Oмилия четиринадесета - на Благовещение на Пречистата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария

24.03.2017 г.
Автор: Св. Григорий Палама

Като изброява различните дела на творението и съзерцава в тях Божията премъдрост, Псалмопевецът пророк, изцяло обхванат от възхищение, в средата на писанието е възкликнал: Да се възвеличат делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро (Пс. 103:24). А сега, като посягам според силите си да възвестя и да възхваля явяването в плът на сътворилото всичко Слово, как да направя така, че речта ми да отговаря темата? Защото, ако всичко е изпълнено с чудото, че онова, което е дошло в битие от несъществуващото се явява божествено и славно дело, то колко по чудесно, божествено и достойно за възпяване от нас е това, че от разряда на творенията то е станало Бог – и не просто Бог, а Това, Което е истински Бог, – и то след като нашето естество не е пожелало и не е успяло да запази достойнството, в което е било създадено и затова справедливо е било низвергнато в най-нисък елемент на земята. И това, че нашето естество е станало едно с Бога и така ни е било дарувано връщане към най-доброто състояние, е до такава степен велико и божествено, неизказано и непостижимо, че и за светите ангели, и за хората, и даже за самите пророци – макар и те да са виждали действията на Духа – то е пребивавало (като) съкровено Тайнство, наистина познаваемо от века. И какво говоря – докато се сбъднало, – щом като и след това то си остава тайна; не в смисъл дали се е сбъднало, или не, но в смисъл по какъв начин е станало. Ние вярваме, но не знаем, покланяме се, но не научаваме. И се покланяме и вярваме само посредством Духа. Божието никой не знае, освен Божият Дух (1 Кор. 2:11), и именно чрез Него ние се покланяме и се молим, казва апостолът.

Празнуваният от нас ден ясно показва, че това тайнство е непостижимо не само за хората, но и за ангелите, и за самите архангели. Защото наистина ар­хангел е благовестил Зачатието на Девата, но когато Тя пожелала да узнае по какъв начин то ще стане и му казала: Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам (Лук. 1:34), то архангелът, който съвсем не бил в състо­яние да обясни този начин на зачатие, сам прибегнал към Бога: Дух Светии ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени (Лук. 1:35). Същото би се слу­чило, ако някой беше попитал Мойсей по какъв начин е създаден човекът от земя, как от пръстта са се съз­дали костите, жилите и плътта, по какъв начин от безчуственото са произлезли чувствата. Но (също и) – по какъв начин от реброто на Адам отново се е появил човек? Как тази кост се е разтеглила, разделила е, наместила се е и се е съчетала? По какъв начин от нея са произлезли вътрешните органи, различните сокове на жлезите и други подобни? И така, ако някой би поставил такива въпроси на Мойсей, той не би казал повече от това, че Бог е, Който е взел земна пръст и е създал Адам, взел е едно от ребрата му и е сътворил Ева. Така че той е казал кой е създал, но по какъв начин това е станало, не е казал. А ако после е споменавал за Елисавета, че е заченала в старост и безплодие, то е защото не е имал да каже нищо повече от това, че у Бога няма да остане безсилна нито една дума. Така че, какво е можел да открие архангелът относно действието, със силата на което Девата е трябвало да зачене и да роди? Всичко, казано й от него, е съдържало нещо по-голямо, и в същото време още повече е задьлбочавало тайната. Защото той казва: Дух Светии ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени. Защо? Защото Роденото не е Пророк и не е просто човек като Адам, но ще се нарече Син на Всевишния и Спасител, и Избавител на човешкия род, и Вечен Цар. Защото както падналите от върховете на планините камъни, търкалящи се чак до подножието, преминават много урви и пропасти, така и нас, отпадналите от дадените в рая заповеди и от блажения живот в него и пропаднали даже до ада, са ни постигнали много бедствия. Защото от земята не са израснали толкова тръни и бодили, колкото тръни на злите страсти и отвратителни бодили на греха сме познали като последица от проклятието над Праотеца. И нашият род е придобил не само тази печал, която Прамайката получила като свой жребий вследствие от проклятието, което я осъжда да ражда с болка, но може да се каже, че целият ни живот се е изпълнил с печал и мъка. Но от момента, когато човеколюбивият Бог, Който ни е създал, по Своето милосърдие приклонил небесата и слязъл, и възприел от Светата Дева нашето естество, Той го обновил и го върнал, и дори нещо повече – извел го на божествена и небесна висота. Като желаел Да извърши, или по-точно – да приведе в изпълнение, Своя предвечен замисъл, Той, както казва свети евангелист Лука, изпратил Архангел Гавриил в Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.

