Духовно просветен център

Слово за Лазарова събота

24.04.2021 г.
Източник: pravoslavie.bg
Автор: св. изповедник Лука (Войно-Ясенецки), архиепископ Кримски

„Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят, а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него” /Иоан 11:9-10/

Братя и сестри!

Един от известните проповедници на ХІХ век започнал своята проповед на този ден със следните думи: „Вие сте слушали за възкресението на Лазар, добре знаете тази история, затова не е необходимо да ви я повтарям.” За съжаление, днес мнозина наши сънародници съвсем не познават Свещеното Писание, за тях евангелските събития звучат като някаква приказка, никога не са учили вероучение, тънат в незнание на божествените истини и нехаят за спасението на душите си.

Много може да се каже за най-дивното чудо, извършено от Христа, но днес ще се спрем само на това, как е започнало това необикновено събитие.

Господ бил далече от Иерусалим, а Лазар бил тежко болен. Сестрите на Лазар пратили да извикат Иисуса: „Господи, Лазар, когото Ти обичаш, е болен! Но Христос не тръгнал веднага, Той знаел, че има два дни път до там, знаел, че болестта е смъртоносна, знаел, като Всезнаещ, че Лазар вече е умрял, когато дошли пратениците. И Той останал още два дни на мястото, където се намирал и тогава казал на учениците Си: „Да идем пак в Иудея”. Учениците Му се изумили: „Как, Господи, Учителю наш, искаш пак да ходим в Иудея? Съвсем неотдавна там искаха да Те убият с камъни, и пак ли отиваш там?” И с какви изумителни думи им отговорил Иисус: „Нали дванайсет часа има в деня? Който ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него” /Иоан 11:9-10/.

Иисус говорел не за дневната светлина, а за Божествената светлина. Смисълът на Неговия отговор бил такъв: „Моите пътища са озарени от Божията светлина, Моите пътища са предначертани от века в светлината на Пресветата Троица. Аз ходя в светлина. Аз никога не се препъвам. Аз зная къде отивам”.

Той ходел в светлината, в Божествената светлина.Той говорел за това, че не се препъва само този, който ходи в светлината, това се отнася и към всички нас. Това означава, че и ние трябва да ходим винаги в светлината. Той говорел не за дневната светлина, а за духовната светлина, в която трябва да ходим, защото ако нашите умове и сърца не са озарени от светлината на любовта и милосърдието, не можем да ходим, без да се препъваме. Какво представлява препъването в духовен смисъл? Това са греховете, безчислените наши грехове. Всеки път, когато съгрешаваме, всеки път, когато изричаме лъжи, когато клеветим, всеки път, когато нашите сърца се изпълват с неприязън към нашите ближни, всеки път се препъваме, падаме духовно, защото грехът е духовно падение.

Ако не ходим в духовната светлина, в светлината на Христовото учение, неизбежно ще се препъваме. Това ще се случва с нас, ако не помним думите Христови: „Още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да не ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина.” /Иоан 12:35-36/.

Докато светлината е с нас, докато слушаме евангелското слово, докато сме с Христа, докато сме в Христовата светлина, ще ходим без страх. А ако се лишим от тази светлина, ще ни обземе тъмнина, тъмнина безпросветна, тъмнина греховна и ще се разлагаме духовно в греховете си, защото има не само телесна смърт, но и смърт духовна; има не само телесни язви, но и язви духовни. Има не само смрад, подобна на тази, която излизала от  четиридневния мъртвец Лазар, чието тяло се разлагало; има и духовна смрад, която излиза от нас, ако живеем без Христа, ако сме в тъмнина.

Ние усещаме тежката смрад на греховете, когато срещаме хора, потънали в пороци, в нечестие, в грехове. Смърдят и нашите греховни рани пред Бога и гнилостната миризма от нашето разложение в греховете, се възнася към Бога.

Какво да правим? В отчаяние ли да изпаднем, ако съзнаваме в дълбините на нашата съвест, че издаваме мирис на тление, мириса на духовната смърт? Не, не трябва да се отчайваме. Нима Христос се е погнусил от миризмата на тление, която излизала от четиридневния Лазар? Не, не се е погнусил: Той го възкресил. Не се погнусил Христос и от този мирис на смъртта, от това гнилостно  духовно зловоние, което излиза от тежките грешници, защото Той е дошъл, за да спаси всички грешници.

Той не избягва никакво греховно зловоние, Той е готов да спаси всекиго, готов е да го възкреси духовно. Трябва само да се покаем, трябва само да прострем към Него треперещи ръце и да искаме прошка за греховете си, да искаме да отдалечи от нас зловонието на греха. И ако искаме това, то Христос ще ни възкреси духовно, така, както е възкресил и четиридневния мъртвец Лазар. Амин.

www.pravmladeji.org

Още по темата
Още от Проповеди

Нашият път към живота

14.09.2021 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Нужно е винаги да бъдем в Божието присъствие и да Го молим да ни праща Своята благодат. Защото Той винаги ще ни чуе и ще ни прати Своята благодат в нашата немощ. И тогава ще са действителни и силни думите, казани на апостол Павел: „Стига ти Моята благодат”, радвай се в нея!"

За да бъде светът спасен (Йоан 3:17)

12.09.2021 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

В неделята преди Въздвижение, четем най-красивото Евангелие от всички - Евангелие, което ни дава да разберем, защо Бог прави тези неща за нас... Защото обикнал света повече от всичко. Обикнал го така, че да може да предаде Сина Си за този свят... (2018 г.)

Пътят към Бога е път на прошката и милостта

06.09.2021 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Ние, които искаме да се издигнем от земята на небето, мислейки не за земното, а за небесното, трябва да вървим по този път. Път, който Бог ни показа в Своя личен пример, докато беше тук в образа на Своя Божествен Син...

Какво се случва в центъра

Любов и брак

Женските избори