Петдесетница - последната тайна

03.06.2017 г.
Автор: свещеник Константин Камишанов

В деня на Петдесетница свещеник Константин Камишанов размишлява върху смисъла и значението на празника.

Бог ни е изпратил да се учим да живеем

Ние празнуваме Пасха много по-тържествено, отколкото Възнесение и Петдесетница. Обаче не Пасха е финалът на евангелската история, а Троица. Важността на Пасха е равна на тази на Възнесение и Петдесетница. Равна сред равни.

Не Пасха задава тона в живота на християнина, а слизането на Светия Дух върху Христовите ученици. Посланието на Бога е не да се научим как да умираме, а как да живеем.

И освен всичко останало Възнесение и Петдесетница са в сянката на Пасха - празника на празниците. Така че събитията, които следват Христовото Възкресение,идват сякаш в повече, а многобройните явявания на възкръсналия Иисус - случайни и не много впечатляващи.

Христос възкръсна. Какво повече? Сякаш Му остава само още едно малко усилие - да яви Себе си жив и с това да се сложи край на евангелската история за Христос.

Но Пасхата се оказала недостатъчна. И самото възкресение не се побирало подобаващо в главите на учениците. Всичко било необичайно и непостижимо за апостолите.

Христовите ученици знаели, че хората могат да възкръснат, както възкръснали Лазар и дъщерята на Иаир. Но не по този начин възкръснал Христос. Обърквайки за пореден път представата в главите на учениците си, Той възкръснал не пред погледа на изумената публика, а тайно и в усамотение.

И самото възкресение било необичайно. Неизвестно защо Христос се измъкнал по загадъчен начин от погребалните пелени и, оставяйки обгаряния по тях, изчезнал.

И Христос не просто възкръснал, а след като възкръснал, изчезнал от полезрението на хората.

Така станало и първото възнесение на Христос в духовния свят. На практика Христовите Възнесения били две - два прехода от земята към небето. Едното тайно - на Пасха в нощта на Възкресението, другото - явно, на Елеонската планина, пред очите на народа.

С тези преходи от един свят към друг Христос разкрил пред учениците си своята неотмирност, властта си над смъртта, силата и Божествената Си природа.

Макар че един опитен изследовател на Библията и по възнесението на пророк Илия би забелязал, че Божието царство не е от този свят, но хората не го  забелязали, както не забелязал свети апостол Петър духовната природа на света, когато предложил да направи навеси за Христа и Неговите светии на гората Тавор. 

Той е могъл да възкръсне и веднага след като го свалили от кръста. Той е могъл да възкръсне и в момента, в който мироносиците дошли на гроба му. Но той възкръснал така, че никой не видял. И това било сторено с умисъл. За да ни покаже, че животът и смъртта Христови не лежат в плоскостта на нашето битие.

Несхватливите апостоли

Но...учениците нищо не проумели. Наложило се възкръсналият Иисус отново да идва в света и пак да проповядва същината на Небесното Царство, ролята на Месията и Неговите отношения с Небесния Отец.

Заради несхватливостта на апостолите се наложило повторно да се явяват ангелите,  Христос да повтори многократно поученията си и за втори път да яви своето Възнесение от земята към небето.

До разпятието в Йерусали апостолите осъзнали само това, че Иисус е Месията. Те все още не се досещали за божеството в Христа, за победата над смъртта, за Небесното Царство.

Неслучайно на влизане в Йерусалим, докато Иисус си изливал душата пред тях относно предстоящите страдания, те делили министерски портфейли в бъдещото правителство на царството на Месията и дотягали на Учителя с молби да им даде място до Себе Си.

Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:

ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.

Той ги попита: какво искате да ви сторя?

Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а Друг отляво, в славата Ти. (Мк.10:32-37)

Чак до Христовото разпятие апостолите очаквали основано от Него в Йерусалим политическо, реално царство.

След разпятието те били объркани.

В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, и разговаряха помежду си за всичко онова, що се бе случило. И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.