И така, Бог изпратил Архангела при Девата, Ко­ято направил Своя Майка, като запазил девството й със силата на Благовещението. Защото, ако беше заче­нала от семе, то родилият се не би станал нито нов Човек, нито безгрешен, нито Спасител на грешници­те. Понеже движението на плътта към създаване на деца, като се смеси безпорядъчно с установения от Бога замисъл за нас, овладява способностите ни и ги прави не съвсем свободни от греха. Затова и Давид е казал: В беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми (Пс. 50:7). И така, ако Божието зачатие произхожда­ше от семе, то Той не би бил нов Човек, нито Началник на новия и никак неостаряващ живот. Защото, ако беше наследник на прародителския грях, Той не би могъл да носи в Себе Си пълнотата на чистото Божество и да направи плътта Си непрестанен източник на освещаване, както и не би могъл да умие с изобилие от сила осквернението на прародителите, нито впоследствие да доведе до освещаване всичко съществуващо, затова не Ангел, нито човек, но Сам Господ, въплътил се в утробата на Дева и пребъдващ като неизменен Бог, е дошъл и ни е спасил.

Подобавало е също така и на Девата да има свидетелка на безсеменното й зачатие и помощница в това, което се е извършвало в делото на домостроител­ството. А какво е било то? Възхождането във Витлеем, където Рождението Му е било възвестявано и славено и от небесните Ангели; идването Му в храма, където Младенецът е бил засвидетелстван от Симеон и Анна като Господ на живота и смъртта; бягството от Ирод в Египет и връщането оттам, съгласно свещеното пророчество, и други (събития), които няма нужда сега да изброяваме. Заради това Йосиф е бил взет за обручник, и Ангелът е бил изпратен при Девата, сгодена за мъж на име Йосиф. И изразът: от дома и рода Давидов се отнася за двамата, защото и двамата – и Девата, и Йосиф – произлизат от рода на Давид. И името на девицата, се казва, беше Мариам. Тази дума в превод означава „Господарка”. Тоест това име представя достойнството на Девата и утвърждава Девството, особеността на Нейния начин на живот, внимателността й във всичко – или да го изразим с една дума – нейната всенепорочност. Защото, носейки господствено (т.е. с истинско величие) знаменателното име Дева, Тя е притежавала съвършена чистота, била е Дева и по тяло, и по душа, и със силите на душата си и с богатството на всичките си телесни чувства, нямащи ни най-малък недостатък. И всичко до такава степен напълно утвърдено и ненарушено, във всичко и за всички времена, както подобава на Господарка. Тъй като Тя е като Врата на съкровищница и запечатана книга, която пази от очите съкровените писания, затова и за Нея е било написано: „Това е Запечатаната книга”, и „Вратата ще бъде заключена и никой да мине през Нея”.

Но и по една друга причина Девата е Господарка по достойнство, а именно – като господстваща над всички, тъй като е заченала в девство и божествено е родила по естество Владиката на този свят. И още нещо – Тя е Господарка не само като свободна от робството и като участница в божественото господство, но и като извор и корен на освобождаването на човешкия род, и особено по силата на неизказаното й радостно Раждане. Защото сгодената за мъжа жена по-скоро се намира под господар, отколкото самата тя да е господарка, и особено поради многоболезненото и мъчително раждане, според проклятието над Ева: с болки ще раждаш деца, и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе (Бит. 3:16). Като е освободила, човешкия род от това проклятие, Девата Майка вместо него е приела приветствие и благословение чрез Ангела, защото е казано: Ангелът влезе при нея и рече: Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените (Лук. 1:28). Като й казва: Господ е с тебе, той не й предвъзвестява бъдещето, но и възвестява, че невидимо за Нея той вече е видял как става това. И като разбира, че Тя е средоточие на божествените и човешките дарования и е украсена с цялата благодат на Божествения Дух, той в истината Я провъзгласява за Благодатна. Удивен, че Тя вече е заче­ла Този, в Когото са всички съкровища, и предвидял, че бременността й не е свързана с теготи и раждането ще бъде без болка, той Я приканва да се радва и справедливо Я обявява за единствената Благословена и Славна сред жените – защото няма друга жена, която поради преизобилната си слава да се равнява на Девата Богородица.

