Тези, които искрено търсят истината, стигат до Въплътената Истина

24.01.2017 г.
Среща в Духовно-просветния център - Варна  
pravoslavie.bg
Автор: Александра Карамихалева

„В Православната църква намерих Христа, Неговия чист, неизкривен образ, намерих и всички средства, които Господ ни е дал за живо и непосредствено общуване с Него и придобиване на спасение и обожение.”
Разговор с йеромонах Дамаскин Кристенсен  (Църковен вестник, бр. 22, 2008 г.) при гостуването му в България за представянето на книгата „Отец Серафим Роуз: живот и дело”.

Отец Дамаскин, кога срещнахте отец Серафим Роуз и как тази среща повлия на живота Ви?

­Състуденти от колежа поканиха о. Серафим в нашата учебна сграда на Калифорнийския университет в Санта Круз. Там той изнесе две лекции ­– „Съвременни белези за края на света” и „Божието откровение за човешкото сърце”. Отец Серафим ми направи изключително силно впечатление. В него открих живо въплъщение на православната вяра: един човек, който не живееше за себе си, а за Христа, и който притежаваше мъдрост не от този свят.

Срещата ми с о. Серафим беше повратен момент в моя живот, тя бе определяща за моето окончателно решение да стана православен християнин, а по-късно, вече след неговата кончина, пак неговият пример ме вдъхнови да приема монашество. През годините онова, на което ни учеше той, и целият му подход към православието, особено към писанията на светите отци, бяха определящи за моя живот и за подхода ми към нашата вяра.

­Вие срещате о. Серафим година и половина преди неговата кончина. Кога у Вас се роди идеята да напишете биографична книга за него и как осъществихте това?

­През тази година и половина познанство с о. Серафим имах възможност да беседвам с него на различни теми. Той ме подготвяше за кръщението, което приех, когато той вече беше в болницата.

След смъртта му почувствах призвание да продължа делото му и да направя достояние на света духовното му наследство, голяма част от което бе останало във вид на записки и лекции, записани на касети. Няколко месеца след кончината на о. Серафим, докато все още бях в колежа, започнах да пиша статии за него. Бяха публикувани в „Orthodox world”, списанието, което издава манастирът „Св. Герман Аляскински”.

В течение на година у мене постепенно узря идеята да напиша биографична книга за отец Серафим. Първоначално мислех да бъде около 300 страници, но в процеса на работа открих толкова ценни и важни за читателя материали, че книгата неусетно надхвърли хиляда страници. Написването на първия вариант на книгата ми отне осем години, а вторият вариант, който излезе на български, ми отне още три години.

­В своите духовни търсения преди да открие Православието, както и Вие, отец Серафим минава през различни учения и религиозни практики. Не намирате ли, че в това духовно скиталчество се е проявил Божият промисъл, защото човек най-точно и убедително говори за едно или друго нещо от личен опит?

Да, аз вярвам, че Бог води хората към Себе Си по различни пътища и начини. Той действа чрез обстоятелствата на нашия живот – обстоятелства, възникнали вследствие на свободната воля на човека. Бог води човешката душа към Себе Си без да ограничава личната й свобода. Що се отнася до отец Серафим, смятам, че по Своя промисъл Бог е допуснал о. Серафим да премине в своя път към Истината през много лабиринти, за да може впоследствие да покаже изхода и на онези наши съвременници, които в своите духовни търсения са се заблудили в същите тези лабиринти от всевъзможни философски учения и псевдодуховни практики.

Ако човек упорито търси истината, но не е в Православието, Истината-Христос ще му се разкрие ли?

Поради липсата на дълбочина и мистичност в съвременното западно християнство, много американци се обръщат към източните религии и търсят там онова, което им липсва в традиционните за тях вероизповедания. Но и там остават духовно гладни. Източните религии обещават много, но това, което дават е „нищо”, „нирвана”, хаос, небитие. Това е истинско духовно преживяване, но в него не присъства Бог. Те говорят за Абсолюта, но Абсолютът не е Бог, не е личност, с която можеш да влезеш в живо общение. Така че, както виждаме много често днес, онези, които усърдно търсят истината, биват довеждани, като о. Серафим, до въплътената Истина –­ Иисус Христос, и откриват Православната църква, която е вместилище на тази Истина. По различни пътища, повече или по-малко лъкатушещи и обиколни, хората достигат до Православието и чрез него влизат в живо общение с Истината ­ Христос.

