Светило за тялото е окото (Мат. 6:22)

26.06.2017 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Днес е особена неделя, братя и сестри,

Не само защото е Третата неделя след Петдесетница. А защото тъкмо днес, през поста, който сега преживяваме, чухме един интересен откъс от Евангелието. В него се казва: Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло (Мат. 6:22).

Разбирате, братя и сестри, че тези думи се отнасят за това, как живеем и как гледаме на света и на ближните около нас. Окото, с което гледаме, наистина не винаги е чисто… Много често ние гледаме с горделиво и завистливо око. И ако в ближния трябва да виждаме този, който е подобен на нас, с когото имаме една и съща природа, и също е сътворен по Божия образ, то ние много често го виждаме като свой конкурент, с когото се състезаваме и се сравняваме, поради което и пораждаме в себе си завист. А и на света около нас не винаги гледаме като на творение Божие, което Бог ни е дал да облагородяваме със своята творческа сила, а гледайки на него с лукаво око, изпитваме безпокойство и гняв, което ни води до такова разстройство на духа, че много често губим себе си.

Но ако ние вярваме, че Христос е светлината на света, трябва да се научим от Него, как да гледаме на света. Ако Христос е нашият учител, в името на Когото сме се събрали тук, братя и сестри, трябва да знаем, че Той е дошъл в света, да го спаси от тъмнината, както всъщност и всеки един от нас. Какво ли може да Го накара да отиде на кръста заради нас, човеците? Не е ли това, че във всеки един от нас вижда онази светлина, която Бог е вложил в нас, онази чистота и онзи образ, които Бог вижда в нас и които ние сме помрачили? …

Любовта, братя и сестри, е тази, с която трябва да гледаме един на друг. Тя е тази светлина, която ни открива истинските образи. Тя поражда в нас мир и търпение, които са източник на радост, а завистта води след себе си само безпокойство и изкривява образа. Но как да се научим да гледаме с любов на света и на ближния? Трудно е, но не е невъзможно...

Още по темата
18.06.2018 г.
Още от Проповеди

Как да живеем

18.06.2018 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Страхуваме се категорично да застанем пред Бога и да кажем: Господи, аз съм твой и ще живея в Твое име, и целия си живот ще посветя на Тебе. Разкъсвани между земята и небето, ние сме се оплели и много често се чувстваме объркани и не знаем как да живеем... И нямаме никаква радост...

С любов към Бога и народа

11.06.2018 г. | свeщеник Алексей Атанасов | Проповеди

Без българските светии ние щяхме да живеем в едно друго време. Когато те са последвали Христос, те са променили не само хода на нашата българска история, но и на цяла Източна Европа, и на човечеството…

Избрали Бога и светостта

04.06.2018 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Благодарение на тези светци ние днес имаме утвърдена Църква, утвърдена общност, утвърден народ…, който, някак си, не вярва, че може да стане светец. А всъщност това е нещо достижимо, ако ние го пожелаем...

Какво се случва в центъра