Но като го видяла и се изплашила да не би това да е някакъв прелъстителен ангел, въвеждащ в заблуждение неразсъдливите, подобно на излъгалия Ева, Девата приела приветствието не без да го изпита, и като не разбирала напълно в какво се състои близостта й с Бога, за която той й благовестия, Тя, както е написа­но, в сърцето си се смутила от думите му, държейки се твърдо за девството. И размисляше, какъв ли е тоя поздрав (Лук. 1:29). Затова и Архангелът веднага отст­ранява този приятен Богу страх на благодатната Дева, като й казва: Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога (Лук. 1:30). Каква е тази благодат? Благодат, с която само за Единия Могъщ е възможно да извърши невъзможното и която е запазена само за Теб преди всички векове. Защото ще заченеш в утробата; но като чуеш за зачатието, казва той, никак не предполагай, че девството Ти е отменено, не се трево­жи и не се смущавай; защото, посочил той, когато думите ще заченеш се казват на Девата, това означава, че зачатието ще върви ръка за ръка с девството.

И така, ще заченеш, казал той, и ще родиш Син. Защото – имайки това, което имаш, и при запазване целостта на девството Си – Ти ще заченеш и ще ро­диш Сина на Всевишния. Това като предвидил и Исаия преди много години, казал: Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син (Ис. 7:14) и Пристъпих към Пророчицата (Ис. 8:3). Как пророкът е пристъпил към Пророчицата?  Така, както сега Архангелът пристъпил към Нея – защото това, което Архангелът видял сега, е същото, което пророкът предвидял и предсказал. Що се отнася до думата „Пророчица”, тя се отнася до Де­вата, тъй като Тя е имала пророчески дар, което ще удостовери пред всеки Нейната песен към Бога в Еван­гелието (Лук. 1:46-55). И така, пристъпил, се казва, Исаия към Пророчицата (в пророчески дух, разбира се) и Тя заченала в утробата, избегнала родилните болки още преди да са настъпили, и родила Син. Сега Архан­гелът й казва: Ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус (което в превод озна­чава „Спасител”); Той ще бъде велик (Лук. 1:31, 32). А Исаия още е казал: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира, Отец на бъдещия век (Ис. 9:6). С това се съгласува и казаното от Архангела: Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния (Лук. 1:32).

Защо той не е казал: „е велик и Син на Всевиш­ния”, а ще бъде и ще се нарече? Защото говори само за човешката природа на Христа, като разкрива заедно с това, че Той ще бъде познат от всички и от всички ще бъде провъзгласен за Такъв. Както и Павел е казал по-късно: Бог се яви в плът, проповядван биде на народи, приет с вяра в света (1 Тим. 3:16). Но Ангелът доба­вя, като казва: ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида, и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край (Лук. 1:32, 33); а Този, Чието царство няма край и пребъдва во веки, е Бог. Но Той има за отец и Давид – това означава, че Той е също така и Човек. По такъв начин Този, Който пред­стои да се роди, е Бог и заедно с това и Човек – Син Човешки и Син Божий, приемащ като Човек от Бога и Отца неизменно царство, както това е видял и предвъзвестил Даниил, казвайки: Видях, че бидоха поста­вени престоли, и седна Старият по дни ... и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него. И Нему бе да­дена власт, слава и Царство, за да Му служат всички народи, племена и езици; владичеството Му е влади­чество вечно, което няма да премине, и Царството Му не ще се разруши (Дан. 7:9-14).

