"Шестоднев" на Йоан Екзарх илюстрира прекрасно какво означава български творец на Златния век

22.10.2015 г.
Автор: Архангел.бг

В рамките на младежкия фестивал "Будителски слова" в Духовно-просветния център "Св. Архангел Михаил" на 21 осктомври се проведе среща с доц. д-р Веселина Вачкова, преподавател по антична и средновековна история в Националната гимназия по древни  езици и култури  и Националната художествена академия „Николай Павлович”.

Темата на лекцията Ви е "Златният век или как се превежда на роден език цялата човешка цивилизация”. За какво става дума?

Онова, което представлява Златният век, всъщност е един от най-големите средновековни ренесанси, който заслужава специално внимание, и това е Българският ренесанс по времето на Борис, продължил при Симеон и при Петър. В контекста на този Ренесанс на практика се създава една цялостна нова култура въз основа на два фундамента. Единият, огромната развита византийска култура, а другият, това е подборът, който прави българският елит - какво да преведе от тази култура и какво да не преведе.

В какъв смисъл се превежда цялата човешка цивилизация?

Както е известно, българите след Покръстването започват да творят култура на една съвсем нова писменост. В този смисъл всичко, което ще стане достояние един ден на българската публика, се подлага на огромен анализ, при което се получават някои абсолютни парадокси.
Единият от парадоксите – не се превежда нито един класически античен автор. Но не е много чудно, защото елитът на България по това време учи на едно определено място, това е Магнаура. Те знаят гръцки. България не е страдала от дефицит на антична култура, но всички останали славянски народи, които ще вземат културата през българските преводачи, ще останат напрактика ощетени в това отношение.

За какво ще говорите с младите хора тук?

Ще бъде представен "Шестоднева" на Йоан Екзарх. Защото той илюстрира прекрасно какво означава български творец на Златния век. Точно в Шестоднева има едни прекрасни моменти, които не случайно са там. Там е описанието на Симеоновия дворец, там са и онези моменти, които разкриват друг един парадокс на българската култура – ние не пишем история. За цялото Средновековие сме написали няколко страници - Български апокрифен летопис и Именник на българските ханове. Нищо друго. Така е на пръв поглед, обаче. Защото начинът, по който "дописваме" нашата история към историята на избрания народ, е моделът, който задават творците на Златния век. Не да пишем отделна локална, национална история, а да се презентираме, като новия избран народ. Това е поставяло българите в една изключително удобна позиция  - да се чувстват един от най-древните, най-културните народи. Нещо, което им е личало поне до края на Средновековието.

Вие сте автор на книгата „Мистерията на българските стенописи”. Разкажете ни малко повече за нея.

Книгата е тритомник, като вторият том ще излезе много скоро, за Коледния панаир.
Това е съавторска книга, писана заедно с Марияна Шабаркова-Петрова. Това е един опит да се разгледа на всички възможни равнища феноменът „българско религиозно изкуство”. От една страна той се разглежда като феномен на християнската култура. Правят се паралели със Запада, с Изтока и с другите православни традиции. От друга страна се търси кое е онова, което прави абсолютно уникална българската живописна традиция. В този смисъл се акцентира изключително много на онези сцени и сюжети, които са разпознаваеми само в българска среда. Един чисто български вариант в представянето на централните образи - на Христос и Богородица - с крила. Тези места, където видим Богородица с крила, очертават българския духовен и културен ареал. Там, където я няма тази Богородица, просто нямаме българско духовно влияние. Същото е и с образа на Христос с крила и, разбира се, на кучеглавия Св. Христофор. Особен акцент се поставя и върху онези храмове, чиито стенописи за съжаление са заплашени от изчезване. Първият том е "Да докоснеш Бога”, в смисъл, че се разглеждат само онези образи, на най-близки до Христос, които наистина се допуска да докосват Бога в християнската иконопис и живопис.

Автор: Надежда Георгиева
Източник: vlastta.com

Още от Интервю

На Богоявление се освещава водата, която е в основата на всичко

05.01.2022 г. | Марияна Валентинова, д-р Дарин Алексиев | Интервю

Този празник всъщност ни напомня, че трябва да се осветим отново. Не просто да отидем да запалим свещичка... И да не се ограничаваме само с някакво външно религиозно почитание, а да пристъпим към този Христос, към въплътеното Слово, като се очистим от всички лоши мисли...

Младите хора са прекрасни

24.11.2021 г. | Архангел.бг | Интервю

Тази вечер в болницата е починал ставрофорен иконом Ангел Ангелов, предстоятел на столичния храм "Света София" и един от организаторите на поклонническия път "Рилския Чудотворец"... Ще ни липсвате, отче! Ще ни липсват и Вашите проповеди при гроба на св. Йоан Рилски... Вечная память!

Защо му е на съвременния човек Православието?

12.11.2021 г. | проф. Алексей Осипов | Интервю

За разлика от всички идеални образи на човека, създавани в литературата, философията и психологията, християнството предлага реалния и съвършен негов образ.Това е Христос. Историята показва, че този Образ е оказал Своето благотворно влияние на огромно количество хора, които са решили да Го последват в своя живот...

Какво се случва в центъра