Подвигът на отбиващия се в храма

07.04.2017 г.
rgbstock.com  - Dez Pain
Автор: Протойерей Фьодор Бородин

Как свещеникът да посрещне човек, който, отбивайки се в храма, прави първата си крачка към Църквата? Как да се сдържи да не осъжда и поучава? За изповедта на психотерапевтите и други истории разказва протойерей Фьодор Бородин, настоятел на храма „Св. безсребърници Козма и Дамян” (Москва).

Нека се зарадваме

В храма човекът идва при Бога. Срещата е между Бога и човека и свещеникът трябва да помни, че само служи на това събитие.

Затова, независимо с какви глупости в главата идва човек в храма за първи път, дори и нищо да не разбира от покаяние и вяра, щом наистина желае това, нека не забравяме, че син при Небесния си Отец идва. Защото всички сме синове и дъщери Божии, негови чеда. И то много обичани чеда.

И тъй, измъчен, осакатен, изстрадал, обезобразен от греха човек прави голяма крачка към Бога. Той знае много малко за Него. Представата му за Него засега е много далеч от Православието, но той все пак прави тази крачка. И несъмнено Небесният Отец се радва.

Господ ни е оставил много потвърждения за това. Оставил ни е притчата за блудния син, за изгубената драхма*, за изгубената овца. Той много ясно ни е показал Своето отношение към изгубения и намерил се човек.

протойерей Фьодор БородинЗатова задачата ми на свещеник е да го поема и да го насоча по-нататък по пътя му към Господа, като го коригирам толкова, колкото той може да понесе. Без да забравям, че това е негова среща с Бога, и че трябва да се радвам и да благоговея пред факта, че ми е дадено да присъствам на тази среща.

Не бий съвестта на ближния

Каква грешка бих могъл на направя аз като свещеник? Бих могъл повече да го коря за греховете му, отколкото да се радвам, че е дошъл, бих могъл да го плаша с разплатата, която може да последва. Това в никакъв случай не бива да се прави. Трябва да следвам съвета на светите Отци и да коря за прегрешенията с такава строгост, каквато човекът може да понесе. Авва Исаия нарича това доста интересно „не бий съвестта на ближния”.

Във всеки случай човекът трябва да почувства моята радост от това, че „се е намерил”. И колкото и грешен да е, нека види, че не го съдя за греховете му.

Изобщо, навикът „да не осъжда”, е задължителен за свещеника. Не бива да се ръкополага човек, който не притежава това умение.

Щом не го осъждам, значи не мога и да го коря строго, не го отхвърлям. Мога да се постарая той да усети що за мрак, що за мъка е греховното му състояние, но трябва да съм на негова страна, а не да го гледам отвисоко, отстрани.

Установил съм, че е много повече се постига не когато обясняваш на човека колко е грешен и виновен за това, че цял живот не е стъпвал в храма, че не се е причастявал, а като му обясниш колко извънредно много е загубил от това.

Да речем, било е празник или неделя, а ти си се излежавал в леглото и си превключвал каналите. Бог отива при теб на среща в храма, а ти не отиваш. Не получаваш даровете, които Господ е искал да ти даде. И така цял живот. Представяш ли си, колко си изгубил!

Кой е по-важен за Бога

Много е трудно да пристъпиш към непознат свещеник и да му откриеш душата си. Това е подвигът на самоунижението и смирението. И ако човек извърши такава героична постъпка, това трябва да се цени. От свещеника той трябва да усети топлота и най-вече – внимание.

Често се случва така, че човек идва в най-неподходящия момент. Да речем, вторият свещеник е в отпуск, сам си, трябва да започнеш и завършиш неделната литургия в определен час, после следват оглашение и венчавка – в определени часове. И в този момент към изповед пристъпва последният от присъстващите и казва: „Трябва да поговоря с Вас, дошъл съм за първи път да се изповядам”. А камбанният звън за началото на литургията вече е стихнал и ти трябва да започнеш. И разбираш, че може да кажеш: „Не му е сега моментът, трябваше да се изповядаш на вечернята като всички”. Тоест формално да подходиш към въпроса и да подплашиш човека.

А може да постъпиш другояче, като кажеш: „Виждаш ли, брате, каква е ситуацията, малко време имам, ето ти мобилния ми номер, ето ти книжката на отец Йоан (Крестянкин) „Опит за построяване на изповед” (или някоя друга). Моля те, подготви се по-внимателно. Това, което си решил да направиш, е изключително важно. И Господ се радва много на това. Моля те, за нищо на света не губи това желание и непременно го направи. Обади ми се, заедно ще изберем време извън богослужението, в делничен ден, вечерта. Ще дойдеш и ще имаме толкова време, колкото ни е нужно. Ще си само ти на изповедта”.

rgbstock.com - wernerb Monreale, SicilyИ това наистина помага. Човекът идва. Никой за никъде не бърза. И можеш  да приемеш изповедта на човека вглъбено, с молитва за него.

