
Петдесетница - последната тайна

В деня на Петдесетница свещеник Константин Камишанов размишлява върху смисъла и значението на празника.
Бог ни е изпратил да се учим да живеем
Ние празнуваме Пасха много по-тържествено, отколкото Възнесение и Петдесетница. Обаче не Пасха е финалът на евангелската история, а Троица. Важността на Пасха е равна на тази на Възнесение и Петдесетница. Равна сред равни.
Не Пасха задава тона в живота на християнина, а слизането на Светия Дух върху Христовите ученици. Посланието на Бога е не да се научим как да умираме, а как да живеем.
И освен всичко останало Възнесение и Петдесетница са в сянката на Пасха - празника на празниците. Така че събитията, които следват Христовото Възкресение,идват сякаш в повече, а многобройните явявания на възкръсналия Иисус - случайни и не много впечатляващи.
Христос възкръсна. Какво повече? Сякаш Му остава само още едно малко усилие - да яви Себе си жив и с това да се сложи край на евангелската история за Христос.
Но Пасхата се оказала недостатъчна. И самото възкресение не се побирало подобаващо в главите на учениците. Всичко било необичайно и непостижимо за апостолите.
Христовите ученици знаели, че хората могат да възкръснат, както възкръснали Лазар и дъщерята на Иаир. Но не по този начин възкръснал Христос. Обърквайки за пореден път представата в главите на учениците си, Той възкръснал не пред погледа на изумената публика, а тайно и в усамотение.
И самото възкресение било необичайно. Неизвестно защо Христос се измъкнал по загадъчен начин от погребалните пелени и, оставяйки обгаряния по тях, изчезнал.
И Христос не просто възкръснал, а след като възкръснал, изчезнал от полезрението на хората.
Така станало и първото възнесение на Христос в духовния свят. На практика Христовите Възнесения били две - два прехода от земята към небето. Едното тайно - на Пасха в нощта на Възкресението, другото - явно, на Елеонската планина, пред очите на народа.
С тези преходи от един свят към друг Христос разкрил пред учениците си своята неотмирност, властта си над смъртта, силата и Божествената Си природа.
Макар че един опитен изследовател на Библията и по възнесението на пророк Илия би забелязал, че Божието царство не е от този свят, но хората не го забелязали, както не забелязал свети апостол Петър духовната природа на света, когато предложил да направи навеси за Христа и Неговите светии на гората Тавор.
Той е могъл да възкръсне и веднага след като го свалили от кръста. Той е могъл да възкръсне и в момента, в който мироносиците дошли на гроба му. Но той възкръснал така, че никой не видял. И това било сторено с умисъл. За да ни покаже, че животът и смъртта Христови не лежат в плоскостта на нашето битие.
Несхватливите апостоли
Но...учениците нищо не проумели. Наложило се възкръсналият Иисус отново да идва в света и пак да проповядва същината на Небесното Царство, ролята на Месията и Неговите отношения с Небесния Отец.
Заради несхватливостта на апостолите се наложило повторно да се явяват ангелите, Христос да повтори многократно поученията си и за втори път да яви своето Възнесение от земята към небето.
До разпятието в Йерусали апостолите осъзнали само това, че Иисус е Месията. Те все още не се досещали за божеството в Христа, за победата над смъртта, за Небесното Царство.
Неслучайно на влизане в Йерусалим, докато Иисус си изливал душата пред тях относно предстоящите страдания, те делили министерски портфейли в бъдещото правителство на царството на Месията и дотягали на Учителя с молби да им даде място до Себе Си.
Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:
ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
Той ги попита: какво искате да ви сторя?
Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а Друг отляво, в славата Ти. (Мк.10:32-37)
Чак до Христовото разпятие апостолите очаквали основано от Него в Йерусалим политическо, реално царство.
След разпятието те били объркани.
В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, и разговаряха помежду си за всичко онова, що се бе случило. И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.
А Той им рече: какви са тия думи, които вървешком разменяте помежду си, и защо сте тъжни? Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?
И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;
А ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; (Лк.24:13-21).
Цели три дни чакали апостолите смяна на политическия строй в Йерусалим! И през ум не им минавало още, че Божието царство не е от този свят, че то няма да настъпи НИКОГА и НИКЪДЕ на земята, нито след три дни, нито след три милиона години.
