Светило за тялото е окото (Мат. 6:22)

26.06.2017 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Днес е особена неделя, братя и сестри,

Не само защото е Третата неделя след Петдесетница. А защото тъкмо днес, през поста, който сега преживяваме, чухме един интересен откъс от Евангелието. В него се казва: Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло (Мат. 6:22).

Разбирате, братя и сестри, че тези думи се отнасят за това, как живеем и как гледаме на света и на ближните около нас. Окото, с което гледаме, наистина не винаги е чисто… Много често ние гледаме с горделиво и завистливо око. И ако в ближния трябва да виждаме този, който е подобен на нас, с когото имаме една и съща природа, и също е сътворен по Божия образ, то ние много често го виждаме като свой конкурент, с когото се състезаваме и се сравняваме, поради което и пораждаме в себе си завист. А и на света около нас не винаги гледаме като на творение Божие, което Бог ни е дал да облагородяваме със своята творческа сила, а гледайки на него с лукаво око, изпитваме безпокойство и гняв, което ни води до такова разстройство на духа, че много често губим себе си.

Но ако ние вярваме, че Христос е светлината на света, трябва да се научим от Него, как да гледаме на света. Ако Христос е нашият учител, в името на Когото сме се събрали тук, братя и сестри, трябва да знаем, че Той е дошъл в света, да го спаси от тъмнината, както всъщност и всеки един от нас. Какво ли може да Го накара да отиде на кръста заради нас, човеците? Не е ли това, че във всеки един от нас вижда онази светлина, която Бог е вложил в нас, онази чистота и онзи образ, които Бог вижда в нас и които ние сме помрачили? …

Любовта, братя и сестри, е тази, с която трябва да гледаме един на друг. Тя е тази светлина, която ни открива истинските образи. Тя поражда в нас мир и търпение, които са източник на радост, а завистта води след себе си само безпокойство и изкривява образа. Но как да се научим да гледаме с любов на света и на ближния? Трудно е, но не е невъзможно...

Още по темата
18.06.2018 г.
Още от Проповеди

За живота след смъртта и единението с Бога

17.08.2018 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Днес честваме Успението на Божията Майка, тази, която е родила Спасителя на света. Празнуваме нейната безсмъртна смърт, единението й с нейния Божествен син. Това единение, в което вече не може да става дум за смърт, макар то да се случва именно в деня на нейната земна кончина...

Притчата за немилосърдния длъжник. Неделя 11-та след Петдесетница

13.08.2018 г. | Митрополит Антоний Сурожски | Проповеди

Да се отнасяме към всеки човек, както бихме се отнасяли към свята икона, повредена от времето, от небрежността и злобата. Да се отнасяме един към друг с благоговение, с ласка: тогава, при нашето обръщане към Бога, и Той ще постъпи така с нас...

Да се доверим на Бога

30.07.2018 г. | свeщеник Алексей Атанасов | Проповеди

Маловерието е през цялото време в нас. И ако се наблюдаваме и изследваме себе си – къде в нашия живот проявяваме маловерие, защо често не ни стига търпение, винаги ще стигаме до едно и също...

Какво се случва в центъра