О, времена! О, нрави!

13.12.2016 г.
pravmir.ru
Автор: Никита Филатов

Какво възпитава човека? Как архитектурата и обликът на градовете са свързани с нравствените ценности и свидетелстват за състоянието на обществото? За уникалните особености на руските храмове и за влиянието на руската архитектура зад граница. Разговор с протойерей Александър Салтиков, настоятел на храм „Възкресение Христово” в Кадашѝ, Москва, декан на факултета по църковни изкуства на Православния Свято-Тихоновски хуманитарен университет, член на Съюза на художниците на Русия.

Отец Александър, темата на нашата среща е „О, времена! О, нрави!” Какви нрави, според Вас, царят сега?

В наше време царят не нрави, а безнравственост. Нравите дават положителен поглед към света, в неговата хармония и ред, а обществото и отношението към ближния се градят на определени, последователни принципи. Говоря обобщено, защото нравите биват различни: всяка цивилизации има свои. Разбира се, има и общочовешки нрави: заповедта „не убивай”, например, е адресирана към всички, както и „не кради”, и други заповеди. Но като цяло всяка цивилизация (досега се наброяват някъде около 20) има свои принципи и особености. Ние живеем в Русия, възпитани сме в традициите на християнската цивилизация и православната култура. И когато говорим за нравите, имаме предвид нравствените понятия, основани на Евангелието и традициите на Православната Църква.

Но в нашата страна почти през целия ХХ век християнските традиции и християнските ценности бяха подлагани на яростна атака от страна на държавния атеизъм. Държавата провъзгласяваше атеизма за своя официална политика, дори може да кажем, че у нас господстваше така нареченият войнстващ атеизъм, който водеше „борба с религията” в продължение на 70 години. Практически три наши поколения израснаха и живяха в условията на този атеизъм, целящ именно да разруши нравствените основи на обществото. Разбира се, мнозина ще ми кажат: „Как така да разруши нравствените основи?! Ето ние, макар и да бяхме партийни, но се отнасяхме към живота не както сегашната младеж. По наше време нямаше кражби, нямаше такава разюзданост и разврат. Бяхме хора с принципи. И не само комунистите, но и безпартийните”. На тях мога да отговоря следното: през ХХ век ние все още се крепяхме за сметка на „запасите” от християнска нравственост, натрупани от предишните поколения. Защото нравствените сили се предават от поколение на поколение, но не задълго.

Примерно колко време може да се предават нравствените сили?

Нравственото богатство се предава само на децата. Така че практически го наследява само едно поколение. За внуците този нравствен запас не достига.

Как мислите, наша страна възстанови ли се от удара, който ѝ беше нанесен от безбожниците?

Не, все още не се е възстановила. Нещо повече, сега в нашата страна в сферата на нравствеността, както и във всички сфери на нашия живот текат противоречиви процеси – в сферата на държавата, на културата, сред народа, в личния живот на всеки от нас. Разбира се, има и някакъв процес на възраждане, но тай е основан на някои важни и положителни явления на нашето време. Към тях може да отнесем възможността да бъдем свободни. Днешното поколение вече не разбира, какво значи липса на свобода, нещо, което преживя моето поколение. Въобще какво значи липса на обикновена физическа свобода, както и нравствена, и духовна… Но това е отделна тема, на която може да се говори много дълго. Важно е обаче да се знае, че свободата е нещо хубаво, стига да умеем да я използваме. Свободата е естествена потребност на човека, но той има и други потребности – да живее, да яде и пие, да почива, да общува със себеподобни – най-различни потребности, които също трябва да умеем правилно да използваме.

А кой трябва да ни научи правилно да задоволяваме тези потребности?

Зададохте напълно уместен въпрос. Там е работата! Ако изоставите детето на произвола на съдбата, и само го храните и поите, като котенце, ясно е, че ще израсне като зверче. Детето има нужда от родителска закрила, от майчинска и бащинска обич и грижа, която не може да му даде нито една институция за закрила на децата. Почти е невъзможно някой съзнателно да замени бащата и майката.

Но Вие попитахте кой може да научи човека да използва присъщите му свойства и свобода. Това, разбира се, е Църквата! Няма друга сила, която би могла да даде посока на човека, освен религията. Съветският режим се опита да формира човешката личност – имаше цел да се създаде нов, съветски човек, по-безпринципен, качествено различен от предишното поколение. Но нищо не излезе. Резултатът от тези опити на съветско атеистично възпитание се оказа напълно противоположен.

Така че само религията може да възпитава човека! Защо само тя ли? Защото само в нея има цялостна представа за света, която обяснява всички страни на човешкия живот. И живота с природата, и живота с обществото – в много по-широк план. Дори живота с онова, което не виждаме и не разбираме, и наричаме духовна природа, което се заражда в сърцето като някаква неудовлетворена потребност от нещо по-високо. Точно в това по-високото ние откриваме нещо много важно, нещо неповторимо и много нужно, в което търсим опора – наричаме го вяра в Бога. В различните религии се случва по различен начин. Това е някаква особена човешка потребност, тясно свързана със съвестта, която е като отделен орган на душата. Съ-вест – самата дума много добре описва действието на този орган на човешката душа. Има някаква друга вест, която искаме да приемем в себе си – тоест това е орган, който възприема нещо друго. При това съвсем не става дума за вест от някакви галактики и планети, това са глупости, имам предвид от света на духовното, където има нещо, което ни отличава с една незрима, съвсем тиха потребност.

