човек търси рая, даже без да осъзнава какво търси понякога – тази благост, в която да намерим себе си свободни и истински... И след като Църквата ни напомни за това трагично изгонване, ние влязохме във Великия пост.

През цялата седмица Църквата се молеше покайно чрез Канона на св. Андрей Критски с желание да подбуди всеки един от нас това дълбоко осъзнато желание да се върнем у дома, при нашия Отец небесен, защото усещаме колко сме далече от Него – да се покаем. И когато правехме през тази седмица на дълбок пост сериозни равносметки относно това, кои сме ние – кой съм аз, за какво жадувам, какво търся, какви са ми основните цели и защо толкова трудно ги постигам – мнозина от нас плачеха, заради това, че са в тази тежка безизходица на своята човешка немощ и нищо не могат да направят със себе си.

А днес, братя и сестри, след като влязохме в Неделята на Православието, чухме две много важни неща – от Апостолското послание на ап. Павел и от Евангелието. Апостолът ни говори за Моисей, който избра да напусне дома на фараона, само и само да унаследи правдата, и за други праведници, които са умирали за да видят истината, но не са били удостоени с това. А ние, братя и сестри, живеем след възкресението на Христос. И като знаем за Неговата евангелска проповед, и като имаме възможност да четем Неговото Евангелие, тоест реално да слушаме словото Божие, даваме ли си сметка какво означава това?!! Бог слезе при човека със Своето слово и говори, говори на хората! Такова посещение на Бога, такова слизане на Бога към човеците никога историята не е познавала! Нито по времето на Авраам, нито по времето на Моисей. И ето това слово Божие ние чухме днес в Евангелието... И ние знаейки това откровение, приели и повярвали в това откровение, не може нищо друго да правим, освен да отъждествим себе си с такива, които вярват, които с цената на всичко са готови да падат и да стават, само и само да остават на този път. (...) 

Още от Проповеди

„Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми”

29.03.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

И чудото става. Защото тоя човек не играе роля, не се прикрива зад маските на лицемерието или на фалшивия живот. Не, тоя човек оголва цялата си душа пред Бога само с един вопъл на душата си – „помогни на неверието ми”.

Можем ли да родим Бога?

27.03.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Днес е онзи светъл миг, когато започва нашето спасение... За да може човекът от ново да стане част от Божието съществуване, за да може да стане отново жител на рая, това, за което е призван, той трябва да извърви обратния път. Чрез Мариам започва връщането на човека към Бога...

Моята баба

23.03.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Проповед на протойерей Михаил Манев в Третата неделя на Великия пост – Кръстопоклонна. 22 март 2020 г., храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”, Варна

Какво се случва в центъра