Христовото възкресение – обновяване на света

28.04.2019 г.
Слизане в ада. Стенопис от църквата-музей Св. София (Hagia Sophia)
Автор: протойерей Георги Флоровски

В смъртта на Спасителя се откри невъзможността Той да умре. В пълнотата на своята човешка природа Спасителят е бил смъртен, защото и за първосъздаденото и непорочно човешко естество е възможно да умре. Спасителят е бил убит и наистина е умрял. Но както е казал апостол Петър: „....тя (смъртта) не можеше да Го удържи” (Дея. 2: 24). Не можеше или беше непосилно за нея. Обяснявайки тези думи, Йоан Златоуст отбелязва: „Той сам е допуснал да бъде удържан...И удържайки Го, самата смърт се е мъчила сякаш с родилни мъки, и страшно е страдала... и Той възкръсна така, че да не умира повече по никакъв начин”. Той е присносъщият Живот, и затова със самия факт на Своята смърт Богочовекът разрушава смъртта... Самото му слизане в областта на смъртта е явление на Живота... С пришествието Си в ада, Той оживотворява самата смърт. И с възкресението се показва цялата немощ на смъртта. Развъплътената в смъртта душа на Христа, изпълнена с Божествена сила, отново се съединява със своето тяло, което е пребивавало в смъртна нетленна разлъка, към което не се е прилепило трупното тление, трупното разложение.

В смъртта на Господа се откри, че пречистото Му тяло не е подвластно на тлението, че То е свободно от онази мъртвост, в която се облича първосъздадената човешка природа чрез непослушание и грях. В първия Адам възможността на смъртта, чрез престъпване на заповедта, се е разкрила в действителността на смъртта. В последния Адам възможността на безсмъртието, чрез чистотата и послушанието, се е осъществила в действителността на нетлението, в невъзможността на умирането. И затова психофизичният състав на човешкото естество в Христа се оказва стабилен и неразрушим. Отделянето на плътта от душата не се превръща в разрив. Та нали във всяка смърт разделянето на душата и тялото не е окончателна, остава винаги някаква връзка... В смъртта на Спасителя тази връзка се оказва не само „познавателна” – душата Му не престава да бъде „жизнена сила”. Затова Неговата смърт, при цялата й действителност, при цялата действителност на смъртното разделяне на душата от тялото, се оказва най-вече сън – „заспал чрез плътта, като мъртъв”.

Още не се отменя действителността на смъртта, но се открива нейното безсилие. Господ действително, истинно умира. Но в Неговата смърт, силата на възкресението във висша степен се оказва присъща на всяка смърт – и при това се проявява не само като проста възможност, но именно като сила. Към смъртта на Господа в цялата си пълнота се отнася даденият от Самия Него образ на пшеничното зрънце (Ин. 12: 24). И чрез Неговата смърт се открива славата Божия: „и прославих, и пак ще прославя” (Йоан. 12: 28). В „собственото” тяло на въплътеното Слово сроковете на смъртта и възкресението се съкращават... „сее се в немощ – възкръсва в сила; сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно” (1Кор. 15: 43-44). За Богочовека това се извършва в „тридневието на смъртта”. „Не за дълго остави Той Своя храм, тялото, в мъртво състояние, но едва показвайки го мъртво от прилепената към него смърт, веднага го възкреси в третия ден, възнасяйки със себе си и знамението на победата над смъртта, т.е. явеното в тялото нетление и непричастност към страданието. Той би могъл и в самата минута на смъртта да въздигне тялото си и да го покаже отново живо”. Така е говорил свети Атанасий, стараейки се да покаже победният и възкресен смисъл на Христовата смърт. В тайнственото „тридневие на смъртта” нетленното тяло на Господа се преобразува в тяло на славата, облича се в сила и светлина. Зърното прораства... И Господ възстава от мъртвите, като Младоженец излиза от гроба... Това се извършва чрез силата Божия, както чрез силата Божия ще се извърши и всеобщото възкресение в последния ден. И чрез възкресението се изпълнява въплъщението като явление на живота в човешкото естество.

Възкресението Христово е било победа не само над Неговата смърт, но над смъртта изобщо – „празнуваме умъртвяването на смъртта, адовото разрушаване, началото на другото вечното житие”. Във Възкресението Христово съвъзкръсва цялото човечество, цялото човешко естество – „родът човешки в нетление ще се облече”. Съвъзкръсва не в онзи смисъл, че всички възстават от гробовете – хората продължават да умират...но е отменена безнадежността на умирането, смъртта е обезсилена, на цялото човешко естество е дадена възможността и силата на възкресението... „Наистина, ние и сега умираме със същата смърт – казва свети Йоан Златоуст – но не оставаме в нея;и това не значи да умираме...Силата на смъртта и нейната исконност е в това, че умрелият вече няма възможност да се върне към живота... Ако пък след смъртта той оживее, и при това за по-добър живот, то това вече не е смърт, а успение”.

