Славното Христово Възкресение е нашето собствено възкресение

1. Който иска от Бога, а сам не знае какво иска, иска напразно.

2. Как да се молим за царството Божие.

3. Душа, която се е сподобила с царството, трябва да усеща това с чувствата си и да го явява с дела.

4.  Кой е лукавият и как може да се избавим от неговото робство?

5. По какъв начин става възкресението на душата?

Mного християни мислят, че доставят голяма полза на душата си, когато четат Давидовите псалми и тропарите или извършват други положени молитвословия дори само като ги прочитат просто както дойде, и смятат, че по такъв начин славят  Бога; без да знаят, че така разгневяват Бога, не придобиват никаква полза за себе си, а напротив - грешат с голям грях. Бог не чува онзи, който се моли само с езика си, а като не чува, няма и да даде просимото. Каква е тогава ползата от многото ти молитвени думи? Ако някой жаден и гладен дойде при онзи, който може да го нахрани и напои, се обърне към него с молба, говорейки неразбрани думи, не само не ще получи просимото, но ще бъде прогонен с гняв, задето досажда, без да знае защо. Така става и с молитвите. За Бога са приемливи само тези молитви, в които молещият се разбира какво говори и какво чувства. Молитвата, произнасяна единствено с езика, без мисли и чувства, само разгневява Бога.   

2. И не само това е нужно за успеха на молитвата, но и да се приготвим за получаване на просимото и от своя страна да употребим всичко, което зависи от нас, за да го придобием. Така, ако някой казва на Бога в молитвата: да дойде Твоето царство, а не знае как идва то, и като не знае, не се готви да го приеме и сам не прави нужното, за да го получи, може ли то да дойде при него? Затова каква полза има да казва в молитвата си: да дойде Твоето царство? Господ говори в светото Евангелие: покайте се, защото се приближи царството Божие. Искаш при тебе да дойде Божието царство? Кай се. Ако не се покаеш, колкото и да твърдиш: да дойде Твоето царство, то няма да дойде при тебе.

Царството Божие е вътре в нас, когато Бог е в единение с нас по благодатта на Пресветия Дух. Бог е бил в единение с нас от началото на създаването на Адам; но когато нашият праотец се прелъстил и съгрешил, Бог се отдалечил от нас и с това се отдалечило и Неговото царство. Защото е невъзможно Всесветият и Всеблаг Бог да бъде в единение с онези, които са обикнали греха и злото. За да се върне отново при нас и отново да дойде царството Му, ние е трябвало да отхвърлим греховете и да се очистим от тях. Но тъй като не сме могли сами да сторим това, както изцапаната дреха не може да се очисти от само себе си и без вода, накрая е дошъл Самият Той, Който може да ни очисти и умие, та като ни очисти, да отвори в нас вход за Бога и да се всели в нас Неговото царство. Това се извършва в тайнството на светото кръщение, а ако някой е съгрешил след кръщението - в тайнството покаяние. И в единия, и в другия случай от теб се изисква покаяние. Само когато изпълниш това, ти ще бъдеш готов да приемеш дара, за който молиш с думите: да дойде Твоето царство. И тогава по Своята благодат ще дойде и ще се възцари в тебе Бог и в тебе и чрез тебе ще изпълни всяка Своя воля.

3. Онзи, у когото не се е възцарил Бог и който не изпитва с умното чувство на душата си, че Бог чрез Иисуса Христа върши в него волята Си, се труди напразно и напразно живее; над него още царува прелъстителят дявол, а той не разбира това. Ако мислената му душа не е приета още умното чувство, чрез което да разбере, че в него е дошло царството Божие, той не трябва да се прелъстява с надежда за спасение. Защото разумната душа, над която се е възцарил Бог, трябва от опит да познае благодатта на Божеството, Което царува в нея, и на дело да явява плодовете на Всесветия Дух, като любов, радост, мир, дълготърпение и прочее. Където царува Бог, там вече няма място за никакво дяволско действие, но всичко се обръща в служение на Бога.