А Той им рече: какви са тия думи, които вървешком разменяте помежду си, и защо сте тъжни? Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?

И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;

А ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; (Лк.24:13-21).

Цели три дни чакали апостолите смяна на политическия строй в Йерусалим! И през ум не им минавало още, че Божието царство не е от този свят, че то няма да настъпи НИКОГА и НИКЪДЕ на земята, нито след три дни, нито след три милиона години.

Именно заради втората част от мисията Си - да посочи точно мястото на  Божието Царство и мястото Си в Бога се явявал Христос чак до Петдесетница.

Апостолите дълго не могли да съзрат Бога в човека

И тъй, времето от Пасха до Троица е време на осъзнаване мистическата същност на Христос, на небесното местоположение на Небесното Царство и на това, че самите ние отчасти сме жители на това Царство и роднини на Бога.

За да възприемат духовната природа на Христос и Неговото Царство, за учениците Му една Пасха се оказала малко. В Христос те не могли да видят Бога. Било им извънредно трудно да се разделят с мисълта за всемирно тържество на Израил. Те израснали в среда, в която материалната представа за Божието Царство и недостъпността на Бога било аксиома в духовния живот.

Апостолите били правоверни иудеи и за тях, както и за свещениците им, било еднакво трудно да възприемат божествената природа на Христос. В тяхното съзнание това не би могло да бъде, защото не би могло да бъде.

За елина било обичайно да вижда Бога в човека. А за иудеина това е нещо забранено, което се наказвало със смърт. Именно това, че в двора на Каияфа Иисус се обявил за Син Божи, била причината за Неговото убийство. Като чул, че човек би могъл да бъде вместилище на Бога, първосвещеникът с ужас и гняв раздрал дрехата си и поискал кръвта и смъртта на Иисус.

И Христос им се явявал дотогава, докато не видели Възнесението му. След издигането му в небето те ясно осъзнали, че царството на Месията не е Йерусалим, а е друг свят.

След като им станало ясно, че жилището на Христос е небето, естествено възникнал въпросът как хората са свързани с това небе?

Разяснението се случило в Сионската горница. Бог показал, че посредством духа хората са свързани с небето, с жилището на Бога.

Радостта - проява на благодатта

След това мащабните явявания на Христос приключили.

Но и след Троица апостолите не могли да проумеят същността на боговъплъщението. Бог трябвало да направи още едно важно нещо - с известно лично усилие да им отвори ума.

Проясняването на ума е чудо, равно на възкресение от гроба. Господ им дарил нова способност за дълбинно ирационално възприемане на Бога, на другата реалност на Небесното Царство, което е възможно посредством благодатта.

Една от проявите на благодатта е радостта. Точно тази радост срещаме на страниците на Евангелието в моментите на особено откровение.

Нека обърнем внимание на едва забележимия, но важен детайл от повествованието за радостта, която е и следствие, и признак на по-различен, правилен начин на възприемане на действителността:

И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. 
И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. 
Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост (Лк.24:13-21).

Способността на апостолите да възприемат нови сили и знания се превърнала за тях в източник на неизчерпаема енергия, оптимизъм и вечна радост, като верен признак за живот в Духа:

Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се (Фил.4:4)

Кога се слави един член, радват се с него всички членове. Вие сте тяло Христово, а поотделно - членове (1Кор.12:26-27).

И тъй, настъпи празникът Троица 2016 - нашата малка Петдесетница.

Христос е същият. Духът е същият. Ние - също като апостолите, сме приели Светия Дух чрез тайнството Кръщение. Този Свети Дух с нищо не се отличава от Духа, приет от апостолите. Следователно?

Ако сме чужди на Духа, то какво празнуваме?

Ами нищо.

Вместо радост - признак на живот в Духа, имаме проблеми: пристъпи на униние, почти вечен недостиг на сили, безсъница, несигурност за утрешния ден, страх от смъртта и от болести, тъга от безпаричието, досада и непрестанни обиди.

