Мисията ни като свещеници е да доведем нашето малко стадо при Христа

Интервю на иконом Василий Шаган с протойерей Георгий (Ежи) Тофилюк, професор, ректор на Варшавската православна семинария.

Отец Георгий, като ректор на духовна семинария, как мислите, какъв трябва да бъде свещеникът в съвременния град и в съвременна Европа?

Не само в града. Свещеникът, според мен, трябва да бъде нравствен, образован, готов да отдаде себе си за другия човек, да е семеен и да умее да води духовен живот. Аз мисля, че свещенството не е професия – свещенството е призвание. Когато човек има в себе си това призвание, има вяра, има молитва, има съчувствие към другия човек, верен е на Христос, тогава иска да доведе други при Него. Това е неговото служение – пред Бога и пред хората, но трябва да идва от дълбините на душата му.

А що се отнася до съвременния свят, свещеникът трябва да бъде традиционалист. Това е важно, за да не се поддава на всичко, което ни носи Западът. Дори не е задължително да идва от Запад. Това се случва и на Изток. Удивително е, че дори в Полша, която е толкова консервативна, вече се провеждат гей паради. Допускат се дискусии относно еднополовите бракове, нещо невъобразимо. Мисля, че сега, в съвременния свят, е нужно да се опазят ценностите, които са съществени за Православието, за да доведем нашето малко стадо при Иисуса Христа.

Разсъждавайки за мисионерството на Църквата в полза на съвременния човек, кажете ни какво би могъл да направи свещеникът като мисионер? С конкретен пример.

Винаги съм смятал, че примерът е най-важен. Никой не иска даден човек само да говори, а да не изпълнява казаното. Ако човекът е верен на ценностите си и постъпва така, както учи другите, тогава светът ще забележи, че той казва истината, че огласява истината, че неговото служение, неговата мисия е автентична, в нея няма нищо нечестно.

Мисията ни е да заявим на висок глас, че това, което според нашите разбирания е грях, за съвременния човек е нещо нормално. За тези неща трябва да се говори. Мисията ни също така е да говорим за Христос, а не само за някакъв либерален хуманизъм и материализъм. И то да говорим за Христос не като за някаква там историческа личност, а за Христос, Който желае да спаси всеки човек. Но само ако живеем в Христа, ако живеем с Него, Господ ще ни се открие. Мисията ни не е да стоим на улицата, както правят йеховистите, да раздаваме някакви брошурки и да предлагаме дискусия. Мисията не е в дискутирането, нито в споровете с някого. Днес това не е мисия. Наоколо има достатъчно много и всякакъв вид реклама. Но хората вече не вярват на това. Не вярват на политиците. Не вярват на нищо, което някой им казва, докато не видят как живее той, доколко е верен на думите си. Дискусиите и споровете няма да впечатлят никого, днес това не е работеща форма. Единствено служенето на другите, нашата вярност и запазването на духовните ценности – само това може да им покаже, че нещо е останало.

Какво бихте казали днес на младия човек за радостта, която може да намери във вярата?

Тъй като младите постоянно търсят нещо в интернет, първото, за което бих говорил с един млад човек, е търсенето на смисъла. Също така бих говорил с него за йерархията на ценностите. Бих му казал и за любовта на Бога към човека – че Христос на кръста така си е разтворил ръцете, за да прегърне целия свят, и ни приканва: „Дойдете при Мене всички” (Мат. 11:28). И ако не намерим утешение в Христа, значи никъде другаде не бихме намерили утешение така, както в Христа. Затова младият човек не трябва да избира временното, което отминава.
Веднъж един младеж отишъл при един старец и му казал, че се е оженил, че това много му харесва, а старецът му отговорил: „Ти първо мисли какво ще бъде занапред. Не това, което е тук – красотата, жената, която ти харесва, или че си богат. Всичко това отминава. Но има нещо повече – връзката с Бога”.
Трябва да търсим нещо, което не свършва. Все пак човекът не е само материално, телесно същество, той също така е и духовно същество. И за да оцелее човечеството, трябва да се обърнем към Онзи, Който е любов. Аз мисля, че днес вярата преди всичко трябва да се опира на любовта. Всъщност, това е казал и апостол Павел: „А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта” (1 Кор. 13:13).

Превод: Румяна Рашкова