4. Също и онези, които се обръщат към Бога с молитвата: избави ни от лукавия, а не знаят кой е лукавият, как биват победени и завладени от него, какви са оковите и властта му над тях, как е възможно Бог да ги избави от лукавия? Защото, като не знаят това, те не знаят какво искат от Бога, а като не знаят какво искат, не могат да получат просимото, колкото и да твърдят: избави ни от лукавия. Лукавият е дяволът, който е смесил с човешкото естество закона на греха. И така през цялото време, през което ние се подчиняваме и служим на лукавия чрез злите си дела, благият Бог няма дял  в нас и ние сме недостойни за царството Му - така че лъжливо Го наричаме наш Бог и Отец, когато имаме за свой владетел, баща, господар и бог дявола, защото носим подобие на неговите черти в себе си и те се откриват в нашите зли дела, както казва Господ на евреите: ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си (Иоан. 8:44). И както синът прилича на баща си, защото е от неговото естество, така и християнинът трябва да бъде подобие на своя Отец, тоест Христа, което обикновено се открива в плодовете на Светия Дух, и да не се уподобява на лукавия дявол посредством греховните страсти. Ето кой е лукавият! Но трябва да знаем и в какво се състои властта на лукавия дявол, как той властва над нас със своето лукавство и лъст и как можем да разрушим властта му. Като знаем всичко това, ще разбираме какво искаме, когато се молим: избави ни от лукавия. И ще бъдем чути. Да ни избави Господ от лукавия, от всичките му дела и цялото му служение. А като ни избави, ще разруши властта му в нас и вместо нея ще всели Своето царство.

 Христовото царство идва само при онези, които разбират в какво се състои то. И щом дойде и се възцари в тях, ги прави равноангелни. Защото както от престъплението на първия човек Адам върху човешкия род е последвала клетвата, след нея - разстройството на естеството, а след разстройството - смъртта, така и от послушанието на втория Адам върху човешкия род наместо клетва е дошло благословението, след благословението - оздравяването на естеството, след него - безсмъртието, а след безсмъртието - живот, подобен на първоначалния, от Бога и в Бога; и оттам, където е Бог, бягат дяволът и неговите демони. Така чрез Иисуса Христа човешкият род се е освободил и избавил от служение на дявола. Ето защо, ако някой още не се е освободил от дявола, нека дори да не мисли, че е истински човек, и за него би било по-добре да не се е раждал.

За това, че някои сами не знаят какво искат от Бога, има две причини: или незнанието, или 6езчувствието. Неогласеният и ненаученият не разбира какво говори, а безчувственият не усеща какво търси. И кой богаташ ще даде милостиня на човек, който не знае какво говори, докато иска, отнася се презрително и неведнъж показва, че ни най-малко не чувства оказваната му милост? Така и Бог не оказва милост на онези, които в молитвите си са като мед, що звънти, и кимвал, що звека. А от това крепне царството на дявола и се разширява властта му над християните, ето защо между тях виждаме много лъжци, гневливи, клетвопрестъпници, завистници, скъперници, хищници, пияници, блудници, горделивци и други подобни; има и много такива, които, скривайки пороците си, лицемерно се превъзнасят с това, че са християни, докато по сърце са род лукав, безчувствен, неблагодарен, несговорчив, човеконенавистен, братоненавистен, отцененавистен, чедоненавистен и затова сам ненавистен на Бога. Горко на такива, когато пеят псалми на Бога! Горко им, когато се молят! Горко им, когато се покланят на Бога! Горко им, когато дават милостиня! Горко, когато принасят дарове на Бога! Защото и песента на нечестивите е мерзост пред Бога, молитвата на гневлив и злопаметен е смрадно зловоние, милостинята на горделив - принос на псе, благодарението на развратник и блудник - заплата на блудница, дарът на лихваря - жертва нечиста и свинска кръв.

5. Някой ще попита: какво да правят такива? Ето какво трябва да се прави! Когато се осъзнае и познае своето недостойнство и окаянство, нека всеки такъв се разкае от цялата си душа за своите грехове и като побърза при духовния си отец, да му изповяда всичко, да потърси от него оглашение със словото на истината и наставление в това, което трябва да знае и върши всеки християни; а после да започне да живее така, както подобава на истински християнин. Нека потърси от него наставление във всичко, а също и в молитвата.