Отец Серафим е искал да бъде не интелигентен, а мъдър. Какво е „интелигентен” и какво – „мъдър”?

„Интелигентен” в смисъл на умен, начетен, с бърз ум, логична мисъл, добра памет, практичен и т. н. Докато „мъдър” означава да познаваш в дълбочина естеството на нещата и да действаш съобразно една по-висша истина. Отец Серафим казва: „Не искам да бъда умен; искам да бъда мъдър”. Той казва това още като младеж в гимназията. По-късно, когато става православен християнин, разбира, че истинската мъдрост може да дойде само от Бога.

Отец Серафим беше изключително интелигентен човек, с богати познания и рядката способност да достига до същността на проблема. Но неговата мисъл освен дълбока, бе и пределно ясна и проста. Той изучаваше светите отци не за да разбере какво мислят те по един или друг въпрос, и да може да ги цитира. Той бе умъртвил своя разум, с всичките му съвременни предразсъдъци, за да придобие духа на светите отци и да може да вижда реалността такава, каквато биха я видели те.

­Имаше ли отец Серафим усещане за мисия, за нещо важно, което трябва да направи за Бога и хората?

Да. След като бе приет в Православната църква, отец Серафим не искаше нищо друго, освен да служи на Бога с всичките си сили. След като беше прозрял и се беше освободил от лъжите и илюзиите на модерния западен свят, той искаше да помогне на своите западни събратя да намерят истинския път, който той самият беше открил след години мъчителни терзания и търсене.

Почти веднага след обръщането си към Православието отец Серафим се беше заел с активна мисионерска дейност, като неуморно превеждаше, пишеше и отпечатваше православна духовна литература, а през последните години от живота си изнасяше лекции, беседи, водеше катехизаторски курсове… Той не щадеше сили и време и до самия край на живота си беше отдаден на тази своя мисия: да разкрие живото православие на съвременния човек.

­Ако човек не срещне духовник като отец Серафим, носител на ума на светите отци, на ума Христов, кой ще му предаде православната духовност и кой ще го научи да живее в нея?

Нашият Господ Иисус Христос казва: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори” (Мат. 7:7). Ако човек се моли и търси добър духовен старец, смятам, че Бог ще го приведе към някого, който може да му помогне по пътя към спасението. Не е необходимо този някой да е непременно на духовното равнище на един свят старец. Достатъчно е човек да намери духовен ръководител с искрено сърце, който води нравствен живот, който действително вярва и се опитва да живее съобразно учението на Църквата и който се стреми към собственото си спасение и спасението на другите.

Отец Серафим имаше ли мигове на отчаяние, гняв, съмнения… Какви бяха неговите изкушения?

­Определено. За някои от тези случаи разказвам в биографията на о. Серафим. Има моменти, особено в ранните години на манастира „Св. Герман”, когато отец Серафим често е изкушаван от мисълта, че е изоставен от другите членове на Църквата, че усилията му са напразни. Той изживява тежко разочарование и когато някои от „традиционалистите” в Църквата, с които той първоначално е тясно свързан, стигат до краен фанатизъм, до православие по буквата, логиката и правилата, до едно „свръхправилно”, но студено и критично православие, в което няма любов. Факт, който отец Серафим изживява изключително болезнено и който го кара да заговори за необходимостта да се култивира „православие на сърцето”, при което човек познава и пази православната традиция, но същевременно изпълва сърцето си с любов, състрадание, търпение и милост към другите. Душата на отец Серафим болезнено преживява всички случаи, в които православни, изповядващи православието на разума и свръхкоректността, са се ожесточавали срещу някой събрат, който е носител на живото православие на сърцето, обвинявайки го в някаква неточност.

Отец Серафим приживе не се е радвал на милиони последователи и на милионни тиражи, но той безспорно е велика личност, преобърнала живота на милиони хора по целия свят. В какво се състои и в какво се измерва величието на човешкия живот и дело?

От богословска гледна точка величието, значимостта на един човек, на делата и живота му не се изразява нито в броя подчинени и последователи, нито в неговата популярност, нито в тиражите на изданията му, както Вие се изразихте. Бог може и от малкото, посято от нас в Негово име, да направи да израсте нещо голямо, значимо. Величието на живота на даден човек се състои в това – доколко той е съучастник в Божието битие и върши Божията воля; доколко е придобил подобие Божие и колко далеч е отишъл в своя път към единение с Бога, което на богословски език изразяваме с думите обожение, теосис. По думите на св. Серафим Саровски, чието име носи отец Серафим Роуз, величието се състои в това, доколко човек е придобил за себе си божествената благодат на Светия Дух.