Отменено е „осъждането на смърт – както се изказва св. Атанасий – с прекратяването и унищожаването на тлението чрез благодатта на възкресението, ние вече се оттегляме само за известно време, поради смъртността на тялото; подобно на семената, попадайки в земята, ние не загиваме, но посадени ще възкръснем – защото смъртта е опразнена по благодатта на Спасителя”. Това е било излекуване и обновяване на естеството, и затова в него има известна неотменимост: всички ще възкръснат към психофизическата пълнота на битието, макар и изменена. Но оттук нататък всяко развъплъщаване е временно... Това се осъществява с Кръстната сила – чрез съкрушаване на мрачните дялове на ада... Разрушил си смъртта с Твоя Кръст”.

С особена сила св. Григорий Нисийски разкрива органическата връзка между Кръста и Възкресението. Възкресението е не само следствие, но и плод на Кръстната смърт... св. Григорий подчертава два момента: неразделността на ипостастното единство, в която се съединяват душата и плътта на Христа и във времето на смъртната разлъка, и съвършената безгрешност на Спасителя – „чийто живот е безгрешен, при когото единението с Бога е съвършено неразривно”. „Когато нашето естество по свойствения му порядък и във Въплътилия се е подбудено към разделение на душата и тялото – е казал св. Григорий – Той отново сякаш с някакво лепило, т.е. с Божествена сила, свърза разделеното, доведе разтрогнатото до неразривно единство. Това е възкресението – възвръщане в неразлагаемо единство на онова, което е било свързано преди и което след разделянето отново се съединява”. Съединява се, за да се върне първоначалната благодат към човечеството и ние отново да влезем във вечния живот, след Като порока, смесен с нашата природа, изчезне чрез разпадането на нашия състав... И тъй както началото на смъртта, възникнало в единия, е преминало върху целия човешки род, така и началото на възкресението чрез Единия се разпространява на цялото човечество ..., защото, когато във възприетия от Него човешки състав, при разрешението, душата отново се е върнала в тялото, тогава съединяването на разделеното, като от някое начало във възможността, се разпространява на цялото човешко естество. Това е и тайнството на Божието домостроителство за човека и възкръсването от мъртвите”.

На друго място св. Григорий пояснява своята мисъл със сравнение с преломената тръстика, разсечена на две. Ако някой започне да напасва счупените части от едната страна, по необходимост ще сложи и другата – „цялата разделена тръстика всецяло ще се съедини”. Така и възсъединяването на душата и тялото в Христа отново привежда в единство „цялото човешко естество, разделено на две части от смъртта”, чрез надеждата на възкресението, устройвайки връзка между разделените части... В Адам нашето естество сякаш е разсечено на две чрез греха. И ето, че в Христа този разрив се сраства съвършено. Това всъщност е опразването на смъртта – по-добре казано, смъртността... С други думи, потенциално и динамично възстановяване на пълнотата и целостта на човешкото битие.

В спасението е нужно да различаваме лекуването на естеството и лекуването на волята ... Естеството се лекува и изцелява именно чрез силата на вседействена Божия милост.  Може да се каже – чрез „силата на благодатта”. В Христа цялото човешко естество бива изцелявано всецяло и в целия си обем е изцеляването от непълнотата и смъртността. Това възстановяване на пълнотата ще се открие при всеобщото възкресение на всички и добрите и злите... По естество никой не е извън царствената власт на Христа, никой не е се отчуждава от силата на възкресението... но волята на човека не се изцелява насилствено, защото целият смисъл на изцелението на волята е в нейното свободно обръщане, в творческото устремяване към Бога.  Волята на човека се изцелява само в подвига и в свободата... Само чрез подвига човек влиза в онзи вечен живот, който се открива в Христа ... И влиза в него чрез волното си „умиране” с Христа. Отново пътят на живота се открива чрез смъртта, чрез отричането, чрез умирането ... всеки трябва да се съедини с Христа лично и свободно – в съгласие да вярва, в съгласие да обича ... Трябва да се отрече от себе си, един вид „да погуби душата си” заради Христа, да вземе кръста си и да го последва. (Лук. 9: 22-24, Мк. 8: 31-38, Мат. 16: 21-28, 10: 38-39)

Превод от руски: Йоанна Калешева

Източник:  „Амвон”, бр.1, 2010

Още по темата
Още от Нашата вяра

За опазването на петте сетива - 2

14.07.2022 г. | Св. Никодим Светогорец | Нашата вяра

Според св. Василий Велики, очите са две нематериални ръце, чрез които душата усеща всичко, което се намира далеч от нея. Пази внимателно очите си, защото идолите на зрението се запечатват дълбоко в паметта - остаряваме и умираме заедно с тях...

Молитва за Отечеството и народа ни

22.06.2022 г. | Нашата вяра

Преблагий и всевишний Боже, Господарю на цялата земя и Царю на всички народи! Пред Твоята всемогъща власт и пред възвишения Твой престол ние се прекланяме и смирено Те молим милостиво да погледнеш на нашето Отечество и на нашия народ.

Петдесетница - 2 част

12.06.2022 г. | Митрополит Йеротей Влахос | Нашата вяра

Чрез тайнството Кръщение човекът става член на Църквата, член на Тялото Христово. За апостолите денят на кръщението бил именно денят на Петдесетница. И Христос за тях бил не само Учител, но и Глава... Слизайки над учениците, Светият Дух ги кръстил...

Какво се случва в центъра