Духовно просветен център

Вертикалната координата

09.06.2016 г.
Автор: Протойерей Андрей Ткачeв

Човекът е същество с изправен гръбнак. Той не може, без да загуби достойнството си, да променя естественото положение на тялото си. Лазещият човек не е точно човек. Вижте блудния син, измъчван от глад, той е петимен да яде от коритото на свинете. И няма друг начин да го направи, освен да се наведе до земята, да се изравни по ръст с презрените животни.

Ето така грехът ни привежда към земята. Първо – с изкушенията, под чийто натиск падаме на колене. След това – със срама, когато навеждаме лице и съвестта вече не ни дава да погледнем към небесните висини. Грехът още не е извършен на дело, не е станал факт, още само във вид на помисъл живее в сърцето, като червей в ябълка – а човекът вече свежда погледа си към земята.

Това се случило и с Каин, когато остра болка на обида уязвила гордостта му. „Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи” (Бит. 4:5). Познавайки човешкото сърце, виждайки какви мисли зреят в неговите невидими за човешките очи дълбини, Бог се опитва да предпази Каин от зараждащия се в него грях. „Ако правиш добро, – казва Господ, – не подигаш ли лице? Ако пък не правиш добро, то грехът стои до вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.” (Бит. 4:7). Какво станало после с Каин, знаем много добре. (...)

Естественото движение на главата и очите, като поглед към небето, оказва се, не е толкова лесно за всеки. За човека, измъчван от съвестта, много по-естествено е да се наведе към земята, да сведе поглед. Небето, този „престол Божий” (Мат. 5:34), се осъзнава като чисто и свято. Затова блудният син, обмисляйки своята покайна молитва, се готви да каже: „татко, съгреших против небето и пред тебе” (Лука 15:18).

Но ето че Възнесението изправя нашите превити гърбове. То ни кара да гледаме нагоре. При това – с радост.

Нагоре гледали и очевидците на Христовите страдания. Планината е висока. Отдолу нагоре гледат към нея всички, които стоят в подножието й. А Кръстът се извисява по-горе и от самата планината. Христос е казал: „И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си” (Йоан. 12:32). Той и до днес привлича към Себе си човешките души, и когато вдигаме лице към Голгота, очите ни са пълни със сълзи.

Но не и на Възнесение. Тогава, докато Го изпращали, апостолите дълго гледали след Него и после се върнали в Йерусалим „с велика радост. И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога” (Лк. 24:52-53).

Христос е жив! Христос излезе победител от схватката със смъртта! Да, Той няма да въздигне Израилското Царство още същото лято. И въобще, Той върши много неща, за които хората се оказват неподготвени. Ето и в този случай казва на учениците си да не напускат Йерусалим, а да чакат „сила отгоре”. Той не казва всичко наведнъж, а и казаното не веднага бива разбрано. Неговите мисли – не са наши мисли. Но най-важното е, че Той е жив и обещава да бъде с нас до края на дните! А щом е така, то няма нищо страшно.

Христос се възнася и хората гледат към небето. Една наистина знаменателна картина. Нищо по-велико и по-интересно няма в този момент на земята за апостолите. Всичко най-важно за тях е там, където Христос се възкачва.

Интересно, че и езичниците някога се взирали в нощното небе, и това небе със светлината на една особена звезда ги довело при Младенеца-Месия. Първото пришествие било възвестено от тъмното небе, украсено със звезди. И също от небето, но вече ясно и дневно, е възвестено и Второто пришествие. Ангели в бели одежди казват на апостолите: „мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето” (Деян. 1:11).

Празникът Възнесение се превръща в празник на прогласяването на Второто пришествие. Това вече е главната цел, поради която ще вдигаме очи към небето.

Но няма да забравим и Кръста на Голгота. Той също, както добре помним, беше заставил хората да вдигнат лице към небето. Кръстът, Възнесението, Второто пришествие. В последния ден тези три събития ще се слеят в едно, защото преди славното явяване на Христа за съд над света „ще се яви на небето знамението на Сина Човечески (тоест Кръстът); и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма” (Мат. 24:30). Ще се разплачат, защото през цялото време дотогава са гледали към земята и са вършили делата си заради земята, и със земния успех са мерили усилията си. А на онези, които не са забравили за небето и за Този, Който се възкачи на него след Възкресението, Господ казва: „А когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви” (Лк. 21:28).

Да се изправим и да погледнем нагоре, грешници! Да изправим гърбовете си всички ние, изкупени с кръвта на Сина Божий; всички, които не са забравили за тази непостижима цена на изкуплението; всички, които викат към Христа:„да, дойди, Господи Иисусе!” (Откр. 22:20).

Не е нужно повече да пълзим в прахта. Достойнството ни е възвърнато, и синовството ни е подарено. Възнеслият се Господ показва ясно вертикалната координата, по която да се устремят мислите на вярващото човешко сърце. И завърналият се у дома син отново чува гласа на Отца: „изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим” (Лука 15:22).

Източник: www.pravoslavie.ru
Превод от руски: Румяна Рашкова

Още по темата
Още от Възнесение Господне

Възнесение Господне - радост в раздялата

27.05.2020 г. | протойерей Александър Шмеман | Православни празници

Прощаваме се с Пасха, „отдаваме” я до следващата година. И някак си естествено е да изпитваме тъга. Но едновременно с нея към нас снизхожда нова радост. Радост от съзерцанието на празника Възнесение Господне...

За Христовото възнесение на небето

06.06.2019 г. | св. Софроний епископ Врачански, епископ Никифор Теотокис | Православни празници

О, Царю Небесни и Победителю на всички видими и невидими врагове, помогни на всички ни, които днес тържествено славим славното Твое възнесение. Облечи ни с Твоята сила отгоре, както си облякъл някога апостолите, и винаги бъди неразделно с нас...

Спасовден. Възнесение Господне

25.05.2017 г. | иконом Василий Шаган | Православни празници

Душите на починалите винаги са в ръцете на Господа, братя и сестри, и Той се разпорежда с тях... В Христовото възнесение ние имаме надежда не само за нашето спасение, но и за спасението на нашите починали близки, които ние помним и ги препоръчваме на Господ, да има и Той вечна памет за тях...

Какво се случва в центъра