Тъй като разговорът се насочи към Църквата и нейната роля, според Вас, какво влияние оказва на хората църковната архитектура? Вие веднъж казахте, че старата архитектура е мълчаливо свидетелство за извисения живот на нашите предци. На какво може да научи тя съвременния човек?

Вашият въпрос предполага да преминем от темата на обобщенията към онази тема, която набелязахте в началото на нашия разговор, защото именно тези въпроси, вълнуващи човешката душа, този стремеж към безкрайно далечния и едновременно с това непостижимо близкия Бог винаги са намирали отражение в човешкото творчество – във всички негови видове. В това число, безусловно, и в архитектурата.

Архитектурата е грамаден пласт от духовното творчество и най-видимият символ на състоянието на общественото съзнание – и на личностно, и на духовно ниво. Всички велики цивилизации са създавали религиозна култура. И във всяка точка на земното кълбо ние може да я видим и днес, защото религиозната памет е много трайна. Мачу-Пикчу, например, съвсем различни тайнствени съоръжения. Или египетските пирамиди, построени с математическа точност – те са имали абсолютно религиозен характер. Зикуратите в Двуречието… Гърция… Да, и Русия, разбира се… И тук най-важното всъщност е да разберем какво именно изразява архитектурата във всичките ѝ пластове. 

В Русия имаме абсолютно неповторима храмова архитектура. Вижте само този шедьовър със световно значение – храма „Василий Блажени”.
Архитектурните особености на това здание са буквално символ на Русия. Разбира се, има още много значими храмове – в Русия са построени десетки хиляди и съдбата на всеки от тях е съвсем различна.

При Покръстването на Русия св. равноапостолен княз Владимир разбрал, че има нужда от храмове, и започнал да строи – и то такива, каквито никога и никъде дотогава не е имало. Руските храмове били многокуполни. Първият, построен от княз Владимир, имал 25 купола! Нещо невъобразимо! 25-куполен храм – в Киев, а в Новгород по същото време, през 989 година, веднага след Покръстването, бил построен друг – „Св. София” – с 12 купола. След това синът му Ярослав построил в Киев храм също с 12 купола. Тази традиция продължава до XIX век. Тогава бил построен храм с 21 купола. Във Византия такива храмове не е имало никога – най-многокуполният храм там бил с 9 купола.

Освен това княз Владимир никога не е ходил във Византия, нито където и да било извън пределите на Русия. Съответно трябва да подчертаем, че това храмостроителство е абсолютно уникален факт. Както е уникално въобще Покръстването на Русия и изборът на вяра. И тези храмове, навярно, все пак са строени от гръцки майстори. Защото не би могло още сред първото поколение християни да се появи съсловие от архитекти, които лесно и свободно да градят тези храмове – прекрасно изпълнени от културна и инженерна гледна точка. Също и храмовете от по-късно време, московския барок (узорочье) от XVI–XVII век – винаги се оформя връх – купол: голям, малък – различно. Това е съвсем друга архитектура в сравнение с гръцката. Този удивителен стил на руската архитектура в края на XIX – началото на ХХ век напуска пределите на Русия – още преди революцията и емиграцията.

Пояснете, ако обичате, какво имате предвид.

Това е много интересно и все още неоценено явление – движението на руската култура зад граница. Ще си позволя да употребя дори един високопарен израз: движение на руския дух. Ето дори само един такъв пример: храмът „Св. Мария Магдалина”, в който са положени мощите на преподобна мъченица княгиня Елисавета Феодоровна. Този храм съвсем справедливо е наречен перлата на Йерусалим. На едно от най-светите места на земята, в началото на ХХ век, когато в Русия вече се случва, за съжаление, отстъплението от вярата – а без такова отстъпление не би могла да се случи революцията, – изведнъж руският дух създава този удивителен храм. И днес той е включен във всеки пътеводител за Светите земи. Там сега има действащ манастир, мястото е осветено от мощите на великата княгиня Елисавета Феодоровна – велика подвижница, удивителна жена.

Но подобни храмове има и на други места по света. Например руската църква във Флоренция, която с нищо не отстъпва на йерусалимския храм. Или в Ница. Примерите са достатъчно много…

Да се върнем в Русия. Какво може да научим от разходките по историческите места на Москва или други градове?

По телевизия „Спас” върви програмата „Разходка из стара Москва”, но трябва да кажа, че това е по-скоро разходка по останките на стара Москва, толкова е жалко… Чуваш: „Да тръгнем по тази улица, по онази пресечка…” Уви! Виждаме, че нищо от стара Москва вече не е останало.

