Под Покрова на Богородица

01.10.2016 г.
Автор: свeщеник Алексей Атанасов

Искам да ви разкажа една история във връзка с днешния празник – Покров Богородичен.
Тя се случи преди четири години. Бях отишъл да служа в с. Николаевка и една от жените, ромка, идва и казва:
– Отче, с нашия род става нещо лошо.
Първо помислих, че като всички, се оплаква от живота – колко лоши неща се случват. Но когато я помолих да разкаже, тя започна да изброява наистина страшни неща – на едни се запалила къщата и изгорели децата, други претърпели катастрофа и някой загинал… Стана ми ясно, че случаят наистина е сериозен, наистина умират хора. И когато ме попита дали да направят курбан, аз й казах, че е добре да направят, но да бъде, както трябва – да отида аз да прочета молитва, а освен това предложих да бъде на Покров Богородичен, за да закриля Пресвета Богородица рода им. Жената се съгласи. На 1 октомври ме повикаха, тя беше приготвила риба, както преди това бяхме решили, помолихме се, хапнахме, на тръгване ми дадоха даже 20 лева. И така, случиха се нещата.
Но след няколко дена отидох за нещо до Суворово, случайно, не беше за служба. И като наближавам храма, виждам отдалече един мъж как обикаля наоколо и плаче, а наблизо стои същата жена. Аз веднага разбрах, че и този човек е от същия род – които правиха курбана. Много се притесних, попитах го защо плаче, и той разказа, че е станал инцидент със сина му – работел на строеж, събаряли някаква сграда и върху него паднала панелна плоча и не се знаело дали ще оцелее.
Притесних се наистина, уплаших се, защото ги бях посъветвал нещо да направят, молитви четох, а ето, че нова беда ги е сполетяла. Повиках го да влезе с мене в храма, застанахме двамата пред иконата на Христос и му казах:
– Слушай това, което ще говоря, и искрено наум си мисли същото за твоя син.
Помолихме се и накрая му казах:
– Ако синът ти оцелее, да дойде при мене да се изповяда, да промени живота си занапред.
Продължих да ги мисля, да се моля за тях. Като свещеник, се чувствах отговорен. Не бях им помогнал.
И на 25 декември, като свърши празничната служба, идва същия човек и ме пита:
– Ти мене познаваш ли ме?
Аз се стъписах малко, притесних се, но викам:
– Да, познавам те.
В това време влиза една група 20-ина роми и аз още повече се притесних, но той посочи един от тях и казва:
– Този е синът ми.
Беше оцелял под онази плоча. Никой не знае как е станоло, но не беше го засегнала. Богородица го беше запазила!
И внимавайте сега! Бащата вика останалите (и те от същия род), нарежда ги отпред пред иконата на Христос и с абсолютно същите думи им казва:
- Сега слушайте какво говори, и се молете с него наум, искрено искайте каквото трябва.
И така се помолиха. Този човек наистина беше повярвал. И момчетата, и те. И гледаш, млади роми, лека-полека, идват: „Отче, да се изповядам...”. То грехове натрупали и за затвора, но те се стараят, бори ги съвестта.
Така Бог беше решил да направи с този род. Макар и да не бяха българи, Той укрепи вярата им. Този баща направи още три курбана за сина си. Така искрено беше повярвал в Иисус Христос. Не зная синът му дали беше разбрал, какво чудо му се беше случило, но беше факт – Богородица, го беше спасила, а след това Бог укрепи вярата на баща му и на тези млади роми, които дойдоха на изповед.
Ние често четем за чудесата в житията на светиите, но ако се сблъскаме с тях в реалния живот, които стават за наша утеха, като че ли не можем да повярваме. Затова реших да ви разкажа този случай, за който лично мога да свидетелствам.

Още от Моята история

Едно румънско приключение

27.09.2018 г. | Ралица Петкова, Младен Гургуров | Моята история

Младежите от Африка и Близкия Изток учудваха всички с радостта, която излъчваха, постоянно усмихнати и пеят, макар че имат толкова проблеми в страните си... Именно радостта в Христос е тази, която може да изпълни живота ни. Но си давам сметка колко ни липсва…

Бог обича смирените

15.02.2018 г. | Ангел Карадаков | Моята история

В тези дни няма как да не се замисли човек дали ще се роди някой друг като дядо Добри. Не знам. Може би. Знам обаче, че той ще продължи да дава пример за доброта и жертвеност, защото в това се състои смирението – да жертваш от себе си за другите. Бог да го прости!

Благотворителна инициатива

30.11.2017 г. | Галина Станева | Моята история

за събиране на детски книги за бесарабските българчета в гр. Тараклия и гр. Твърдица, Молдова.

Какво се случва в центъра