Относно молитвите нека разпита какво значи всяка дума, та когато започне да се моли, да разбира с ума си и да чувства със сърцето си какво произнасят устата. В славословието се пее: "Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение"; попитай и разбери какво е слава Божия, какво е мир и благоволение между човеците. Чуваш: "Господ Бог ни се яви", попитай и узнай какво е това явяване. Така питай и научавай и за всичко останало.

Слава на Бога е да вършим и пазим заповедите Му; и християнин, който не слави Бога с изпълнение на повелите Му и не пази заповедите Му, е по-лош от неверник. Защото така казва Бог чрез пророка: ако Аз съм баща, то де е почитта към Мене? И ако Аз съм Господ, то де е благоговението пред Мене? (Мал. 1:6). Мир е Синът Божий, Който е дошъл на земята и е станал човек. Чрез Него е дошло и благоволението или почиването на Бога в човеците; защото Бог и Отец чрез въплъщението на Сина се е удовлетворил и упокоил в човеците, благоволил е чрез Своя Син отново да се помири с човека, станал чрез греха враг на Бога, и отново да го изпълни с божествен живот, от който той се е лишил чрез престъпването на заповедта, както казва и апостолът: бидейки оправдани с вяра, имаме мир  с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа (Рим. 5:1). Защото Той е нашият мир (Еф. 2:14), и както някога бяхте отстранени от Бога и Негови врагове поради разположение към лоши дела, сега ви примири в тялото на Неговата плът, чрез смъртта Му, за да ви представи свети, непорочни и безукорни пред Себе Си, ако само пребъдвате във вярата твърди и непоколебими, и бъдете непоклатни в надеждата на проповяданото на всяка поднебесна твар благовестие, което чухте, и на което аз, Павел, станах служител (Кол. 1:21-23).

Християнин, който се противи на Бога и встъпва в борба с Него чрез престъпване на заповедите на Христовото Евангелие, е враг на самия себе си и на Бога, и такъв не може да има мир с Него. Ние сме врагове и противници на Бога (макар да се наричаме верни и християни), докато пребиваваме покорни и поробени на греховните страсти. Апостолът казва: защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци, като ни учи, да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомьдрено, праведно и благочестиво в сегашния век (Тит. 2:11, 12); тъй че който не живее благочестиво, е като всеки невярващ нечестивец, и който не живее целомъдрено и праведно, е далеч от явилата се спасителна Божия благодат. Как може да се смята, че той е християнин, помирен с Бога? Какво има да каже той на Бога, когато влезе в Божия храм? Благодарение или прошение? Ако изрича благодарение, сам се прелъстява, защото няма нищо, нищо не е получил и благодарението му е напразно. Ако отправи прошение, какво ще е то, когато не познава нито самия себе си, нито бедата, в която се намира? Той е подобен на некръстен, неверник и безбожник. Той е мъртъв, защото още не е приел силата на Христовото възкресение. Когато пее: "Като видяхме Христовото възкресение" и т. н., лъже, защото още лежи мъртъв и е непричастен към мисленото животворно поръсване с изхождащата от Бога благодат, която е изцеление от душевната смърт и мислено възкресение от мъртвите.

Славното Христово възкресение е нашето собствено възкресение, което мислено се извършва и проявява в нас, умъртвените от греха, чрез възкресението Христово, както гласи църковната песен, която често пеем: "Като видяхме Христовото възкресение (в самите себе си), нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който единствен е безгрешен." Христос никога не е падал в грях и никога не е изменял на славата Си. Препрославен и превисш над всяко начало, власт и сила, както се е унизил и  умрял за нас, така е възкръснал и се е прославил заради нас, та станалото в Негово лице да се възпроизвежда после в нас и така да ни спасява. Както тогава, излизайки от Иерусалим, Той сам пострадал, възлязъл на кръста и заедно със Себе си приковал на него греховете на целия свят, и умрял, слизайки в преизподните на ада, а после се вдигнал от него, влязъл в пречистото Си тяло и веднага възкръснал от мъртвите, и след това се възнесъл на небесата в слава и сила и седнал отдясно на Бога Отца, така и сега, когато в сърцето си напускаме този свят и с изповедание на Господните страдания влизаме в гроба на покаянието и смирението, сам Христос слиза от небесата, влиза в нас като в гроб, съединява се с душите ни и ги възкресява, защото явно пребивават в смърт. Възкресението на душата е нейното съединение с живота, който е Христос. Както мъртво тяло, ако не приеме в себе си жива душа и не се слее по някакъв начин неслято с нея, не е и не се нарича живо, и не може да живее; така и душата не може да живее сама по себе си, ако не се съедини в неизречено съединение и не се съчетае неслято с Бога, Който наистина е живот вечен. И само когато се съедини с Бога и възкръсне със силата Христова, тя ще се удостои да види мисленото и тайнствено-домостроително Христово възкресение. Затова пеем: Господ Бог ни се яви. Благословен идещият в името Господне.