Отец Серафим е отдавал почит и се е молел на все още неканонизирани Божии угодници и дори е съставил служби за бъдещата им канонизация (която вече е факт). Той самият отдавна е почитан по същия начин от хиляди православни християни. Как се разпознава светостта?

Свети апостол Павел указва кои са белезите на светостта, като изброява плодовете на Светия Дух, а те са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (вж. Гал. 5:22-23). Тези плодове имат различен израз у всеки светец, защото всеки човек, при все че се преобразява чрез благодатта на Светия Дух, запазва неповторимостта на своята личност.

У отец Серафим тези благодатни дарове бяха налице и това беше очевидно за всички.

Защо отец Серафим е отделил толкова внимание на темата за сътворението на света и човека? Този въпрос не е ли твърде далече от времето и реалния живот на съвременния човек? Може ли да кажем, че от това, как си отговаряме на този въпрос, зависи как и защо ще живеем?

Действително, православното учение за създаването на света и човека е от ключово и жизненоважно значение в нашето време, както и в миналото. Това е основата на нашето разбиране за човека, за смисъла и целта на съществуването ни. Както казваше о. Серафим, за да разберем кои сме и къде отиваме като човечество и отделни личности, трябва да имаме правилно разбиране за това, откъде идваме, какъв е произходът ни.

Как мислите, защо привържениците на еволюционната теория толкова държат на нея и така ревностно я защитават? Не е ли по-добре и за тях да знаят, че са синове Божии, отколкото да вярват, че са потомци на маймуна?

Онези, които не вярват в Бога, се придържат здраво към еволюционната теория, защото тази теория е измислена, за да обясни как невероятно сложни живи същества са могли да се появят без Творец. Те се нуждаят от вярата в еволюцията, за да продължат да не вярват в Бога. Те не искат да вярват в Бога, защото Той ще изисква от тях жертви. Той ще изисква от тях да променят живота си.

Що се отнася до вярващите християни, които се придържат упорито към еволюционната теория, смятам, че това е така, понеже тази теория е била натрапена на съзнанието им още в детските години и за тях е трудно да я изоставят. Еволюционната теория лежи в основата на всеобщо приетата космология на съвременното секуларно общество. Както отбелязва о. Серафим: „Такава е силата на света и неговите модни идеи”.

Светът днес нуждае ли се от благовестие?

Нуждае се. Абсолютно! И сега, както винаги.

Какви са впечатленията Ви от България?

Престоят ми в България беше много полезен за мен. Срещнах се с човеколюбиви и предани на Православието архиереи и свещеници, душепастири, монашестващи и миряни. Бях вдъхновен от активния, съзнателен духовен живот и православната просветна дейност в енориите, които посетих. Разбира се, може да се направи много повече, но това се отнася до всички страни, в които има Православна църква. Но благочестието на българските православни вярващи е силно и се укрепва от небесното застъпничество на св. Йоан Рилски, св. цар Борис-Михаил и целия сонм български светци. От корените на това благочестие православната вяра в България може да расте.

Ще дойдете ли отново?

Да, разбира се, много бих искал да дойда отново в България. Дано даде Бог!

pravoslavie.bg

Други публикации на сайта, свързани с йеромонах Дамаскин – тук.

Още от Интервю

Какво да направя, за да не ме накаже Бог

23.10.2018 г. | протойерей Андрей Лоргус | Интервю

Религията може да даде на човека смисъл и изцеление на душата, ако това е действително религия, т.е. връзка с Бога. Но ако човек в религията търси изцеление на своите травми и комплекси, той ще открие единствено своята невроза...

Мисията на църквата е да направи вярата жива в живота на хората

13.10.2018 г. | Архангел.бг | Интервю

Пълнотата на вярата е в Православната църква и всеки човек може да получи тази пълнота, без да бъде грък, българин, румънец и т.н. Нашата мисия е със своя личен пример да поканим хората да станат част от тази жива общност и също да получат даровете…

На Атон всеки намира това, за което е тръгнал

10.10.2018 г. | Архангел.бг | Интервю

Младите днес обвързват всичко с кариерния си план, а към вярата изобщо не поглеждат. Не виждат с какво може да им е полезна в живота. Според тях ползата идва от четене на различни науки... Обаче това няма да развие духа им...

Какво се случва в центъра