Именно заради втората част от мисията Си - да посочи точно мястото на Божието Царство и мястото Си в Бога се явявал Христос чак до Петдесетница.
Апостолите дълго не могли да съзрат Бога в човека
И тъй, времето от Пасха до Троица е време на осъзнаване мистическата същност на Христос, на небесното местоположение на Небесното Царство и на това, че самите ние отчасти сме жители на това Царство и роднини на Бога.
За да възприемат духовната природа на Христос и Неговото Царство, за учениците Му една Пасха се оказала малко. В Христос те не могли да видят Бога. Било им извънредно трудно да се разделят с мисълта за всемирно тържество на Израил. Те израснали в среда, в която материалната представа за Божието Царство и недостъпността на Бога било аксиома в духовния живот.
Апостолите били правоверни иудеи и за тях, както и за свещениците им, било еднакво трудно да възприемат божествената природа на Христос. В тяхното съзнание това не би могло да бъде, защото не би могло да бъде.
За елина било обичайно да вижда Бога в човека. А за иудеина това е нещо забранено, което се наказвало със смърт. Именно това, че в двора на Каияфа Иисус се обявил за Син Божи, била причината за Неговото убийство. Като чул, че човек би могъл да бъде вместилище на Бога, първосвещеникът с ужас и гняв раздрал дрехата си и поискал кръвта и смъртта на Иисус.
И Христос им се явявал дотогава, докато не видели Възнесението му. След издигането му в небето те ясно осъзнали, че царството на Месията не е Йерусалим, а е друг свят.
След като им станало ясно, че жилището на Христос е небето, естествено възникнал въпросът как хората са свързани с това небе?
Разяснението се случило в Сионската горница. Бог показал, че посредством духа хората са свързани с небето, с жилището на Бога.
Радостта - проява на благодатта
След това мащабните явявания на Христос приключили.
Но и след Троица апостолите не могли да проумеят същността на боговъплъщението. Бог трябвало да направи още едно важно нещо - с известно лично усилие да им отвори ума.
Проясняването на ума е чудо, равно на възкресение от гроба. Господ им дарил нова способност за дълбинно ирационално възприемане на Бога, на другата реалност на Небесното Царство, което е възможно посредством благодатта.
Една от проявите на благодатта е радостта. Точно тази радост срещаме на страниците на Евангелието в моментите на особено откровение.
Нека обърнем внимание на едва забележимия, но важен детайл от повествованието за радостта, която е и следствие, и признак на по-различен, правилен начин на възприемане на действителността:
И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги.
И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.
Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост (Лк.24:13-21).
Способността на апостолите да възприемат нови сили и знания се превърнала за тях в източник на неизчерпаема енергия, оптимизъм и вечна радост, като верен признак за живот в Духа:
Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се (Фил.4:4)
Кога се слави един член, радват се с него всички членове. Вие сте тяло Христово, а поотделно - членове (1Кор.12:26-27).
И тъй, настъпи празникът Троица 2016 - нашата малка Петдесетница.
Христос е същият. Духът е същият. Ние - също като апостолите, сме приели Светия Дух чрез тайнството Кръщение. Този Свети Дух с нищо не се отличава от Духа, приет от апостолите. Следователно?
Ако сме чужди на Духа, то какво празнуваме?
Ами нищо.
Вместо радост - признак на живот в Духа, имаме проблеми: пристъпи на униние, почти вечен недостиг на сили, безсъница, несигурност за утрешния ден, страх от смъртта и от болести, тъга от безпаричието, досада и непрестанни обиди.
Всичко това взето заедно показва, че ние явно не сме в Духа. Или сме в дух, но в по-различен от Светия Дух.
И какво тогава празнуваме в деня на Троица, щом сме чужди на Духа? В какво се състои нашата Петдесетница? Та нали празнуването означава да бъдем заедно с домакина на празника и приятелите му? Домакинът тук е Бог-Отец с Христа и Светия Дух. Приятелите и почетните гости са апостолите и всички хора, които живеят и почиват в Духа.