Ще седне на престола на Давид и ще се възцари над дома на Иаковов – защото Иаков наистина е Пат­риарх на всички благочестиви, а Давид е първият от всички царе, който благочестиво и богоугодно царувал по подобие на Христос, Чието патриаршеско и царско служение било съчетано в едно небесно начало. А благодатната Дева, като чула необикновените и божест­вени слова на Архангела към Нея: Господ е с тебе, и Ще заченеш и ще родиш Син, Който ще царува во веки – Син на Всевишния, казала: Как ще бъде това, кога­то аз мъж не познавам (Лук. 1:34). Защото, макар и Благовещението, което ми носиш, да е твърде духовно и по-висше от телесните страсти, ти Ми възвестяваш зачатие, и носене на плод, и раждане, които следват от зачатието – и как ще бъде това, когато Аз мъж не познавам, казала Тя. Девата казала това не защото не повярвала на думите на Архангела, но от желание да узнае, ако е възможно, как ще се случи това. Затова и Архангелът й отговаря: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Свето­то, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Бо­жий. Тъй като Ти наистина си свята и благодатна, Дево, казва той, Светият Дух на Свой ред ще слезе върху Ти, чрез по-възвишено прибавяне на освещение, като уст­ройва и подготвя Божието действие в Теб, и силата на Всевишния ще Те осени, като Те подкрепя, и заедно с осенението и съприкосновението ще създаде в Теб чо­вешко естество, така че Роденото от Теб да е Свято, Син Божий, Сила на Всевишния, възприела човешко естество. Ето и Елисавета, Твоята родственица, която беше неплодна през целия си живот, сега в старостта си, по Божия воля, е непразна по чуден начин, защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума (Лук. 1:37). Как постъпила в отговор на това благодатната Дева и Нейният божествен и несравним дух? На свой ред Тя прибягнала към Бога и се обърнала с молитва към Него, като казала на Архангела: ако Светият Дух, как­то ти казваш, слезе върху ми, очиствайки и укрепявай­ки още повече моето естество, за да принеса спасител­ния Плод; ако силата на Всевишния ме осени и като произведе безсеменно зачатие, създаде в мен като Чо­век Този, Който е истински Бог; ако Роденото е Свято и Божий Син, и Бог, и вечен Цар – тъй като у Бога няма да остане безсилна нито една дума – то ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти (Лук. 1:38). И Ангелът си отишъл от нея, като оставил в ут­робата й Съчеталия се с плътта й Творец на всичко, на Когото чрез това съчетаване тя послужила, дарувай­ки спасение на света. Също и Исаия чрез това, което видял и бил удостоен блажено да изпита, ясно го пред­начертал – защото той видял, че серафим взел въглен от небесния, мислен жертвеник, не непосредствено, а с помощта на клещи, и чрез тях се докоснал до устни­те на Пророка, като го очистил. Това велико видение с клещите е съдържало същото, каквото и това, което видял Мойсей, а именно – горящата къпина, която не изгаряла. Кой не знае, че тази Дева-Майка е и Къпи­ната, и Клещите, и чрез зачатието е приела неизгарящо Божествения Огън в Себе Си при служението на Архангела, съчетал чрез Нея Унищожителя на грехо­вете на света – с човешкия род, и чрез това неизказано съчетаване очистил ни напълно. И така, Девата Майка се явява като че единствената граница между тварното и несътвореното (Божественото) естество; и всички, които познават Бога, ще познаят и Нея – като Място на Невместимия; и всички, които възхваляват Бога, ще възпеят и Нея след Бога. Тя е Причина и на билите преди Нея (благословения и дарове за човеш­кия род), и Покровителка на настоящите, и Ходатайка на вечните. Тя е Основа на Пророците, Начало на Апостолите, Утвърждение на Мъчениците, Основание на Учителите. Тя е слава за всички на земята, Радост за тези на небето, Украшение на цялото създание. Тя е Начало, Извор и Корен, приготвен ни на небесата, надежда, която дано всички да получим по Нейните молитви за нас, в славата на Родения преди вековете от Отца и въплътил се през последните времена от Нея Иисус Христос, нашия Господ, на Когото подобава вся­ка слава, чест и поклонение сега и винаги и во веки веков. Амин.

Из „Беседи (Омилии) I. Беседи върху Постния Триод”, Православно отечество, 2015

Още по темата
Още от Нашата вяра

За опазването на петте сетива - 2

14.07.2022 г. | Св. Никодим Светогорец | Нашата вяра

Според св. Василий Велики, очите са две нематериални ръце, чрез които душата усеща всичко, което се намира далеч от нея. Пази внимателно очите си, защото идолите на зрението се запечатват дълбоко в паметта - остаряваме и умираме заедно с тях...

Молитва за Отечеството и народа ни

22.06.2022 г. | Нашата вяра

Преблагий и всевишний Боже, Господарю на цялата земя и Царю на всички народи! Пред Твоята всемогъща власт и пред възвишения Твой престол ние се прекланяме и смирено Те молим милостиво да погледнеш на нашето Отечество и на нашия народ.

Петдесетница - 2 част

12.06.2022 г. | Митрополит Йеротей Влахос | Нашата вяра

Чрез тайнството Кръщение човекът става член на Църквата, член на Тялото Христово. За апостолите денят на кръщението бил именно денят на Петдесетница. И Христос за тях бил не само Учител, но и Глава... Слизайки над учениците, Светият Дух ги кръстил...

Какво се случва в центъра