А тук, в Кадашѝ, запазена ли е стара Москва? 

Да, при нас е  запазена стара Москва, но … как да се изразя по-точно … в молекулярен вид. Имаме прекрасен храм от края на XVII век, опитваме се да съхраним историческата му среда, но е много трудно. В навечерието на стогодишнината от Октомврийската революция древната столица на Русия, Третият Рим, Вторият Йерусалим – Москва – практически вече е унищожена. Може да се каже, че това се случи на два етапа. Първият, по-дългият, продължи около 70 години – този комунистически етап започна буквално след революцията през 1917 година и затихна едва през 1970–1980 години, когато започнаха да се появяват законите за опазване на паметниците. Но след като падна режимът и дойде свободата през 1992 г., се оказа, че тази свобода е окупирана от многоглавата хидра на империализма, както се казваше в съветско време – и тя наистина съществува, тази хидра, при това именно многоглава.

Тоест, когато отсечеш едната ѝ глава – в същия момент израства друга?

Абсолютно вярно! И тези израснали глави са нашите новоизлюпени богаташи, неизвестно откъде натрупали своите милиарди само за няколко години, които създадоха своите строителни организации и така си живеят: рушат и строят, рушат и строят. И за това, че рушат, и за това, че строят, те получават тлъсти суми. А какво се руши – за тях няма никакво значение, защото целта е да получат парите. Какво се строи, също им е безразлично, защото целта е същата – парите. Разбира се, по-изгодно е да се руши близо до центъра, близо до Кремъл… Да, той все още е цял, но край него почти всичко вече е разрушено. А някога цяла Москва била съобразявана архитектурно с Кремъл. Ние обаче не успяваме. Въпреки законодателството!

Отец Александър, не ми се иска да завършваме нашия разговор с тази печална нота, затова ще ви задам още един въпрос за днешните нрави. Сред младежта днес са популярни такива понятия, като „успех”, „реализация”, успехът е залог за авторитета ни сред другите: ако си добре облечен, имаш високи доходи, значи твоето мнение ще се чува. Според Вас коя е причината за тази жажда за успех днес?

Мисля, че успехът днес се разбира само външно, преди всичко като пари и кариера. Но има и други ценности. И тъкмо те всъщност са най-важни за човека. Ценностите, които правят човека личност. Парите или работното място не могат да те направят личност. Нужно е онова, което, наричаме лични качества. Тъкмо то е най-голямата ценност за всеки човек. Личните качества, които се формират в условията на тежка вътрешна борба. Борба, която прави човека силен наистина. Тези ценности днес се пропагандират слабо, и то предимно от Православната Църква. А онези, външните, така наречени „ценности” – успех и кариера – се насаждат усърдно с всички държавни средства. С всички! Само че това остава без всякаква стойност, ако няма  нравствени основи. Всички го знаят и може би им е омръзнало да го слушат, но това е неоспоримата истина: само нравствената основа може да превърне парите наистина в ценност.

Не е тайна, че нашите новобогаташи не се ползват с никакво уважение, както и някои представители на властта, защото това са хора, получили всичко – и пари, и власт, но са слаби като личности. Някои ще кажат: „Как така – слаби личности?! Нима една слаба личност може да спечели милиард за половин година? По-скоро е откраднал този милиард, значи е силен човек! Не е ли така?” Не, изобщо не е така. Това значи, че той наистина има някакви качества, които Бог е вложил в него, да ги употреби за благо, а той използва своите таланти, за да ограби някого. Този милиард е взет все пак отнякъде  – или от хазната, или от хората. Той не е получил този милиард за труда си, така че като личност реално той е нищожество.

Източник: pravoslavie.ru
Превод: Румяна Рашкова 

Още от Интервю

На Богоявление се освещава водата, която е в основата на всичко

05.01.2022 г. | Марияна Валентинова, д-р Дарин Алексиев | Интервю

Този празник всъщност ни напомня, че трябва да се осветим отново. Не просто да отидем да запалим свещичка... И да не се ограничаваме само с някакво външно религиозно почитание, а да пристъпим към този Христос, към въплътеното Слово, като се очистим от всички лоши мисли...

Младите хора са прекрасни

24.11.2021 г. | Архангел.бг | Интервю

Тази вечер в болницата е починал ставрофорен иконом Ангел Ангелов, предстоятел на столичния храм "Света София" и един от организаторите на поклонническия път "Рилския Чудотворец"... Ще ни липсвате, отче! Ще ни липсват и Вашите проповеди при гроба на св. Йоан Рилски... Вечная память!

Защо му е на съвременния човек Православието?

12.11.2021 г. | проф. Алексей Осипов | Интервю

За разлика от всички идеални образи на човека, създавани в литературата, философията и психологията, християнството предлага реалния и съвършен негов образ.Това е Христос. Историята показва, че този Образ е оказал Своето благотворно влияние на огромно количество хора, които са решили да Го последват в своя живот...

Какво се случва в центъра