Милостинята е висше изкуство

На 13 ноември Църквата почита паметта на св. Йоан Златоуст

Милостинята е изкуство. Училището за това изкуство се намира на небесата, а учителят не е човек, а Бог. Ако смисълът на всяко изкуство се състои в това, то да допринесе някаква полза; а тъй като няма нищо по-полезно от милостинята, то очевидно тя е изкуство, и при това – най-доброто от всички изкуства. Тя не ни дава обувки, нито ни осигурява дрехи, не гради каменни къщи, но приготвя вечния живот, изтръгва ни от ръцете на смъртта, и в единия, и в другия живот ни прославя, гради за нас жилища и вечни чертози на небесата. Тя не дава да угаснат нашите светилници, нито да отидем на сватбата с нечисти дрехи, а ни умива и прави дрехите ни по-чисти от сняг: Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля (Ис. 1:18); тя не допуска да попаднем там, където се намира богатият, и да чуем страшните думи, а ни води към лоното на Авраам.

Всяко изкуство има нужда от нещо; единствено милостинята не иска нищо друго, освен нашето разположение. Ако ти кажеш: тя иска пари, къщи, дрехи, обувки, то прочети Христовите думи, казани на вдовицата, и отмахни тази грижа. Дори и да си най-бедният, по-беден и от тези, които просят от тебе, но сложиш две лепти, то ще си направил всичко; дори да си дал парче хляб, без да си имал за себе си нищо, освен него, то ще си изпълнил всичко.

И така нека посветим себе си на тази наука и да се упражняваме в това. Да знаеш, това е по-добре, отколкото да бъдеш цар и да се окичваш с диадема. Преимуществото на това изкуство се състои не само в това, че няма нужда от никаква странична помощ, но и в това, че то върши и много други дела. То гради вечни жилища на небесата, учи учениците си да избегнат вечната смърт и им дарява неизчерпаеми съкровища, на които не могат да навредят нито крадци, нито молци, нито тлението, нито времето.

Ако някой те научи да пазиш хляба си, то ти би дал какво ли нe, за да се научиш да го пазиш добре дълги години? А милостинята те учи да опазиш без щети не само хляба си, а всичко: и имуществото, и душата, и тялото си. Но защо да изброяваме подробно всички изгоди, които ни дава това изкуство? То те учи на това, как можеш да се уподобиш на Бога, а то е най-важното от всички блага. Сега виждаш ли, че милосърдието върши не едно, а много дела? Без да търси помощ от други изкуства, то гради къщи, осигурява дрехи, дава ни истински съкровища; прави ни победители на смъртта, побеждава дявола, уподобява ни на Бога.

И така, какво би могло да бъде по-полезно от това изкуство? Другите изкуства си отиват заедно с настоящия свят, не действат, когато художниците са болни, и имат временно действие, изискват усилия и много време, както и безброй други потребности. А милостинята се открива още по-ясно в бъдещия живот, след смъртта на човека тя просиява и показва своите действия, тя не изисква усилия и не създава никакви други затруднения. Тя действа и когато си болен и стар, съпътства те в бъдещия живот и никога не те оставя. Тя те прави по-силен от философите и ораторите; защото знаменитите поради мъдростта и красноречието си хора имат много завистници; а за тези, които са се прославили с милосърдието си, безброй хора се молят. Едните стоят пред човешкия съд, защитават обидените, а често и обиждащите; а милостинята стои пред Христовия съд и не само защитава, но самия Съдия склонява да защити подсъдимия и да произнесе милостива присъда над него. Дори той да е бил виновен в многобройни прегрешения, тя го увенчава и го провъзгласява за победител: давайте, казва Господ,  милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто (Лук. 11:41).

Но какво ви говоря за бъдещия живот? И в настоящия, попитайте когото и да е от хората, какво желаят повече: да има сред тях много философи и оратори, или хора милосърдни и човеколюбиви? И вие ще чуете, че те ще изберат последното. И то доста справедливо. От унищожаването на красноречието животът изобщо не би пострадал, защото той е съществувал много преди красноречието. Но ако се унищожи милосърдието, всичко ще загине и ще се заличи. Защото както в морето не бива да се плува прекалено далече от брега, така и животът ни не може да съществува без милосърдието, снизхождението и човеколюбието. Затова Бог е предоставил не само на разума да ни подбужда към милосърдие, а в много случаи самата ни природа е дарил с властта да ни склонява към него. Така бащите и майките проявяват милосърдие към децата, а децата към родителите; и това се случва не само при хората, но и при всички безсловесни. Така братът проявява милосърдие към брат си, към роднините и близките си, и всички хора – към себеподобните си; защото ние по природа си имаме някаква склонност към милосърдие. Затова скърбим за обидените, страдаме за убитите, плачем с плачещите. Защото Бог силно иска ние да вършим милосърдни дела; затова Той е заповядал на природата ни да засилва подбудите ни за това, показвайки по този начин, че най-много Му се нрави милосърдието.

И така, да вървим, и да отведем и децата, и ближните си в училището по милосърдие. Човек преди всичко е длъжен да се учи на милосърдие, защото тъкмо то го прави човек. Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек? (Притч. 20:6). Който няма милосърдие, той престава да бъде човек. То ни прави мъдри. И защо се учудваш, че милосърдието служи за отличителен признак на човечеството? То е признак на Божеството. И тъй, бъдете милосърдни, казва Господ, както и вашият Отец е милосърден (Лук. 6:36).

И така, нека се научим да бъдем милосърдни, както поради посочените причини, но най-вече и затова, че ние самите имаме огромна нужда от милосърдие. И нека не наричаме живот времето, което сме прекарали без милосърдие.

Превод от руски език: Румяна Рашкова