Духовно просветен център

Мисията ни като свещеници е да доведем нашето малко стадо при Христа

19.02.2016 г.
Автор: Архангел.бг

Интервю на иконом Василий Шаган с протойерей Георгий (Ежи) Тофилюк, професор, ректор на Варшавската православна семинария.

Отец Георгий, като ректор на духовна семинария, как мислите, какъв трябва да бъде свещеникът в съвременния град и в съвременна Европа?

Не само в града. Свещеникът, според мен, трябва да бъде нравствен, образован, готов да отдаде себе си за другия човек, да е семеен и да умее да води духовен живот. Аз мисля, че свещенството не е професия – свещенството е призвание. Когато човек има в себе си това призвание, има вяра, има молитва, има съчувствие към другия човек, верен е на Христос, тогава иска да доведе други при Него. Това е неговото служение – пред Бога и пред хората, но трябва да идва от дълбините на душата му.

А що се отнася до съвременния свят, свещеникът трябва да бъде традиционалист. Това е важно, за да не се поддава на всичко, което ни носи Западът. Дори не е задължително да идва от Запад. Това се случва и на Изток. Удивително е, че дори в Полша, която е толкова консервативна, вече се провеждат гей паради. Допускат се дискусии относно еднополовите бракове, нещо невъобразимо. Мисля, че сега, в съвременния свят, е нужно да се опазят ценностите, които са съществени за Православието, за да доведем нашето малко стадо при Иисуса Христа.

Разсъждавайки за мисионерството на Църквата в полза на съвременния човек, кажете ни какво би могъл да направи свещеникът като мисионер? С конкретен пример.

Винаги съм смятал, че примерът е най-важен. Никой не иска даден човек само да говори, а да не изпълнява казаното. Ако човекът е верен на ценностите си и постъпва така, както учи другите, тогава светът ще забележи, че той казва истината, че огласява истината, че неговото служение, неговата мисия е автентична, в нея няма нищо нечестно.

Мисията ни е да заявим на висок глас, че това, което според нашите разбирания е грях, за съвременния човек е нещо нормално. За тези неща трябва да се говори. Мисията ни също така е да говорим за Христос, а не само за някакъв либерален хуманизъм и материализъм. И то да говорим за Христос не като за някаква там историческа личност, а за Христос, Който желае да спаси всеки човек. Но само ако живеем в Христа, ако живеем с Него, Господ ще ни се открие. Мисията ни не е да стоим на улицата, както правят йеховистите, да раздаваме някакви брошурки и да предлагаме дискусия. Мисията не е в дискутирането, нито в споровете с някого. Днес това не е мисия. Наоколо има достатъчно много и всякакъв вид реклама. Но хората вече не вярват на това. Не вярват на политиците. Не вярват на нищо, което някой им казва, докато не видят как живее той, доколко е верен на думите си. Дискусиите и споровете няма да впечатлят никого, днес това не е работеща форма. Единствено служенето на другите, нашата вярност и запазването на духовните ценности – само това може да им покаже, че нещо е останало.

Какво бихте казали днес на младия човек за радостта, която може да намери във вярата?

Тъй като младите постоянно търсят нещо в интернет, първото, за което бих говорил с един млад човек, е търсенето на смисъла. Също така бих говорил с него за йерархията на ценностите. Бих му казал и за любовта на Бога към човека – че Христос на кръста така си е разтворил ръцете, за да прегърне целия свят, и ни приканва: „Дойдете при Мене всички” (Мат. 11:28). И ако не намерим утешение в Христа, значи никъде другаде не бихме намерили утешение така, както в Христа. Затова младият човек не трябва да избира временното, което отминава.
Веднъж един младеж отишъл при един старец и му казал, че се е оженил, че това много му харесва, а старецът му отговорил: „Ти първо мисли какво ще бъде занапред. Не това, което е тук – красотата, жената, която ти харесва, или че си богат. Всичко това отминава. Но има нещо повече – връзката с Бога”.
Трябва да търсим нещо, което не свършва. Все пак човекът не е само материално, телесно същество, той също така е и духовно същество. И за да оцелее човечеството, трябва да се обърнем към Онзи, Който е любов. Аз мисля, че днес вярата преди всичко трябва да се опира на любовта. Всъщност, това е казал и апостол Павел: „А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта” (1 Кор. 13:13).

Превод: Румяна Рашкова

Още от Интервю

Св. Йоан Рилски в духа и държавата

19.10.2020 г. | Архангел.бг | Интервю

На 19 октомври честваме свети Йоан Рилски, когото наричаме покровител на България. Честванията на тази дата обаче не са подобаващи като за патрон на нацията. Може ли този ден да се превърне в събитие и какво би означавало това за нас?

Трите дни преди Пасха. 2 част

17.04.2020 г. | протойерей Димитрий Юревич. Виталий Каплан | Интервю

Въпроси и отговори за събитията през Страстната седмица, за разпятието, погребението и Възкресението на Христос...

Трите дни преди Пасха. 1 част

17.04.2020 г. | протойерей Димитрий Юревич, Виталий Каплан | Интервю

Въпроси и отговори за събитията през Страстната седмица, за разпятието, погребението и Възкресението на Христос...

Какво се случва в центъра