Който още не е възприел и не е видял възкресението на душата си, той още е мъртъв и не може да се покланя подобаващо на Господа Иисуса заедно с виделите възкресението Христово, както казва апостолът: никои не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго (1 Кор. 12:3); и на друго място е казано: Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина (Иоан. 4:24) - тоест със силата на Светия Дух и единородния Син, Който е истина. Такъв човек е мъртъв, защото няма в душата си Бога, Който животвори всичко, И не се е сподобил с благодатта над него да се изпълни изреченото от Господа обещание: Аз и Отец с Духа Свети ще дойдем при този, който Ме люби и пази заповедите Ми, и жилище у него ще направим (Иоан. 14:23). Христос идва и с пришествието Си възкресява мъртвата душа, дава и живот и дарува  благодатта да види как Сам Той възкръсва в нея и я възкресява. Законът на новия живот в Иисуса Христа е, че Христос Господ с благодатта на Светия Дух идва при нас и възкресява умъртвените ни души, дава им живот и им дарува очи да видят самия Него, безсмъртния и нетленния, да живее в нас. Преди душата да се съедини с Бога, преди да Го види, тя ще познае и почувства, че наистина е съединена с Него - тя е съвсем мъртва, сляпа, безчувствена; но въпреки, че е мъртва, все пак е безсмъртна по своето естество. Така страда тя от маловерието или безверието. Ако вярваше, че има съд и вечна мъка, не би прекарвала в суета живота си, но би захвърлила всичко и би започнала да работи за спасението си, и тогава би достигнала до своето оживяване и възкресение.

Впрочем, в днешно време повечето християни, струва ми се, се намират в такова пагубно състояние, в каквото не са се намирали дори народите, не познавали името на истинския Бог; а междувременно, въобразявайки си, че не са мъртви по душа, нещастните живеят в безгрижие и не виждат лежащите пред тях мъртъвци, тоест своите души, както ги изобрази нашето слово. Не, такива хора не са християни, не са. И нека не мамят себе си. Те са неверни, нечестиви и безбожници, особено ако при това са монаси или свещеници. О, колко е голямо снизхождението и дълготърпението Ти, Царю Христе! Как земята не се разтвори и не ги погълна! И как се осмелява някой от тях да влиза в Божия храм, особено в светая светих!

Апостол Павел пише до коринтяните: Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мьжеложници. нито крадци, нито користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие. И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог (1 Кор. 6:9-11). Който се е умил, осветил и оправдал, той или изобщо не може да бъде склонен към споменатите от апостола зли дела, или това не става лесно.А който лесно се скланя към тях, явно отново се е осквернил, отново се е лишил от получената в кръщението благодат на Светия Дух, отново е изгубил оправданието си; и по тази причина е недостоен да престъпи прага на Божия храм да влезе в него.

 И така, който вижда, че лесно се скланя към зли дела и осъзнава, че се е лишил от божествената благодат, нека се погрижи за себе си и за спасението на душата си, като се убеди от това, че се намира извън спасителната сила на християнството и Христовото име няма да му донесе никаква полза, но че заедно с дявола той ще иде в приготвения за него адски огън. Ако някой християнин не знае, че за спасението е необходимо да бъде обновен и възроден, да придобие богоподобно състояние с благодатната сила и действие на Христа Спасителя и да стане нова твар и нов човек - за което домостроително съществуват и вярата, и светото кръщение - напразно още се нарича християни. Защото, ако в него още не е станала такава промяна, всичко друго не служи за нищо, напразни са молитвите му, напразни са и псалмопенията му. От такова бедствие да ни избави Господ, на Когото слава во веки. Амин.

Слово 29, Из "Слова"