Острожкият Чудотворец донася утеха

30.04.2016 г.
Острог. Горния манастир
Автор: Архангел.бг

Явявайки се насън и давайки духовни поучения, св. Василий Острожки  е променил из основи хода и начина на живот на отделни хора, като им е показал пътя и ги е вдъхновил да устоят в света, пълен с изкушения и предизвикателства.
Едно такова духовно преживяване, което възродило и преобразило понататъшния й живот, е описала Вера Вукич, по баща Лазаревич, преподавател по вероучение от Цетине.

Родена съм на 13 февруари 1960 година в Андриевица. Моята покойна майка Перса Лазаревич беше вярваща. Тя почиташе особено светия отец Василий и Острожката светиня.

Когато съм навършила шест месеца, през лятото на същата година, майка ми, носейки ме на ръце, ме отвела в Острог. Кръстили ме в Горния манастир. Сега си мисля, че това по някакъв начин е определило моят бъдещ житейски път и духовното ми възрастване в Господа.

След дълга и тежка болест, моята майка се упокои на 1 септември 1983 г. на 47 годишна възраст. Погребана е в градското гробища в Андриевица. Раздялата с моята майка беше много тежка за мен. Плачех по цели дни, не намирайки утеха.

Преди да се навършат 40 дни от нейното упокоение, майка  ми се яви насън и ми каза:  

-  Защо толкова плачеш, Вера? Иди в Острог, запали ми свещ и ми донеси малко светена вода.

На следващата нощ насън ми се яви св. Василий Острожки. Целият блестеше в светлина . Беше облечен в архиерейски одежди. От страх не се осмелих да го погледна в лице. С глас, носещ утеха, светецът ми каза:

- Ела в Острог и ще ти олекне.

Постъпих така, както ми беше казано.  Без да отлагам отидох в Острог. Пред портите на Долния манастир се натъкнах на о. Лазар Аджич. По това време о. Лазар беше събрат на манастира Острог, по чин йеромонах. Не го познавах. Той ми каза: „Помози Бог, сестро! Откъде идвате?”

- Бог да помага и на Вас, отче! – отвърнах му аз. След това му обясних по-подробно какво ме води в манастира.

Тогава той ми каза:

- Отидете в Горния манастир, поклонете се на св. Василий и запалете свещ за упокой на душата на Вашата майка. Ще Ви чакам в Долния манастир.

Отидох в Горния манастир и се поклоних на светеца. Почувствах мир, спокойствие и утеха. Сякаш тежък камък се отвали от сърцето ми. Запалих свещ за упокой. Взех шишенце със светена вода, както покойната ми майка поиска насън.

След това се върнах в Долния манастир и потърсих о. Лазар. Той отслужи панихида за майка. Тръгнах  си от Острог утешена и с мирна душа. Отидох на гроба на майка ми в Андриевица и го полях със светената вода, както тя ми бе заръчала насън.

Оттогава о. Лазар стана мой духовник. По късно той бе поставен за игумен на манастира Челия Пиперска край Спуж. След това, през 1991 г. – за настоятел на Острожкия манастир, начело на който остана чак до своето упокоение през 2000 г. Той ми даде много изключително полезни духовни съвети. Въведе ме в пътя на православната вяра. Снабдяваше ме с духовна литература. Така, благодарение на милостта на св. Василий, тръгнах по духовната пътека на светото Православие, което стана смисъл на моя живот.

Слава на Бога за всичко! А на св. Василий Острожки Чудотворец, нека е слава и милост во веки веков! Амин!

ИЗЦЕЛЕНИЕ ОТ МЕНИНГИТ И ЕПИЛЕПСИЯ

На 11 август 2005 година острожкият йеродякон Пантелеймон е описал изцелението на петгодишната Александра от менингит и епилепсия по застъпничеството на св. Василий Острожки. Записът е направен по свидетелството на бащата на Александра – Срджан Филипович от Белград.

Александра била на пет години когато се разболяла. Лекарите не могли веднага да установят какво е заболяването. На крака  карала менингит, поради което състоянието й много бързо се влошило и скоро тя не можела нито да стои, нито да ходи. Болестта била вече  в напреднала фаза, когато в Инфекциозната клиника в Белград поставили вярната диагноза.

Лекарите положили големи усилия и започнали лечението й с изключително силни медикаменти. Междувременно било установено, че детето има и епилепсия.

В Острог беше доведена през август 1999 година в много лошо състояние – не можеше да ходи. Донесоха я на ръце, с температура и големи лимфни отоци по врата. На половината път родителите изпаднали в голямо колебание дали да вървят към Острог или да  останат в болницата в Подгорица поради лошото общо състояние на болното дете, но, слава Богу, решили да продължат към манастира.

Пред кивота с мощите, на Александра бе прочетена молитва. По време на молитвата, майката която държеше детето на ръце, почувствала утеха от Светеца и уверение, че всичко ще бъде наред и молитвите им ще бъдат чути.

След молитвата пред мощите, Александра вървейки стигнала до жилищните сгради, а след това и до Долния манастир – весела и игрива.

След завръщането в Белград, бил извършен преглед и резултатите от теста за менингит се оказали отрицателни. Енцефалограмата показала, че са изчезнали и всички признаци за епилепсия. Това станало без никакво лечение, за велика почуда на невролозите от Невроложката клиника на Палмотичевата улица в Белград.

Днес Александра е на тринадесет години, има отличен успех в училище, пее в църковен хор, свири на пиано и всяка година идва на поклонение в Острог.

Още по темата
Още от Ценности

Просветна дейнина на митрополита Симеона

23.10.2017 г. | Иван Церов | Ценности

На 23.10.2017 г. се навършват 80 години от блажената кончина на Негово Високопреосвещенство Симеон Митрополит Варненски и Преславски. Образцов и авторитетен архиерей, учен, публицист, мемоарист, блестящ преводач от гръцки, учител, просветител, благодетел.

Идеята за вселенска теокрация в късна Византия

28.08.2017 г. | професор Александър Дворкин | Ценности

Животът на държавите донякъде прилича на човешкия живот. Те живеят, докато тяхната душа – движещата идея - продължава да вдъхновява гражданите, а те, на свой ред, са готови да отдадат за нея своята енергия, сили, и даже живота си.

Когато искаш 300 неща, вече нямаш собствено Аз

26.08.2017 г. | протопрезвитер Николаос Лудовикос | Ценности

Човекът е доволен и страшно изолиран едновременно. И в тази самота не можеш да споделиш с другия дара на самия живот. Така имаш онова, което искаш, но едновременно изпитваш болка... А причината е страшното затваряне и потъване в желанието...

Какво се случва в центъра