За апостол Тома и изпитанията на вярата

Днес мнозина се съмняват, че Бог присъства в нашия живот, че винаги и навсякъде може да бъдем с Него. Ето как примерът на св. апостол Тома би могъл да ни е от полза. Той не бил невярващ. Той се съмнявал, че Христос е възкръснал. Тома обичал Учителя и не искал да се окаже излъган. Неговото съмнение е оправдано. Но по-важното е, че той не оставил нещата дотам. А ние?

Милосърдието като отговор на Бога

Марина Василева, координатор на Доброволческата служба „Милосърдие”, Москва

Помня, когато за първи път четох Евангелието, колко ме порази този фрагмент, в който се казва, че апостол Тома не повярвал във Възкресението на Христа, докато сам не се уверил, като Го видял лично. Тогава това ми се стори най-малкото твърде смело – да изискваш доказателства от Бога!
Но да изпитваш колебания във вярата, наистина е много трудно. Най- трудно е, когато вече си вярвал съвсем искрено и дълбоко, според теб. Съмнението изведнъж сякаш разбива на парчета света в душата ти и оставя там разочарование, отчаяние, празнота…
И ако го нямаше неверието на апостол Тома, ние нямаше да имаме това ярко свидетелство за безграничното милосърдие, за Божественото смирение и любовта на Христос към нас. Апостол Тома жадувал да види с очите си – и получил желаното! Неговата постъпка е сякаш илюстрация към думите на Спасителя „Искайте и ще ви се даде” (Мат. 7:7).
Често на нашите седмични молебни с доброволците ние молим от Бога „невъзможното”, което надхвърля нашите възможности и сили, за да помогнем на някого. И само имайки тези примери от живота на светиите, може така смело да се надяваме на Божията помощ и да се убедим, че „всичко е възможно за вярващия” (Марк 9:23).
Разбира се, образът на апостол Тома винаги ме кара да се замисля: светият се убедил веднъж в реалността на Възкресението на Иисус Христос и още по-ревностно и неуморно от всеки друг посветил целия си живот на проповедта. А аз, след като съм виждала толкова проявления на Божията Любов, толкова чудесни случки и оказана помощ, мога ли поне отчасти да му подражавам? Може и да мога, ако поне няколко часа на седмица отделям за онези, които отдавна живеят в остра нужда от внимание и грижа, от обикновено човешко съчувствие.
 

Благата вест на източна почва

Алексей Борискин, свещеник в храм „Св. св. Борис и Глеб”, Велики Новгород

Със св. апостол Тома са свързани няколко мои ярки впечатления. Най-силен, разбира се, е епизодът, когато се уверява във възкресението на Христос. Има едно интересно предание, че когато Спасителят предложил на апостол Тома да докосне раните Му, той не го направил. Било му достатъчно просто да види възкръсналия Учител!
Силно бях впечатлен от това, че св. апостол Тома е проповядвал в Индия. Среди моите познати винаги е имало такива, които се увличат по източната култура и философия. Проповедта на апостол Тома в Индия стана за мен пример, че Благата Вест може да принесе плод и на „източна” почва!
Третият епизод, свързан с този светец, който силно ме впечатли, беше разказът за възкресяването на Лазар (Йоан.11:7-16). Когато Христос съобщил на учениците Своето намерение да отиде при Лазар в Иудея, а те Го разубеждавали, само апостол Тома казал: „Да идем и ние да умрем с Него”!
Така че изразът „Тома неверни”, не съответства напълно на Евангелската истина.
 

Небесният дворец на апостол Тома

Максим Жерновой, певец, група „Вереск”, Санкт-Петербург

Апостол Тома е част от най-ранните спомени от детството ми. 70-те години на миналия век. Аз тогава на практика не знаех нищо за християнството, и още по-малко за апостолите, но за Тома неверни бях чувал, и то доста често, от прабаба си. Бих казал, че този израз от ранното ми детство беше моята първа среща с вярата – чрез образите от народната традиция. По-късно фигурата на апостол Тома ми се струваше най-близка до съвременния човек, който търси доказателства и логическо обяснение за всичко, нищо не приема на вяра, със сърцето си… а само чрез ума.
Но Тома, който някога се оказал по-слаб от другите апостоли във вярата, станал по Божия  благодат по-смел, по-ревностен и по-неуморен от всички тях. Той обиколил със своята проповед почти цялата земя, не се побоял да възвести Словото Божие и сред най-дивите народи. Когато чувстваш маловерие в душата си, трябва да проявиш мъжество и да поискаш вяра. Разбрах това по примера на апостол Тома.
Спомням си индийския цар Гундафор, на когото апостол Тома строил палат… Мисля, че това място в житието на светията е много важно. Всичко осезаемо, веществено, което ни се струва значимо в този свят, което се смята за ценност и цел – отстъпва пред ценността на Небесното Царство. Великолепният златен дворец, замислен на Земята, бледнее като мираж пред небесния дворец с неописуема красота. И този небесен дворец се строи с милост, подаяние, с добри дела към ближните.

По материал на foma.ru

Превод: Румяна Рашкова

Още по темата: тук