За какво забравихме?

29.12.2016 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Честит празник, братя и сестри,

Празнуваме раждането на Христос, Който се явява като Слънце на правдата. В света, в който винаги търсим правдата, тя просиява не как да е, а с родилия се Христос.

Но за какво забравихме днес, като се подготвяхме внимателно, някои дори с благоговение и покаяние, за този светъл празник? Дали очаквахме тържеството на Божията правда? И какво се случи, като просия тя с родилия се Христос? Свети апостол Павел казва, че в Божията правда е истинският мир и истинската радост. И ако ние днес честваме явяването на Христос като Слънце на правдата, то може би забравихме това, за което Христос дойде и което проповядваше – забравихме за любовта. А то не като някакво неясно, неопределено абстрактно понятие – не, забравихме за любовта към човека.

Затова се яви Христос, братя и сестри, за да покаже какъв трябва да бъде човекът, и как трябва да се отнасяме към него. Но за тези 2000 години ние като че ли не научихме този урок. Човек продължава да убива човека. На него не се гледа като на личност, а като причастност на нещо общо – на някаква партия, на някакво движение, националност… А всеки един от нас носи своята индивидуалност и тъкмо нея със Своето раждане Христос иска да ни посочи и да преоткрие. И ние да видим във всеки един човек и в себе си това безподобно творение, което Бог е вложил в нас като образ.

В 21 век светът не се промени относно човека. В най-хуманния век виждаме абсолютното безразличие към човека. Колкото и да се говори за него, човекът не е най-голямата ценност за този свят. Затова лесно предаваме човешкото в човека.

Но никой не ни е виновен за това предателство. Самите ние, братя и сестри, знаем ли кои сме ние като човеци? И какво сме като човеци? И каква е нашата основно цел като човеци? В свет има много трудности, но най-мъдрото нещо за човека е да знае своята цел. А целта, която Христос ни откри, братя и сестри, е да се учим да познаваме и обичаме Бога от цялото си сърце, и да обичаме ближния като сее си. И ако ние ценим себе си за своите индивидуални качества и като личност, открити към Бога и за света, то би трябвало и към ближния да се отнасяме по същия начин. Ето, тук сме се събрали отново и малцина от нас се познават помежду си, а още по-малко от нас проявяват интерес към другия и биха искали да се запознаят с него. Защо ли? Защото като се запознаеш с другия, това изисква и себе си да покажеш. Изисква усилия да го опознаеш, да отличиш неговите качества, да влезеш в неговите лични преживявания, които не всякога са приятни. Изисква да разделиш себе си с другия. Затова ни е по-лесно да останем сами, затворени в себе си. Но тогава как ще се прояви помежду ни заповедта на Христос да обичаш ближния като себе си, ако ние не сме готови да се открием за другия?

Ето това забравихме днес – да бъдем истински. Такива, каквито Христос със Своето раждане иска да ни научи да бъдем. За да открием в своя ближен своя брат. Този, с когото можем да бъдем споделени. Защото всички искаме да бъдем споделени. Но има хора, които нямат тази възможност. И Христос ни учи да мислим и за онези, които са в немощ, така, както за своите ближни и за себе си. Учи ни да обичам всеки, когото срещаме в своя живот. Да го обичаме не само защото е човек, а защото като човек има в себе си огромна дълбочина и е толкова различен от самите нас. И това така да ни заинтригува, че да поискаме да споделим себе си с него.

Със Своето раждане Христос ни открива правдата за нас и Сам се явява истинската дреха, в която трябва да се облечем. Затова в деня на кръщението на всеки от нас се пее: „в Христа се кръстиха, в Христа се облякоха”. И ако Христос е истинският човек, то ние, празнувайки Неговото явяване, трябва да се опитаме да станем като Него. И най-вече, да се научим на Неговата любов. Тази, за която толкова жадуваме, но осъзнаваме, че е оскъдна и в самите нас. Затова да се научим от Него на любов, защото Той ни я е открил в пълнота.

Божието благословение, братя и сестри, се явява за нас като любов, мир и радост. А за да ги имаме в домовете си, трябва да живеем по Божията правда. Започнем ли да живеем по своята правда, винаги стигаме до униние и отчаяние в своята безпътица и безразсъдност. Но какво ни струва това, изцяло да приемем, да се поклоним на Бог и да живеем по Божията правда? Цента е да отдадем цялата си воля на Него. И не бива да се страхуваме от това. Опитът от другия живот, без Бога, какво ни донесе освен разочарование и страдание? А с Бога ще може да тържествуваме в Неговата правда. Какво повече от това – в света на лъжата и на смъртта да живеем според тържествуващата правда на Всевишния Бог! Правда, която Христос ни откри със Своето раждане, като ни показа цялата красота на Царството Божие и пътя към него. Показа ни също, че човекът е главното нещо, което трябва да различим, както в себе си, така и в своите ближни, уважавайки вложеното от Бога в тях, и израствайки в любовта към Бога и към ближния, като към себе си.
Божието благословение да бъде с всички вас!

Проповед на иконом Василий Шаган на Рождество Христово – 25.12.2016 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.
 

Още по темата
Още от Проповеди

Как да живеем

18.06.2018 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Страхуваме се категорично да застанем пред Бога и да кажем: Господи, аз съм твой и ще живея в Твое име, и целия си живот ще посветя на Тебе. Разкъсвани между земята и небето, ние сме се оплели и много често се чувстваме объркани и не знаем как да живеем... И нямаме никаква радост...

С любов към Бога и народа

11.06.2018 г. | свeщеник Алексей Атанасов | Проповеди

Без българските светии ние щяхме да живеем в едно друго време. Когато те са последвали Христос, те са променили не само хода на нашата българска история, но и на цяла Източна Европа, и на човечеството…

Избрали Бога и светостта

04.06.2018 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Благодарение на тези светци ние днес имаме утвърдена Църква, утвърдена общност, утвърден народ…, който, някак си, не вярва, че може да стане светец. А всъщност това е нещо достижимо, ако ние го пожелаем...

Какво се случва в центъра