Държавникът, който издигна България извън рамките на земното съществуване

През 2017 г. честваме 1165 г. от възцаряването на св. цар Борис на българския престол и 1110 г. от успението му на 2 май 907 г. Кой е бил св. цар Борис и какви следи е оставил в българската история? Княз или цар е правилно да го наричаме? Защо към името му Църквата е добавила равноапостолен? За това разговаря Николина Александрова с доц. д-р Павел Павлов от Богословския факултет на Софийския университет.

Доц. Павел Павлов: За мен св. цар Борис е най великата личност в българската история и не само в светски и исторически, а по-скоро в църковен смисъл. Не е пресилено да го наричаме цар. Както и думата равноапостолен съвсем не е случайна. По-скоро ние сме загубили усета за съдържанието на тези думи. Светият цар Борис извършва дело, което е подобно на делото на апостолите, дело, което извършва св. Константин Велики. Затова той е царят, когото свързваме с цялата българска християнска традиция. Неговата дейност е централна в българското православно християнско предание. Покръстването на държавата и промяната на законите ѝ според Евангелския закон водят до добрите плодовете във всички сфери на живота. Той е държавникът, който издигна България извън рамките на земното съществуване до височината на небесните простори, близо до Църквата и Царството Божие… Моделът, който се създава по времето на св. цар Борис, след време се използва и в други съседни страни. Началото винаги е в Христос и в Църквата. Когато се центрира Христос правилно в една традиция – духовна, политическа, културна и каквато щете, тогава има плодове… Изграждането на поместна църква, създаването на писмен език, култура, изкуство, чийто център е Христос – това е изключителният принос на свети цар Борис. Всичко друго, което се случва, е заради центрирането на Христос в основата на това предание. И то ражда плод. (Повече - във видеоматериала)

Източник: dobrotoliubie.com
Текстова обработка на записа: Архангел.бг