Кой обработва нивата?

23.07.2016 г.
Автор: Борислав Аврамов

Във времето на светите Седмочисленици Езикът е отражение на високата политика на държавата. Ако днес държавата няма високи цели, които сама е определила въз основа на своята история, традиции и ценности, тя няма и послание, и думи, с които да изрази тези цели, да ги защити и приложи в живота. Тогава в незащитените и необработени словесни пространства на душите навлизат безпрепятствено чужди идеи, послания и цели с чуждия език, който ги носи. Чуждият език е по-привлекателен, защото дава добре разработена представа за това, което се случва, и най-вече за бъдещето. Така, който не се труди да разработва идейните и словесни залежи на своя език и история, неизменно става потребител на чужда идейна и езикова стока и изпада в интелектуална и езикова зависимост от онези, които му казват какво да мисли.

Това ни предлагат различните новини и формати по телевизията и интернет. Навсякъде ни посрещат с готови, формулирани и добре опаковани чужди ценности. Чужди думи се изписват по обществени места с чужди букви, навсякъде звучи чужда музика и всичко това нагледно показва кой е работил повече, за да прокара по-майсторски своите представи за живота, и кой всъщност ни управлява по най-умния начин.

Този процес има още едно важно следствие, което виждаме всеки ден. Ако държавата, в лицето на нейния политически и интелектуален елит, няма какво да предложи, няма елитна култура и елитен език, които да се прокарват, разпространяват и защитават, тогава избуява ниската култура и вулгарният език. Така се формира просташко мнозинство, което презира интелектуалното малцинство, и така един народ загива напълно, връщайки се към предкултурното си (езическо) състояние.

Още по темата
Още от Коментар

Богословие на личността

11.02.2019 г. | Георги Тодоров | Коментар

Тоз, който умре в Христа, той умира победоносно – като зърното в земята. Църквата не отрича смъртта. Тя вярва в действителната победа над смъртта след смъртта, в действителния живот след смъртта – вечния живот в Царството. С Богом.

След паметта

10.02.2019 г. | Борислав Аврамов | Коментар

Тези дни имаше годишнина от смъртта на Капитан Петко Войвода. На централните гробища пред гроба на героя имаше помен и тържество. Всичко беше както трябва - накрая много венци и цветя от всички, както му е редът... А защо нямаше ученици?

Коледа без грим (+Видео)

29.12.2018 г. | доц. Ивайло Найденов | Коментар

В наше време, когато на Бъдни вечер трудно различаваме Витлеемската звезда от всички други светила по града, е редно и задължително да се замислим за това, какво всъщност представлява Рождество...

Какво се случва в центъра