Хлябовете на Петдесетница

19.06.2016 г.
Автор: свeщеник Леонид Кудрячов

Всички знаем, че „вярата иде от слушане, а слушането – от слово Божие” (Рим. 10: 17). Знаем, че това слово е подобно на зърно, което пада в почвата на човешкото сърце. Почвата обаче е различна при всеки, затова са различни и кълновете. Притчата за Сеяча свършва до тук, но така ни се иска да помолим Господ Иисус Христос да продължи разказа. Нали пшеницата не се отглежда просто така, а за да приготвим от нея нещо за ядене, например хляб. Ами ако приложим всичко това към вярата…

Всъщност, предлагам да проявим известна благочестива дързост. Хайде сами да измислим продължението. Нека тръгнем от притчата за Сеяча и да прокараме маршрут през евангелските сюжети до днешния празник – Светата Петдесетница. Защо точно до нея? Сега ще видите.

И така, началото на вярата започва, когато приемем в сърцето си думите на истината. Апостолите (с изключение на един) предоставили на Сеяча добра земя, „оросена”. Тяхната вяра растяла и се умножавала удивително бързо. Призовани от Христа, те оставили всичко и тръгнали след Него. Това била жътвата.

След това идва времето за вършеене. Трите години, през които те следвали Спасителя и седели в нозете Му, тези три години послушание към Него свършили своята работа: извлекли от класовете най-ценното – зърното. Люспите на заблужденията били отхвърлени, вярата им станала по-осмислена, по-ясна.

Следващият етап е мелницата. Това били Христовите страдания на кръста, които ужасили и, вероятно, сломили учениците Му. Но въпреки всичко те били полезни за тяхната вяра. Зърното се превърнало в брашно: и последните зрънца себелюбие и тщеславие били съкрушени. Вярата на апостолите вече не била егоистична, с претенции за земен успех и за благата на този свят.

После брашното се замесва на тесто. Замесва се с горчивите сълзи на Погребението и радостните сълзи на Възкресението. Пасхата Господня станала квас за апостолската вяра, защото „царство небесно прилича на квас…” (Матей 13: 33). Тестото започнало да нараства, понеже апостолите трудно можели да пазят в себе си радостта от Христовото Възкресение, искали да възвестят за това на целия свят. Но първо трябвало тестото да стане напълно готово.

Вярата като тесто е много по-качествена от вярата на зърно. Зърното е разединено, разпръснато, а тестото е единно. Към това единство ни призовава Господ (виж: Йоан 17: 21). Когато човек усеща радостта от Възкресението, той предвкусва и радостта от приближаващото Царство и вечния живот, където няма да има място за егоизъм и отделеност.

И така, накрая стигаме до събитията на Петдесетница. Светият Дух във вид на огнени езици слиза над апостолите. Огън – ето какво още е нужно, за да се превърне тестото в хляб! Сега вече вярата на апостолите достига своето съвършенство. Как благоухае, колко е прекрасна вярата като хляб!

На Петдесетница, наричана още празник на седмиците, юдеите донасяли в Йерусалимския храм два изпечени хляба. Така те благодарели на Бога за събраната реколта. Апостолите, от своя страна, благодарят на Всевишния за това, че вярата им сега може да бъде изнесена пред огладнелия за истина свят. В резултат първата проповед на апостол Петър привлякла към Кръщение 3000 души (виж: Деян. 2: 41).

Слизането на Светия Дух превръща вярата в нещо непоколебимо, превръща я в увереност. Тя става истински жива, действена, реална, даваща сила. Тъкмо такава била вярата, с която апостолите тръгнали към непознати земи, готови на крайни мъчения, и на смърт в името на Господ Иисус Христос.

Семена, класове, брашно, тесто, благоухаещ хляб… Днешният празник предразполага към размисъл: а на какъв етап е моята вяра?

www.pravoslavie.ru

Превод: Румяна Рашкова

Още по темата
Още от Коментар

Личност и поведение

07.06.2018 г. | Архангел.бг | Коментар

Всеки човек е сътворен от Бога с неповторима индивидуалност, няма друг човек, подобен на нас в този свят. И всеки човек е важен за Бога не като елемент на външното тварно битие, а именно като уникална личност...

Нашата молитва за починалите

25.05.2018 г. | протойерей Андрей Ефанов | Коментар

Нека Господ помилва всички нас, живи и починали, всички, които се нуждаят от Божията милост... защото „е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните”. Нека бъдем верни, за да може Спасителят да стане и наш Избавител от адските мъки и Извор на радост...

Чакане

18.05.2018 г. | Дякон Ненад Илич | Коментар

Боже, колко неща правим, които не са в Твоето сега... Когато успеем да правим само тези неща, които правим от любов към Бога и хората, ние сме в това Сега. Съществуваме. А иначе не съществуваме – само чакаме...

Какво се случва в центъра