На Литургия в Порт Луис

30.06.2016 г.
сн. В. Георгиев
Автор: Венцеслав Георгиев

Репортаж от остров Мавриций

 

Бях планирал да тръгна от кораба в 8, за да бъда в църквата към 9. Литургията трябваше да започне в 9.30.

Чудех се как ще стигна. За втори път съм в Порт Луис, но първия път не успях да се добера. Реших да поръчам лодка до центъра и оттам с такси. Обадих се на човека (индиец) и той каза ок, тръгвам. След като мина половин час, се отправих пеша към портала. На изхода имаше малък парк, със статуя на Ленин. Времето беше приятно за разходка. Наоколо нямаше никакви таксита и потеглих нагоре по улицата. Горе-долу знаех посоката от интернет. Предната вечер успях да се свържа с човек от местната православна енория, който ме препрати към друг, който се оказа… българин! Звъннах му и той ме ориентира как да стигна до църквата. От сайта не ставаше много ясно, а и самият Явор каза, че няма адрес – казваш на таксито Grand River North West  и оттам търсиш Garage Bala (всички го знаят, това е много известен автомобилен сервиз в квартала). Ако има нещо, обади ми се на този мобилен телефон…

Като излязох от портала, за пореден път се опитах да включа навигацията, но имаше някакъв проблем. Тръгнах напосоки. В близкото магазинче ми казаха, че мястото е много далече и трябва да хвана автобус. След третия опит попаднах на правилния автобус. Докато ми върнат рестото от билета и запиша как се казва спирката, от която се качих и номера автобуса, кондукторът каза ето, това е гараж Бала, пристигнахте. Нямаше и пет минути. Като слязох, най-сетне навигацията заработи. Оказа се че съм на 2.5 км от кораба, което ще рече 25-30 минути пеша.

Сега да видим къде е църквичката… Заоглеждах се.  Дали пък няма друг гараж Бала… Твърде бързо пристигнах, пък и навигацията изписва Grand River South West. Докато се чудя, едно спретнато такси ми подсвирва. Дадох му знак, че искам да ме откара. След като му обясних, любезният шофьор ми каза, че църквата е току отсреща – ето я ей там. Гледам: не ми прилича като да е църква, още по-малко на тази от снимката в сайта. Качвай се, качвай се, ще те хвърля. Влязох  в сграда с надпис „ Божия Църква” или нещо от рода. Вътре говореха разни езици. Веднага разбрах, че е протестантска. Почувствах се като в дом за душевно болни. Един усмихнат младеж повика пастора и той потвърди, че църквата е Penticostar, а за ортодоксална не е чувал и вдигна рамене.

Реших да се обадя на г-н Станев. Оказа се, че от Гараж Бала трябва да се спусна по пряката надолу. После си спомних за подобно пояснение и наистина видях купола. Беше съвсем близо. Дори забелязах и табелка с надпис „Orthodox Chirch”.|

Дворчето ми се стори приветливо, с окосена трева. Сградата – скромна, явно трудно построена с лишенията на енориашите. Докато приближавах двора, забелязах нещо странно. Вместо кръст, на 10-12-метров пилон стърчеше нещо средно между щит, звезда и връх на копие. Впоследствие видях надпис на френски, в който различих думата гуру. Това беше съседна сграда на нашата, която бях взел за пристройка към храма. Оказа се, че по тази причина са нарекли уличката Temple Lane или Уличка на храмовете.

Църквата беше отворена. Изчаках семейство Станеви и влязохме. Отец Атанасий разговаряше с някакви младежи. Свещеникът бе възрастен, строен мъж с бяло лице. Носеше бели одежди със синя везба. Кимна ни за поздрав и ние се спряхме да изчакаме края на разговора, за да си вземем благословия. Със семейство Станеви се виждах за първи път и набързо разменихме няколко думи. Свещеникът се приближи и ни каза, че двойката момче и момиче са на меден месец на о. Мавриций и понеже неговият хор е на ваканция в Европа, те ще го заместват на клира. Поисках и аз да се включа, ако нямат нищо против. О. Атанасий поясни: Ще пеем по внушение на Светия Дух. Аз мога да служа само на френски , Джордж и Агапи ще отговарят на гръцки, а ще се ориентират докъде сме стигнали по текста на Литургията, който имаме на английски. В началото леко се обърках, но после ми стана ясно, че певецът с ваканцията в Европа е сърбин и по принцип е отговарял на църковно-славянски, но тъй като го няма, а никой друг не знае Литургията,  в ролята на хор ще се включи младото семейство. В този момент съжалих, че не си взех нотите от кораба. Намерих ги във фейсбук-групата на нашия хор, но все пак реших, че е по-добре Джордж да води на гръцки, защото се справяше много добре. Баща му бил православен свещеник в Германия и когато тръгвали на меден месец в Мавриций, той му казал Хей, там има православна църква. И ето ги на Литургията. Всичко вече е готово. Даниел, най-малкият син на о. Атанасий ме кани да застана при певците. Тони, съпругата на Явор Станев, ми подава книжка с Литургията на английски.