Щом не сме в Духа, то какво празнуваме тогава? А ако сме в Духа, защо тогава живеем така, както живеем? И как главата ни още не се е повредила от една такава раздвоена душевна нагласа? Странната тежест на ума замъглява нашия поглед към Бога. Сухото и жестоко сърце не приема радостта от битието с Бога. И духът на самолюбието не допуска в нас духа на любовта.
И отдавна вече тази странност на нашето положение не изненадва, не огорчава, не плаши никого. Ние някак спокойно се отнасяме към такава една двусмисленост на положението ни пред Бога. В двусмислено положение се явяваме на празниците Му, канени и при все това чужди.
Църквата застила с цветя пода на храмовете
И това не учудва и не безпокои никого, освен Христа и самата Църква. Но Христос и Църквата са неуморни в желанието си да ни спасят и просветят.
С цветя и билки застила църквата пода на храмовете, опитвайки се да покаже, че Божието царство е подобно на въжделенна градина и не прилича на сивите ни градове, села и вилички - пристанище за скучаещия пенсионер с картофите, комарите и съседите.
Църквата моделира пространството, в което се смесват небето и земята - градина с райски цветя, ангели и свети угодници.
Тя прави това, за да можем с телесния си взор да видим доказателствата за това, че горният свят е по-добър от нашия и си струва да се стремим към него.
Христос също не стои настрана и се труди заедно с Църквата като непрекъснато излива Светия Дух върху нас.
С нас на Троица се случва същото, като някога с апостолите в Сионската горница: Бог се старае да ни отвори ума, изпраща ни Светия Дух.
В този ден църката пее такива думи, адресирани към сърцето:
Всичко дава Дух Свети: източва пророчества, свещеници поставя, неграмотните научи на мъдрост, рибарите яви като богослови, събира целия църковен събор. Единосъщен и съпрестолен на Отца и Сина, Утешителю, слава Тебе! (откъс от Вечерня на празника на Светата Петдесетница).
В този ден трябва да си спомним думите на Бога за новото сърце и новия дух:
Ще ви взема из народите, ще ви събера от всички страни ... и ще се очистите от всички ваши скверноти... Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът.
Ще вложа във вас Моя Дух... И ще живеете на земята, която дадох на отците ви, и ще бъдете Мой народ, и Аз ще бъда ваш Бог (Иезек. 36:24-28)
И ще дойдем при Него и жилище у него ще направим (Иоан 14:23).
Тогава защо наистина не послушаме Бога, който в деня на Петдесетница разкрива от какво всъщност се състои светът и какви са условията на нашето влизане в Царството Небесно?
Сега вярвате ли?
Нищо не губим в този век, ако послушаме Бога и Църквата, но ще получим всичко в бъдещия век. Ако не послушаме Бога и Църквата, всичко ще изгубим в бъдещия век и в този живот няма да спечелим нищо, освен да спестим от свещи.
Нашият застой е нашето земно наследство. Той ни дърпа обратно, не ни позволява да виждаме и чуваме Бога. Не трябва да се отчайваме. С нищо не сме по-добри или по-лоши от живущите преди нас. Хората преди нас също страдали от душевен застой, но не се отчайвали, а се стремели към Бога и са Го молили да им помогне да се спасят, в което можем да се убедим от древните песнопения на Църквата.
Защото Ти, Владико, си казал: каквото някой поиска в Твое име, безпрепятствено получава от Твоя присносъщен Бог и Отец. Затова и аз, грешният, при идването на Твоя Свети Дух моля Твоята благост: каквото просих, дай ми за спасение...
Ти си състрадателният и милостивият, Който безгрешно си станал участник на нашата плът. И тъй, Господи, дай на людете Си Твоите щедрости; послушай ни от Твоето свято небе; освети ни със силата на Твоята спасителна десница.*
Господ ни е явил точно толкова благодат и чудеса, колкото и на любимите Си апостоли. И затова и нас има основание да попита, както попитал и апостолите:
- А сега вярвате ли?
Какво означава това?
Всички ние сме прочели Евангелието. Знаем всичките тайни на Възкресението, Възнесението, Рождеството и тайната на Троица. И възниква въпросът: знаейки всичко това, вярваме ли?
Вярата не е знание, а начин на живот с Бога. Знанието го имаме, а вяра имаме ли?
В деня на Троица като че ли се приключва с разкриването на всички тайни, явени от Бога. И е естестено в този ден Бог да ни повтори въпроса, адресован към апостолите:
- А сега вярвате ли?
