Кой е, та да повярвам в Него? (Йоан 9:36)

22.05.2017 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед в 6 Неделя след Пасха – на сляпородения (Йоан 9:1-38) - иконом Василий Шаган, храм „Св. Николай Чудотворец”, 21.05.2017 г.

Евангелското повествование за сляпородения, братя и сестри, е история за чудото, за вярата и неверието, история, след която можем да признаем, че вярваме в Бога по доста странен начин. Както в I век, така и сега мнозина от хората мислят, че Бог е някакъв върховен съдник, който надзирава всички и дава възмездие на онези, които са съгрешили. Но Бог, братя и сестри, не е Този, Който наказва, а Който спасява. Той идва в света, за да го промени, да го възроди от неговата падналост до онова състояние, в което е бил преди грехопадението. Грехът дотолкова е променил света, че до ден днешен се раждат слепи хора. Но трагедията не е в това. Бог идва и чрез чудо променя състоянието ни – сляпородените проглеждат. Бог наистина по чуден начин променя света. И ние това го знаем. Още от Стария Завет знаем, че Христос идва, за да прогледнат слепите. И спорещите в синагогата твърдят, че знаят закона, че са ученици на Моисей, но и те не разпознават Месията… Затова до днес остава актуален въпросът – как вярваме?

В своето сляпо отношение и вяра към Бога, помрачени от суетата на света и живота, който живеем, и ние не знаем кой е Синът Божий, та да повярваме в Него, и ние по-често Го виждаме като съдник, раздаващ възмездие. Но ако се обърнем към Него, като към Спасител, ще намерим онова убежище и пристанище, от което всички се нуждаем.
Бог идва в света, за да стане отново възможна нашата причастност към Неговия живот. От нашето същество Той направи Църква, това, което трябва да бъде всеки един от нас – направи ни способни, да бъдем част от самия Бог. Защото единството с Бога не е възможно, ако не се опитаме да бъдем причастни и един към друг. Всичко, което правим, докато се подвизаваме, трябва да бъде с цел да ни доближи до другия. Нашата чистота трябва да способства за нашето единение – както помежду ни, така и с Бога, трябва да способства за нашата откритост към ближния и за нашата любов един към друг. Иначе каква полза от нашата чистота, ако останем сами. Индивидуалната чистота и нравственост не ни прави Църква. Такова християнство губи своята сила... 
Видеозапис на проповедта:

Още по темата
Още от Проповеди

Вярата на хананейката

11.02.2019 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Вярата на тази жената – отхвърлената, езичницата – да бъде поука и на нас днес. Нека се опитаме да подражаваме на нейната вяра, на нейната настойчивост, на нейната непоклатна надежда и смирение...

Митарят Закхей

04.02.2019 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Църквата ни предлага днес за дълбок размисъл преображението на Закхей… Този малък на ръст човек поискал да види Христос… Закхей е бил богат човек. Какво ли се е случило, за да поиска нещо по-различно от това, което е искал до този момент?...

Пламенна молитва

29.01.2019 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Можем много да се поучим от днешния евангелски откъс. Но трябва да си представим добре ситуацията, в която е йерихонският слепец. Това е една огромна човешка трагедия. Но той продължава да живее. И когато чува и осъзнава Кой идва към него, започва да вика пламенно...

Какво се случва в центъра