Какви хора харесвам

17.03.2016 г.
Автор: Протойерей Андрей Ткачев

Има такива хора и това е също толкова сигурно,
както, че Бог е свят!...Светът все пак трябва
да се крепи на нещо, така че е възможно именно
на тях да се крепи.

Харесвам хора, които не се страхуват да остаряват. Браво на тях, това са смели хора. Без лифтинг, без липосукции, но за сметка на това с умен поглед, с внуци, с конкретно занимание. Такива хора, вероятно, не се страхуват и да умрат. Макар че смъртта е неканен гост и може да изплаши всекиго. Но все пак, ако човек посреща старостта без паника, значи душата му не е празна.

Също така харесвам хора, около които е чисто. Чисто е в дома им, чисто е и край него, чисто е на работното им място. Господ Бог е дал на всеки човек да отговаря за един малък къс земя, да въведе на него ред и да го поддържа. Ако виждаш, че наоколо е като кочина, значи и в душите на хората е същата мръсотия. Калта в мозъка и смрадта в дълбините на сърцето неизбежно се проявяват и външно – като купчини празни шишета и нахвърляни по земята опаковки, локви от разлети напитки и надписи по оградите. Но ако човек поддържа ред на своя малък къс земя, това демонстрира стремежа му към вътрешна чистота или е проявление на вече съществуваща вътрешна чистота, дори да е относителна.

Харесвам хора, които могат да те изненадат, които не хвърлят  всичките си козове още на петата минута от запознанството ни. Мислиш си – това е един простичък и съвсем обикновен човек. Даже не ти е интересно. А той изведнъж, с времето, започва да разкрива все нови и нови предели на характера си, а се вижда, че има и още какво да разкрива. Просто той не изтъква всичко наведнъж и не се перчи без причина.

Възхищавам се от хора, които правят нещо с ръцете си, които не само, че не се страхуват от работата, но и я обичат. Работягите обикновено са мълчаливи. Сериозният човек не обича да си хаби силите в разговори. Той знае, че нищо не опустошава и не изтощава душата така, както безцелното бъбрене. „Или ще си приказваме, или ще вършим работа”, – така мисли той, и затова ми харесва.

Също така харесвам тези, които в разговорите не се хвалят и не се оплакват. Това значи, че човекът не е самовлюбен. А ако случайно се увлече и започне да разказва за себе си повече от обикновеното, той се засрамва и се старае да смени темата. Не приказва безкрай за себе си, а умее да слуша другите. А умее да слуша, защото знае, че на света, освен него, има и други хора. И другите хора с удоволствие изливат душата си пред него, защото усещат, че той няма да се присмее и да разкаже на някого, каквото е чул.

Харесват ми тези, които имат мярка за алкохола. Не падат под масата, не се превръщат в животни и не скланят други да пият, не търсят приключения „на градус”. Такива хора си подбират компанията и не сядат да пият, с когото им падне. Много ми харесват такива хора.

Още харесвам тези, които са прочели много книги. Но не защото научната им степен ги задължава, а защото душата им обича книгата, макар и да са с най-обикновена професия.

Щом харесвам такива хора, значи те съществуват. Не може да ми харесва, на мен или на друг човек, нещо, което го няма в природата. Има такива хора и това е също толкова сигурно, както че Бог е свят! Но те не са много, защото това, което го има в изобилие, бързо се обезценява и вече не учудва никого. Ако златото имаше същата цена, като камъка, то никой не би правил украшения от него и нямаше да бъде паричен еквивалент. Хората, които харесвам, съществуват, макар че би могло да бъдат и повече. Светът все пак трябва да се крепи на нещо, така че е възможно именно на тях да се крепи.

Много харесвам тези, които обичат и хвалят не само своите (семейството си или народа), но са готови да се учат дори от врага си, и хвалят всеки, който обективно го заслужава. Такъв човек по време на война по-скоро ще отдаде чест на убития враг, отколкото да поругае гроба му, и за такова благородство Бог именно на него ще дари победа.

Има още много такива черти, които непременно бихме харесали, ако умеехме да ги забелязваме. Но доброто се крие, доброто живее в тишина и се облича в second-hand. Е, може би не задължително в second-hand. Казвам така, за да илюстрирам скромността. Истинското добро, също както шедьовър в картинна галерия, се пази от слънчева светлина, тъй като и картината, и доброто се повреждат от директното осветяване.

Струва ми се, че ако се зададе на децата съчинение на тема „Какви хора харесвам”, те ще напишат или изтъркани фрази за теоретичното добро, или някакви съвременни фантазии по въпроса. Съчинение на тази тема би било добре да се зададе на възрастните. Тогава по необходимост те биха започнали да размишляват върху нравствената проблематика, да вадят от дълбините на подсъзнанието си някакъв личен опит, да го анализират, биха изпаднали в емоции и със загрубели ръце биха започнали да изписват разкривени букви върху хартията (нали са отвикнали да пишат). Това би бил велик опит. Но как да се прокара? Как да променим мисленето на хората, които смятат, че разговорите за нравствеността са уместни само в училище с малките деца, а в света на възрастните вече не само не вярват в нравствеността, ами дори отказват да говорят за нея.

Това е ужасна грешка. Възрастният човек постоянно трябва да говори и да мисли на нравствени теми, тъй като животът на възрастните изцяло се състои от решаване на нравствени задачи с различна сложност.

Честно, много бих искал да задам на всички възрастни съчинение на тема „Какви нравствени качества ценя най-много”. Или: „От липсата на кои нравствени качества страдаме аз и моето семейство”. После бих направил всенародно обсъждане, награждаване на победителите, нов етап на конкурса с друга тема от същата област. В медиите би се появил сериозен проект, който би запълвал ефирното време и от който няма да ни е срам. Повярвайте, това не би било безполезно занимание. Вие някога чели ли сте писма от затвора? Те почти всички са такива съчинения на нравствена тема, но написани със закъснение. Може би, ако бяха написани по-рано, на авторите им нямаше да се налага след толкова години да се упражняват в писане и да разсъждават как трябва да се живее, намирайки се зад решетките.

И така, националният конкурс за написване на съчинение на нравствена тема може да се смята за открит. Аз своето вече го написах.

Превод от руски: Даниела Благоева, Румяна Рашкова
Източник: www.pravoslavie.ru

Още от Ценности

Църковният славянски език

11.05.2019 г. | Борислав Аврамов | Ценности

В човешката история няма друг книжовен език, който да е създаден специално за християнска проповед и молитва. Той е създаден от Църквата и за Църквата, с молитва и за молитва и проповед на Евангелието. От раждането си той е християнски език...

Манастирът „Св. Богородица” край Варна – най-ранно свидетелство за проникване на култа към Св. Богородица като изцелителка

03.05.2019 г. | Проф. дин Казимир Попконстантинов, доц. д-р Росина Костова, проф. д-р Валентин Плетньов | Ценности

Пресвета Богородица ­ Живоприемен източник – Църквата въвежда това наименование за прослава на Тази, която прие да роди Живота, Извора на живата вода...

„Ти смекчи за нас, Господи, мъките на смъртта”

27.04.2019 г. | Константин Вирджил Георгиу | Ценности

В църквата времето не е разделено на часове, нито на минути, нито на години, нито на векове. У нас вкъщи, сиреч в църквата, на гробището и в свещеническия дом ние живеехме в изначалното време, във времето на Бога, във вечността...

Какво се случва в центъра