Духовно просветен център

Светило за тялото е окото (Мат. 6:22)

26.06.2017 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Днес е особена неделя, братя и сестри,

Не само защото е Третата неделя след Петдесетница. А защото тъкмо днес, през поста, който сега преживяваме, чухме един интересен откъс от Евангелието. В него се казва: Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло (Мат. 6:22).

Разбирате, братя и сестри, че тези думи се отнасят за това, как живеем и как гледаме на света и на ближните около нас. Окото, с което гледаме, наистина не винаги е чисто… Много често ние гледаме с горделиво и завистливо око. И ако в ближния трябва да виждаме този, който е подобен на нас, с когото имаме една и съща природа, и също е сътворен по Божия образ, то ние много често го виждаме като свой конкурент, с когото се състезаваме и се сравняваме, поради което и пораждаме в себе си завист. А и на света около нас не винаги гледаме като на творение Божие, което Бог ни е дал да облагородяваме със своята творческа сила, а гледайки на него с лукаво око, изпитваме безпокойство и гняв, което ни води до такова разстройство на духа, че много често губим себе си.

Но ако ние вярваме, че Христос е светлината на света, трябва да се научим от Него, как да гледаме на света. Ако Христос е нашият учител, в името на Когото сме се събрали тук, братя и сестри, трябва да знаем, че Той е дошъл в света, да го спаси от тъмнината, както всъщност и всеки един от нас. Какво ли може да Го накара да отиде на кръста заради нас, човеците? Не е ли това, че във всеки един от нас вижда онази светлина, която Бог е вложил в нас, онази чистота и онзи образ, които Бог вижда в нас и които ние сме помрачили? …

Любовта, братя и сестри, е тази, с която трябва да гледаме един на друг. Тя е тази светлина, която ни открива истинските образи. Тя поражда в нас мир и търпение, които са източник на радост, а завистта води след себе си само безпокойство и изкривява образа. Но как да се научим да гледаме с любов на света и на ближния? Трудно е, но не е невъзможно...

Още по темата
Още от Проповеди

За съда на любовта и пътя на промяната

22.02.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

В онзи ден всичко ще премине, дори вярата и надеждата, и ще остане само любовта. И изправени пред Божията любов, ние ще можем категорично да видим себе си – доколко сме разрушили вложеното в нас от Бога, доколко сме изгубили своята човечност.

Всичко мое е твое

17.02.2020 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Господ Иисус Христос можеше да разкаже само тази първа част, за блудния син, която е толкова оптимистична... Защо разказва и за другия син? Този разказ за сина, който винаги следвал баща си, се отнася за всички християни...

Време е да сверим докъде сме стигнали

16.02.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Дали сме още с блудници, или вече се обръщаме към Бога; дали, вече ни посрещат на трапезата и имаме мир и радост в сърцето си, или сме онзи, верният, който работи на нивата и още не се е върнал при баща си, за да види трапезата Му пълна с блудници, чиито нозе умива лично Отца му и се радва, че са живи.

Какво се случва в центъра

Семейство и възпитание

Защо ни е нужен баща? (ВИДЕО)