Всичко това взето заедно показва, че ние явно не сме в Духа. Или сме в дух, но в по-различен от Светия Дух.

И какво тогава празнуваме в деня на Троица, щом сме чужди на Духа? В какво се състои нашата Петдесетница? Та нали празнуването означава да бъдем заедно с домакина на празника и приятелите му? Домакинът тук е Бог-Отец с Христа и Светия Дух. Приятелите и почетните гости са апостолите и всички хора, които живеят и почиват в Духа.

Щом не сме в Духа, то какво празнуваме тогава? А ако сме в Духа, защо тогава живеем така, както живеем? И как главата ни още не се е повредила от една такава раздвоена душевна нагласа? Странната тежест на ума замъглява нашия поглед към Бога. Сухото и жестоко сърце не приема радостта от битието с Бога. И духът на самолюбието не допуска в нас духа на любовта.

И отдавна вече тази странност на нашето положение не изненадва, не огорчава, не плаши никого. Ние някак спокойно се отнасяме към такава една двусмисленост на положението ни пред Бога. В двусмислено положение се явяваме на празниците Му, канени и при все това чужди.

Църквата застила с цветя пода на храмовете

И това не учудва и не безпокои никого, освен Христа и самата Църква. Но Христос и Църквата са неуморни в желанието си да ни спасят и просветят.

С цветя и билки застила църквата пода на храмовете, опитвайки се да покаже, че Божието царство е подобно на въжделенна градина и не прилича на сивите ни градове, села и вилички - пристанище за скучаещия пенсионер с картофите, комарите и съседите.

Църквата моделира пространството, в което се смесват небето и земята - градина с райски цветя, ангели и свети угодници.

Тя прави това, за да можем с телесния си взор да видим доказателствата за това, че горният свят е по-добър от нашия и си струва да се стремим към него.

Христос също не стои настрана и се труди заедно с Църквата като непрекъснато излива Светия Дух върху нас.

С нас на Троица се случва същото, като някога с апостолите в Сионската горница: Бог се старае да ни отвори ума, изпраща ни Светия Дух.

В този ден църката пее такива думи, адресирани към сърцето:

Всичко дава Дух Свети: източва пророчества, свещеници поставя, неграмотните научи на мъдрост, рибарите яви като богослови, събира целия църковен събор. Единосъщен и съпрестолен на Отца и Сина, Утешителю, слава Тебе! (откъс от Вечерня на празника на Светата Петдесетница).

В този ден трябва да си спомним думите на Бога за новото сърце и новия дух:

Ще ви взема из народите, ще ви събера от всички страни ... и ще се очистите от всички ваши скверноти...  Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът. 
 Ще вложа във вас Моя Дух...  И ще живеете на земята, която дадох на отците ви, и ще бъдете Мой народ, и Аз ще бъда ваш Бог (Иезек. 36:24-28)

И ще дойдем при Него и жилище у него ще направим (Иоан 14:23).

Тогава защо наистина не послушаме Бога, който в деня на Петдесетница разкрива от какво всъщност се състои светът и какви са условията на нашето влизане в Царството Небесно?

Сега вярвате ли?

Нищо не губим в този век, ако послушаме Бога и Църквата, но ще получим всичко в бъдещия век. Ако не послушаме Бога и Църквата, всичко ще изгубим в бъдещия век и в този живот няма да спечелим нищо, освен да спестим от свещи.

Нашият застой е нашето земно наследство. Той ни дърпа обратно, не ни позволява да виждаме и чуваме Бога. Не трябва да се отчайваме. С нищо не сме по-добри или по-лоши от живущите преди нас. Хората преди нас също страдали от душевен застой, но не се отчайвали, а се стремели към Бога и са Го молили да им помогне да се спасят, в което можем да се убедим от древните песнопения на Църквата.

Защото Ти, Владико, си казал: каквото някой поиска в Твое име, безпрепятствено получава от Твоя присносъщен Бог и Отец. Затова и аз, грешният, при идването на Твоя Свети Дух моля Твоята благост: каквото просих, дай ми за спасение...  

