Имаме ли вяра, която спасява, или чакаме чудо?

22.01.2017 г.
снимка: taringa.net
Автор: свeщеник Алексей Атанасов

Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!... Прогледай! Твоята вяра те спаси. (Лука 18:38,42)

Братя и сестри, Евангелието днес ни среща с един сляп човек, просещ край портите на града, който обаче повярвал искрено, че Този, Който се е явил в света, е наистина Христос, и се обръща към Него за помощ.

За какво би молил днес един просяк, братя и сестри? Навярно би поискал от минаващия Христос пари? А този поискал да прогледне. Да, той пак иска нещо за себе си, но забележете какво пише след това: „Вървеше след Него, хвалейки Бога”. Той тръгнал след Него, поискал да разбере кой е Синът Божи.

И ние може да прогледнем. Във всяко Евангелие, което се чете в неделния ден, на мястото на всички тези хора, които са пристъпвали към Христос с едно или друго, бихме могли да поставим себе си – как ние бихме стояли в тези ситуации? Ние самите, когато искаме нещо от Бога, както този човек, какво правим? Много хора казват: През комунизма нямаше как… беше забранено… не сме научени… Но вече минаха от 89-та насам много години!?

Този човек ни дава пример и ние може да го покажем и на другите, които искат да вярват в Бога, а именно  – човек не бива да се срамува да показва вярата си и да иска от Бога. Ето, в текста се казва, смъмрили го, за да не вика към Христос, но той не се смутил. И ние не бива да се срамуваме, че сме християни, че ходим в неделя на служба. Не бива да се страхуваме, ако ни зададат въпроса, в какво вярваме, да кажем сериозно и отговорно пред останалите какво правим спрямо Бога. Да покажем своята вяра,  както този слепец.

Този човек имал физическа слепота, но светите Отци тълкуват този текст спрямо нас, спрямо нашето състояние, като духовна слепота. И ние в собствените си търсения в света – да намерим какво е истината, трябва да помолим Бога да ни отвори очите. Защото понякога дори да четем нещо, не винаги го разбираме. Или пък се вкопчваме в някакъв текст, от Свещеното Писание или житието на някой свития, и започваме, да повтаряме, че именно така трябва да правим, и да искаме и другите да правят като нас. Затова , макар да не сме слепи физически, трябва да молим Бога да прогледнем духовно. Да видим преди всичко в себе си онова, което ни пречи по пътя към Царството Божие. И Той със сигурност ще ни помогне, ако поискаме. Защото ние сме специалисти да видим какво има в другите, но в себе си не успяваме.

Примерът, който ни дава слепецът е много важен – той проглежда и последва Сина Божи. Докато ние, когато се молим, да си признаем, по-скоро искаме чудо. Само че вижте какво казва Христос: „Твоята вяра те спаси”. Защото той Го последва. И ние, когато се молим, например за нашите близки, в някакъв труден момент – всеки трябва да е наясно, че трябва да промени начина си на живот. Не да чака чудо, а да потърси Кой е Христос, да повярва, да пристъпи към изповед, към Причастие. Да Го последва. Да разбере какво трябва да прави, за да постигне Царството Божие. Трябва да има промяна. Както при този човек. Христос е знаел, че когато види светлината, няма начин той да не промени начина си на живот.

Това проглеждане от духовната слепота, за която говорят светите Отци, може да продължи през целия ни живот, братя е сестри, поради една проста причина. В различните житейски ситуации, в които попадаме на едно или друго място, ние не винаги сме достатъчно готови, за да знаем как да постъпим, да вникнем какво иска от нас Бог. Затова може с молитва да се обръщаме към Него – Господи, помогни ми да видя, какво не ми достига за Царството Божие; какво не ми достига, за да бъда с Тебе! Нека ни покаже Той какво още може да направим. Знаете какво пише в книгата „Нашата Вяра, Надежда и Любов” за греха. Както всяка една прашинка се вижда, когато попадне в слънчев лъч, така и ние, когато се приближаваме към Светлината, Бог отваря нашите очи.

Да си пожелаем, братя и сестри, и да се помолим, Бог да отвори очите ни, за да може да намерим и минем този труден път към Царството Божие.

Проповед на отец Алексей Атанасов в Неделята на Йерихонския слепец – 22.01.17, храм „Св. Николай Чудотворец”.

Още от Проповеди

Човешкото достойнство

01.08.2019 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Да простиш на някого, това не е просто да изразиш милост или да се смириш пред този, който е съгрешил пред тебе. Така и ние можем… Да простиш на някого греховете, означава да му дадеш възможност той да се изправи, като си готов да му подадеш ръка...

За духовната опитност

24.07.2019 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Тези части от Евангелието, където се предават случки с демони, бесове, много трудно се възприемат от хората. Човек може да ги разбере едва когато е имал някакъв духовен опит относно съществуването на този вид ангелски свят...

Иди си и, както си повярвал, нека ти бъде (Матей 8:13)

15.07.2019 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Днес четем едно чудно Евангелие – за това, че вярата няма пол, няма народностна принадлежност, че вярата надскача всичко... Чудно е как този човек изповядва своята вяра, осъзнал какъв е той, и какво ще направи Христос с неговия живот...

Какво се случва в центъра