Тоест, готови ли сте да живеете с Бога не на думи, а на дело?
Бог няма какво повече да ни каже. Той няма вече тайни от нас. Всичко е открито. Последната тайна е съобщена на човека в дена на Петдесетница. Празникът Троица е време на точно този въпрос относно вярата и на нашия отговор. Дошъл е нашият ред да действаме.
Какво ще отговорим на Бога, стоейки на колене в храма, тънещ в цветя, билки и в сянката на брезата?
- Вярвам, Господи, помогни на неверието ми. (Марк 9:24)
Прекрасна молитва. Но може би някой някога ще напише молитва не по-лоша от тази и ще добави в нея думи за отваряне на ума, сърцата и душите ни, думи за целителното действие на благодатта и действието на Светия Дух в нас.
Тази засега неизразена молитва отправя душата ни на празника Троица и със следните думи се моли да не бъде забравена:
И в тоя последен велик и спасителен ден на празника Петдесетница Ти ни показа тайната на Светата, единосъщна, съвечна, неразделима и неслитна Троица и слизането и идването на Светия и животворящ Твой Дух, защото Ти, Владико, си казал: каквото някой поиска в Твое име, безпрепятствено получава от Твоя присносъщен Бог и Отец.
Затова и аз, грешният, при идването на Твоя Свети Дух моля Твоята благост: каквото просих, дай ми за спасение.
Сваляш в ад и извеждаш; свързваш чрез немощ и развързваш чрез сила; Към Теб отправяме благодарност за всичко - за влизането ни в тоя свят и за излизането, които, според Твоето истинско обещание, ни дават надежда, че при бъдещото Твое второ пришествие ще получим възкресение и нетленен живот. *
* (откъси от коленопреклонни молитви в деня на Света Троица след празнична литургия по време на Велика Вечерня на Светия Дух)
превод: Ирина Вачкова
източник: pravmir.ru
Къде са вашите мебели?
Проповед на отец Илия Попов по притчата за безумния богаташ (Лука 12:16-21) - за духовната смърт и богатеенето за Бога и ближните. 9-та Неделя след Неделя подир Въздвижение, 2018 г.
Кой е нашият ближен?
Около нас има много хора, които са изпоранени като този човек в разказа на Христос. И точно на тези хора можем да обърнем внимание. Обикновено човешко внимание към хората, които са сами...
Как да запълним пропастта между нашия свят и Божествения
Бог създава този свят, за да можем да общуваме с Него. Бог създава човека за общуване с Бога. И да може целият свят чрез човека да стане едно с Бога. Ала как да общуваме с Бога, щом не можем да общуваме помежду си... (05.11.2017 г.)
Какво се случва в центъра

Ораторски форум „Св. Климент Охридски” - есен, 2023
Преславският събор и значението му за българската история беше темата на Младежкия ораторски форум „Св. Климент Охридски” през 2023 г. На финалния кръг на есенното издание се явиха общо 31 участници от двете възрастови групи...

Алтернатива - ноември, 2023
Излезе от печат ноемврийският брой на сп. „Алтернатива”. Празникът Въведение Богородично, честван у нас и като ден на християнското семейство и младеж, задава темата в изданието този месец Има ли място за Христос в семейството днес?

Детската школа „Кандилце” открива учебната година
На 15 октомври започват заниманията на енорийската детска школа „Кандилце”. След Литургията в залата на втория етаж на храм „Св. Архангел Михаил” ще бъде представена програмата до края на календарната година и ще се проведе първото занимание с децата (възраст 10-14 г.)...
Ценности
1 ноември. За началото на празника
Пост. Кое е по-блажно: октопод или попара със сирене? (+ВИДЕО)
Образът на св. Климент Охридски в паметта на Църквата и в контекста на нашето съвремие
Семейство и възпитание
Семейството като рай за детето (+Видео)
Най-важното условие за щастието на детето
Моята история
Нови книги
Отвъд тези хоризонти. Квантовата теория и християнската вяра
„Духовни беседи”, I том - св. Софроний Атонски
Въведение Богородично
Днес е началото на Божия промисъл за нашето спасение
Ярък пример и вдъхновение за живот