Службата започва. Меден звън от олтара подканва присъстващите да застанат прави, за да чуят приветствените думи „Благословено  Царство” на френски.

О. Атанасий е швейцарец, който живее в Мавриций от 25 години. Първата му жена е починала. С нея не са могли да имат деца. Затова са решили да си осиновят шест индийчета от домовете на Майка Тереза. Те са вече големи, а от втората си жена има три деца и Даниел е най-малкият. Той е на около 12.

Освен нас, в църквата няма много хора – две момичета и един тъмнокож господин от о. Родригес / ок. 600 км от Мавриций/. Той е социален работник и преди няколко дни с о. Атанасий ходили в един от най-бедните квартали на Мавриций, където могат да те намушкат на улицата. Бедността е поголовна. Има и голям проблем с наркотиците. Посетили са две семейства, в които имало убити.

Докато тече службата, ми е много трудно да се ориентирам докъде сме стигнали. Джордж ме подканя да пея, но чуждите езици и различната мелодия тотално ме объркват. По някое време решавам да държа само исон. Джордж пееше много добре. Личеше си, че се е обучавал.

Реших да се моля на Бога със свои думи. В моментите, в които успявах, в сърцето си чувствах онази благодат на Православието, която не се влияе от телесния език. Разделението на езиците ни притесняваше, но езикът на сърцето ни правеше толкова близки. Отвреме-навреме спирах да пея от задавящото вълнение…

Дойде моментът за причастието. Казхме Отче наш на гръцки и на български. Джордж запя прекрасни стихири, които се сливаха в исона. Ето защо е исон. Исон значи нас. Кирие елеисон или Господи, помилуй нас! Наистина, аз и ние ставаме едно и в това е истинската радост.

Минаването край протестантската църква и будисткия храм ми напомни собствения ми път към Православието. Първо беше четенето на малката синя книжка Нови завет, подарена в училище от неизвестен протестант. После залитането в източния култ към очистване на тялото, за да се очисти душата, през Ванга и Дънов, до влизането в дома на тихото пристанище, на наранената, но истински носеща мир Православна Църква. Който вкуси от този мир, не иска повече да се лута из тръните на религиите. Остава му сладкия трънен венец на Христа, винаги съпроводен с благодат и истина. Дори и по време на тежките изпитания.

След службата отидохме на кафе. Беше вълнуващо, колкото в първите години на влизането ми във вярата, само дето вече знам, че всички имаме недостатъци. Ние, православните, никак не правим изключение. Когато обаче Божията благодат докосне сърцата на молещите се, никой не иска да изплаши тази красива птица с неуместното си поведение. Всички се стараят да дадат най-доброто от себе си, за да се насладят на радостта от общуването във взаимна любов, която не съм срещал никъде другаде.

 

Бел. ред. Православната църква на о. Мавриций принадлежи на архиепископията на Мадагаскар, която е под юрисдикцията на патриарха на Александрия и на цяла Африка.

 

 

 

Още от Моята история

Благотворителна инициатива

30.11.2017 г. | Галина Станева | Моята история

за събиране на детски книги за бесарабските българчета в гр. Тараклия и гр. Твърдица, Молдова.

8 часа молитва, 8 часа труд и 8 часа за всичко останало

24.08.2017 г. | професор Александър Дворкин | Моята история

Има хора, върху които се държи нашата Църква. Да, разбира се, оглавява я Сам Господ, но понякога ние срещаме мъже и жени, които са Го възлюбили с цялото си сърце, целия си разум и цялата си душа, и виждаме, че чрез тази любов Той Сам се отразява в тях. Такъв човек беше Неврокопският митрополит Натанаил.

Бог много те обича!

09.12.2016 г. | Габриела Гаврилова | Моята история

Възможно ли е човек да получи изгаряне 90 процента и да оцелее, и то не само да е жив, но да няма видими следи от това? Е, това се случва с Николай Митев. Мъж на средна възраст, който 24 години е работил като водолазен инструктор. При поредно пътуване край бреговете на Америка на яхтата става взрив, той е сам, успява да скочи в...

Какво се случва в центъра