Ти си състрадателният и милостивият, Който безгрешно си станал участник на нашата плът. И тъй, Господи, дай на людете Си Твоите щедрости; послушай ни от Твоето свято небе; освети ни със силата на Твоята спасителна десница.* 

Господ ни е явил точно толкова благодат и чудеса, колкото и на любимите Си апостоли. И затова и нас има основание да попита, както попитал и апостолите:

- А сега вярвате ли?

Какво означава това?

Всички ние сме прочели Евангелието. Знаем всичките тайни на Възкресението, Възнесението, Рождеството и тайната на Троица. И възниква въпросът: знаейки всичко това, вярваме ли?

Вярата не е знание, а начин на живот с Бога. Знанието го имаме, а вяра имаме ли?

В деня на Троица като че ли се приключва с разкриването на всички тайни, явени от Бога. И е естестено в този ден Бог да ни повтори въпроса, адресован към апостолите:

- А сега вярвате ли?

Тоест, готови ли сте да живеете с Бога не на думи, а на дело?

Бог няма какво повече да ни каже. Той няма вече тайни от нас. Всичко е открито. Последната тайна е съобщена на човека в дена на Петдесетница. Празникът Троица е време на точно този въпрос относно вярата и на нашия отговор. Дошъл е нашият ред да действаме.

Какво ще отговорим на Бога, стоейки на колене в храма, тънещ в цветя, билки и в сянката на брезата?

- Вярвам, Господи, помогни на неверието ми. (Марк 9:24)

Прекрасна молитва. Но може би някой някога ще напише молитва не по-лоша от тази и ще добави в нея думи за отваряне на ума, сърцата и душите ни, думи за целителното действие на благодатта и действието на Светия Дух в нас. 

Тази засега неизразена молитва отправя душата ни на празника Троица и със следните думи се моли да не бъде забравена:

И в тоя последен велик и спасителен ден на празника Петдесетница Ти ни показа тайната на Светата, единосъщна, съвечна, неразделима и неслитна Троица и слизането и идването на Светия и животворящ Твой Дух, защото Ти, Владико, си казал: каквото някой поиска в Твое име, безпрепятствено получава от Твоя присносъщен Бог и Отец.

Затова и аз, грешният, при идването на Твоя Свети Дух моля Твоята благост: каквото просих, дай ми за спасение.

Сваляш в ад и извеждаш; свързваш чрез немощ и развързваш чрез сила; Към Теб отправяме благодарност за всичко - за влизането ни в тоя свят и за излизането, които, според Твоето истинско обещание, ни дават надежда, че при бъдещото Твое второ пришествие ще получим възкресение и нетленен живот. *

(откъси от коленопреклонни молитви в деня на Света Троица след празнична литургия по време на Велика Вечерня на Светия Дух)

превод: Ирина Вачкова

източник: pravmir.ru

Още по темата
Още от Проповеди

С живот пред Бога просияла между човеците

15.10.2018 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Каквото и да правим в този свят, трябва да живеем не пред човеците, в угода на тяхното човешко и светско мислене и норми, а само пред Бога. Животът ни пред Бога ще бъде толкова истински, че няма как да не просияе като живот и пред човеците…

Тебе думам, стани (Лука 7:11-16)

08.10.2018 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Всъщност тези две шествия се срещат тук, в храма, срещат се тук, между нас. Ние, умъртвените от греховете и страстите си, идваме тук, за да се срещнем с Христос, да ни даде Той живот, да ни оживотвори, да ни възкреси, да можем отново да бъдем живи…

По Твоята дума ще хвърля мрежата (Лука 5:1-11)

24.09.2018 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

За доверието и недоверието в Божия промисъл според Евангелския разказ (Лука 5:1-11) и Апостолското четиво (Гал. 4:22-31) в Неделя първа след Неделя подир Въздвижение. 23.09.2018, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна...

Какво се случва в центъра