Ето, 98 миряни и аз – свещеникът, всички сме еднакво отдавна в Църквата, еднакво грешни и общо взето, не се отличаваме с нищо особено добро. А този стотният, който се е отбил в храма, решен да направи сериозна стъпка към Църквата, сега той за Господ е по-важен от всички нас, взети заедно.

Защо повече от всички нас? Защото Господ е казал: „Ако някой има сто овци, и една от тях се заблуди, не ще ли остави деветдесетте и девет, и не ще ли иде по планините да дири заблудената? И ако се случи да я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени” (Матей 18:12-13)

Така че, ако аз със своето раздразнение, формален подход или невнимание попреча на срещата на човека с Бога – това ще бъде страшен грях от моя страна.

Мяра за начинаещия

Що се отнася до молитвеното правило и поста, не трябва да налагаме непосилно бреме на човека, който прави първите си стъпки в храма. Обикновено казвам: „Купи си молитвеник. Там има утринни и вечерни молитви. Вземи молив и подчертай тези молитви, който са ти най по сърце. Избери този обем, с който можеш да се справиш ежедневно. Постарай се също така да четеш всеки ден по малко от Евангелието: глава, страничка, абзац”.

Често, ако човекът е дошъл за първи път, му давам нещо от достъпната литература: книги, които са най-полезни за неговото състояние, възраст, образование, професия, които могат още повече да го доближат до Христа.

Ако ме попита за постите, аз му разказвам за устава. Но пълният Църковен устав не е за начинаещи. За да се стигне до него трябва време. Тук също предлагам да се спазва нещо подходящо и посилно.

Психотерапевти на изповед

Напоследък много психолози и психотерапевти идват за първи път на изповед. От 23 години насам такова нещо не е имало. Често това са изключителни професионалисти, дълбоки хора, но много от тях са стигнали до задънена улица и не намират сили за своето служение. И те идват, и се каят за греховете си, питат откъде да намерят сили, за да помагат на хората.

Всеки един свещеник е присъствал при изповядването на страшни грехове – убийства, немислим брой аборти. Спомням си възрастна жена-гинеколог, която със сълзи в очите се каеше за това, че през цялата си професионална практика е правила аборти по няколко пъти на ден.

Непрекъснато си спомням думите на Исаак Сирин, че покаянието, това е трепетът на душата пред вратите на Рая. Ние често възприемаме покаянието като условие да присъстваме на литургията и да се причастим. А пък Исаак Сирин казва, че истинското покаяние приживе поставя човека пред вратите на Рая, тоест истинското покаяние е реална среща с Бога тук и сега.

Има Господ, който стои на тези врати, има човек пред Него, а има и свещеник, който стои редом и чува всичко. Колко е велико това, страшно и прекрасно! Удивително и с нищо несъпоставимо е присъствието на свещеника при възраждането на човека.

* Драхма – гръцка монета, създадена на остров Егина през 7 век пр.н.е., била е в обръщение до 31 декември 2001 г.

Превод от руски: Ирина Вачкова

Снимка: византийска базилика в Монреале, Сицилия, Италия, автор - wernerb, rgbstock.com 

Източник: pravmir.ru

Още от Ценности

Просветна дейнина на митрополита Симеона

23.10.2017 г. | Иван Церов | Ценности

На 23.10.2017 г. се навършват 80 години от блажената кончина на Негово Високопреосвещенство Симеон Митрополит Варненски и Преславски. Образцов и авторитетен архиерей, учен, публицист, мемоарист, блестящ преводач от гръцки, учител, просветител, благодетел.

Идеята за вселенска теокрация в късна Византия

28.08.2017 г. | професор Александър Дворкин | Ценности

Животът на държавите донякъде прилича на човешкия живот. Те живеят, докато тяхната душа – движещата идея - продължава да вдъхновява гражданите, а те, на свой ред, са готови да отдадат за нея своята енергия, сили, и даже живота си.

Когато искаш 300 неща, вече нямаш собствено Аз

26.08.2017 г. | протопрезвитер Николаос Лудовикос | Ценности

Човекът е доволен и страшно изолиран едновременно. И в тази самота не можеш да споделиш с другия дара на самия живот. Така имаш онова, което искаш, но едновременно изпитваш болка... А причината е страшното затваряне и потъване в желанието...

Какво се случва в центъра